Еврозоната отчете по-висок от прогнозирания икономически растеж през третото тримесечие на тази година, по данни на статистическата служба на Европейския съюз (ЕС) Евростат, публикувани на 30 октомври. По-добрият резултат от първата оценка на статистиците се дължи до голяма степен на Германия, която надхвърли очакванията и успя да избегне техническа рецесия.
БВП на блока на еврото се е увеличил с 0.4% на коригирана съобразно сезона база в периода юли-септември спрямо предишните три месеца при предвиждания за повишение от 0.2% процента. Това се отдава на 0.2-процентния тримесечен ръст на Германия, за която се предполагаше, че ще е в поредната техническа рецесия, която по дефиниция настъпва след две поредни тримесечия на икономически спад. БВП на целия ЕС се е увеличил с 0.3% на тримесечна база и с 0.9% годишно.
Резултатът вдъхва известно успокоение месец след като Евростат ревизира надолу – до едва 0.2%, данните си за растежа на блока на еврото през второто тримесечие. Анализатори обаче очакват по-слаби числа през последните три месеца на 2024 година.
След като инфлацията в еврозоната падна под целевите 2% годишно на Европейската централна банка, вниманието на паричните стратези се насочи към икономиката и пазара на труда. Институцията ускори лихвените редукции под заплахата от по-слаб от прогнозирания растеж през 2025-а. БВП на Стария континент изостава системно от стопанските резултати на Съединените щати и Китай, които нарастват по-бързо.
Картината на територията на еврозоната е пъстра.
Второто по големина след германското стопанство на еврозоната – на Франция, продължава да се възползва от домакинството на летните Олимпийски игри с тримесечен ръст на БВП от 0.4% и годишен от 1.3 процента. Икономиката на Италия е стагнирала през третото спрямо второто тримесечие, а четвъртото по размер стопанство на Испания е постигнало 0.8% тримесечен ръст и 3.4% годишен.
Спад отчитат, както следва: Швеция – с 0.1% в тримесечен и годишен разрез, Латвия – с 0.4% по-нисък БВП през третото спрямо второто тримесечие и с 1.4% срив на годишна база, и Унгария – с 0.7% тримесечен и годишен спад.
Оттук нататък всички погледи са насочени към инфлационните показатели през октомври, които се предвижда да нараснат слабо. Което едва ли би спряло ЕЦБ да ореже отново лихвените проценти през декември, защото цените все пак се понижават по-бързо от очакванията на паричните стратези.
