Какъв е този корпоративен данък от 15% (при плосък налог у нас от 10%), който беше въведен за пръв път за тази година, но се налага да бъде „актуализиран” веднага с промени в закона за следващата 2025-та?
Въпросният данък бе приет през декември 2023 г. и с него от 1 януари 2024-та трябваше да се облагат големите мултинационални компании, опериращи у нас.
Така на практика в националния Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) бе въведена европейската Директива 2022/2523 от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Евросъюза.
Според мотивите за въвеждането на новата Част пета „а“ в ЗКПО (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.), това специфично данъчно облагане (от 15%) се прилага за „съставни образувания, които са разположени в страната и които през данъчния период са членове на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия с годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образование майка на групата през поне два от четирите данъчни периода преди текущия данъчен период, в размер на най–малко 750 млн. евро”. Предвижда се за тези съставни образувания да се определя допълнителен данък, когато печалбата им се облага в юрисдикцията, в която са разположени, с ефективна данъчна ставка, по–ниска от минималната данъчна ставка от 15 на сто.
В крайна сметка обаче се оказа, че България е единствената страна в Европейския съюз, която прибързано е приела глобалния минимален данък от 15% за големите компании с обороти над 750 млн. евро годишно, без дебати и без гратисен период, както и без допустимите облекчения, показва изследване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Всички 18 държави от общността, които вече са въвели 15-процентниия данък, са предвидили облекчения за съществена стопанска дейност или изключението за по-дребни случаи „de minimis“, но не и ние. Отделно балтийските държави, Полша, Словакия, Португалия, Малта и Кипър са отложили имплементирането на правилата за глобалния данък с 6 години.
Някак си лековато беше подминат фактът, че Европейската директива за глобалния минимален данък позволява на страните членки, в които има не повече от 12 крайни компании майки на големи мултинационални или местни групи, да отложат имплементирането на правилата за глобалния минимален данък за период от 6 години. България попада в тази група с 5 такива компании майки, но въпреки това избра да не се възползва от изключението. И по този начин се постави в неизгодна ситуация по отношение привличането на чуждестранни инвестиции и стимулирането на водещите български индустриални групи към международно разрастване, както посочват от ЕКИП.
Всъщност оказа се, че завишеният данък е „глобален минимален корпоративен данък“ или, както казват счетоводителите, една „екстравагантна законова техника”. Толкова екстравагантна, че след една година време трябва да се обсъди отново, каквото и прави в момента Министерството на финансите. Общественото обсъждане тече.
Какви промени се предлагат по отношение на корпоративния данък?
С измененията, предложени от финансовото ведомство, се предвижда да продължи прилагането на данъчното облекчение за компаниите, чрез преотстъпване на корпоративен данък в случаите на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната. Новата минимална помощ ще се прилага до 31 декември 2030 г., включително за корпоративния данък за същата година. Предложенията са в съответствие с европейските регулации.
Уточнява се също, че данъчно облекчение ще се прилага за фирми с дейност в първичното производство, преработката и предлагането на продукти от риболов и аквакултури; първичното производство и преработката на селскостопански продукти и търговията с тях. Облекчени ще са и фирми, които инвестират в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки на ЕС.
Освен това предложените от финансовото министерство изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане включват разяснения, свързани с облагането на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък, които са в съответствие с приетите от ОИСР административни насоки за прилагане на глобално минимално равнище на данъчно облагане.
Въвежда се и уточнението как се изчислява данъка на многонационалните групи предприятия, ако компанията майка е разположена в юрисдикция, която не е държава членка на ЕС и не подлежи на първично облагане с допълнителен данък.
Тези облекчения безспорно ще бъдат приети и ще „властват” през следващата година.
