На 26 октомври българската православна църква почита паметта на Св. Вмчк Димитрий Мироточиви и Преп. Димитра Доростолска (Димитровден). Народната пословица гласи: “Свети Димитър носи зимата, а Свети Георги – лятото“.
Свети Димитър е православен светец. В народния календар празникът Димитровден бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега.
Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.
Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници” на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници – Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби.
На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.
На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.