Интервю с новоизбрания директор на БНР Милен Митев – II част
Уважаеми г-н Милен Митев, в концепцията си залагате да обсъждате част от предстоящите си действия – като например – за инвестиционната програма – с работещите в радиото. Може ли да обясните защо?
– Много пъти сме коментирали, че бюджетът на радиото е недостатъчен за всички неща, които извършваме – например предвидената целева субсидия за капиталови разходи е 3 900 000 лева – размер, който не е променян от 2010 година. Всеки може да си направи сметката каква е инфлацията оттогава и до каква степен се е свила възможността ни да инвестираме в техника и да осигуряваме добри условия на труд в БНР.
И тъкмо защото средствата не са достатъчни, трябва да имаме приоритети. Заради това искам да чуя мнението на колегите – кое е по-важно за тях – дали първо да се отделят пари за асансьор, който да осигури достъп до студиото на „Христо Ботев“, или първо да се осигури климатизация на помещенията, където работят както екипи на Радио България, така и на „Христо Ботев“.
При представянето на концепцията си Вие споменахте и ремонт на концертната зала, където репетират оркестрите. Тя кога ще бъде ремонтирана?
– Нашето студио 1 е най-голямото звукозаписно студио на Балканския полустров. То се ползва и като концертна зала, като в момента събира около 150-160 човека. Самата зала не е ремонтирана от много отдавна и нашето намерение е тя да се превърне освен в звукозаписно студио и в една модерна, концертна зала, в която да могат да се реализират по-малки събития със 100-300 души публика и те да могат да се излъчват директно чрез телевизия, интернет, социални платформи.
За този ремонт имате ли финансиране или той е част от капиталовите ви разходи?
– Имаме намерение да работим с партньори, така че да не се налага да го финансираме с бюджетни средства, но все още водим преговори.
Преди обявяването на избрания от СЕМ победител, членове на медийния регулатор отправиха съвет към него – да види положителните неща във всички концепции. Ще го направите ли?
– Естествено, ще погледна внимателно всички концепции на кандидатите. Аз се радвам, че тази година имаше повече кандидати, в сравнение с предишния конкурс. Това винаги е добре за радиото като цяло.
– Имаше едно предложение техниката да се отдава под наем. Това възможно ли е?
– Нормативно е безкрайно сложно, тъй като всичко, което притежава радиото, е публично-държавна собственост, което означава, че отдаването под наем минава през тръжна процедура по реда на държавната собственост, което прави нещата много трудни.
– Какво мислите за идеята да се въведе мандатност на някои ръководни длъжности?
В нея може да има много логика, но, за съжаление, не кореспондира по никакъв начин с Кодекса на труда на Република България, при който трудовите договори няма как да бъдат за мандат.
Всички длъжности в Националното радио са на трудови договори и единствено генералният директор и Управителният съвет имат договори за управление, които се сключват със Съвета за електронни медии. За да има мандатни длъжности, би се изисквала законодателна промяна.
Бившият директор на БНР – Валерий Тодоров обяви, че ще преговаря с министерството на културата за намаляването на вноската, която плащате за авторски и сродни права за музика. Това възможно ли е?
– Първо, вноската не е една и БНР има договори с всички дружества за колективно управление на права – „Музикаутор“ и ПРОФОН по отношение на музикалните произведения, и „АртистАутор“ и „Театераутор“ по отношение на драматичните произведения. Всяко едно от тези дружества има своя тарифа и тя се приема по установен ред, разписан в Закона за авторското право и сродните му права, след което се одобрява от Министерството на културата. Тоест ние не можем току-така да седнем и да предоговаряме тези суми.
Освен това тези тарифи са в голяма степен обвързани с цялостния бюджет на радиото и това означава, че ако ние получим допълнителен бюджет за заплати, ще трябва да доплащаме по-голяма сума за авторски и сродни права. Освен това при последните договори, които сключихме с „Музикаутор“ и ПРОФОН, ние успяхме да постигнем запазваме на нивата на възнагражденията, което не е малко, тъй като тези организации си защитават интересите на правоносителите и всеки път очакват да има увеличение.
По време на предишния си мандат Вие присъствахте на обсъждането законодателна промяна в парламентарната комисия по култура и медии, с която се предлагаше в ефира на БНР да звучи 50% българска музика. Вие тогава подкрепихте тази идея, държите ли още на нея?
Тогава имаше много тези – някои държаха да се излъчва само българска музика по БНР и това не ми се струваше правилно, защото чрез програмите на общественото радио аудиторията трябва да се запознава и с достиженията на световната култура.
Освен това, когато говорим за музика, трябва да имаме предвид, че в програмите на БНР се излъчва изключително много класика и много фолклор. Това, което бих искал да направим, е в онези предавания, които не са специализирано музикални, да се чува повече българска музика – т.е. там българската музика наистина да преобладава и на мен ми се иска тя да е и повече от 50 процента.

Накрая не мога да не Ви попитам за изкуствения интелект (ИИ), който в концепцията си предвиждате да внедрявате, но при ясни етични стандарти. С кого смятате да разработвате тези стандарти?
– Истината е, че ИИ вече е навсякъде около нас. Преди няколко дни, след като имах 100 непрочетени съобщения във вайбър групата на съседите във входа, в който живея, получих предложение да ми бъде направено резюме на базата на ИИ.
Много медии в Европа вече използват ИИ за различни неща. Въпросът е, че тук има няколко различни посоки на приложение – ИИ може да се използва за обработване на съществуващата информация – т.е. да бъде в помощ за по-бързо прехвърляне на звуковите материали като текст.
Той може да помогне и при обработка на информация, когато журналистът прави някакво проучване и събира данни от най-различни източници.
Онова, за което са необходими ясни морални и етични журналистически стандарти, е моментът на написването на статии по някакви зададени параметри. Видяхме вече и случаи, в които ИИ се представя за жив човек и говори с неговия глас. Затова бих искал БНР да постави началото на дебат с участието на всички медии в страната относно разработването на такива стандарти. Искаме в него да се включат освен практикуващи журналисти и представители на образованието и науката.
Нормативната уредба винаги върви по-бавно от технологиите, но ИИ има потенциала да достигне до всеки един от нас и да засегне нашия живот по много сериозен начин. Затова е много важно как ние медиите използваме изкуствения интелект и когато го правим, това да бъде ясно обозначено.
Ето например БНР този месец спечели скромно финансиране от един фонд за иновации на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) за проект на подкаст, чийто сценарий ще се създава отчасти от изкуствен интелект. Това ще бъде изключително интересен проект, който показва една от възможните посоки, в които може да се работи с изкуствения интелект.

Кога предвиждате да поставите началото на този дебат?
-Планираме това да стане от следващата година. Тези софтуери навлизат все повече и не са никак скъпи. Преди няколко месеца говорих с колеги от австрийския обществен оператор ORF, които ни демонстрираха софтуер, разработен специално за тях, и за който те твърдят, че не им е отнел голям финансов ресурс.
Показаха ни водещ, който чете новините на немски език, след това – благодарение на ИИ – се появява картина със същия водещ, който чете същите новини, но на английски, френски, испански. Софтуерът извършва такава добра визуална обработка на образа, че изглежда, че същият водещ е полиглот и аудиторията може да бъде заблудена, че е истински човек.
В крайна сметка изкуственият интелект е инструмент. От нас зависи да го използваме, за да сътворим нещо добро.
ТУК може да прочетете първата част на интервюто с директора на БНР – Милен Митев.