На площад „Вацлав Хавел“ в столицата интелектуалци се събраха на откриването на скулптурата „Сърцето пътува“ – символ на известния дисидент и първи президент на Чехия. Тя представлява сърце – същото по форма, като онова, което Хавел е рисувал под подписа си. Дело е на чешкия скулптор проф. Курт Гебауер, който, когато предавал творбата си в български ръце преди няколко седмици, изразил надежда, че до скулптурата ще си играят деца, ще я докосват и с времето тя наистина ще започне да излъчва топлота и радост към живота.
Това разказа кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков, който заедно с Иван Велков от „Софийски дискусионен форум“ откриха скулптурата. Трайков добави, че когато с представители на Форума преди повече от пет години обсъждали място за площада, кръстен на Хавел, той предложил въпросната локация – близо до сградата на Военната академия, построена по проект на чешкия архитект Антонин Колар, недалеч от „Чешкия клуб“ и бирарията на братята Прошек.
„Мястото е уютно, изискано и с характер – какъвто бе начинът на Вацлав Хавел да се противопоставя на лъжата и тиранията“, подчерта Трайков, след което призна, че имало един проблем – теренът не бил площад, не бил обособен дори като обект и трябвало да се свърши доста работа.
Милен Христов – син на основния дарител на проекта – Асен Христов – председателят на Надзорния съвет на „Еврохолд България АД“ също обърна внимание, че площадът някога е бил безсрамно свърталище, но днес е успял да се превърне в нещо много красиво, което може се свърже и с духа на демокрацията, и с истината, за които Хавел винаги е мечтаел да присъстват в света ни.
Христов разказа и лична случка – когато от фондация „Америка за България“ се обърнали с предложение към семейството му да станат партньори на инициативата, баща му приел с думите, че Вацлав Хавел винаги го е вдъхновявал. Родителите на Милен били в Берлин по времето на падането на Берлинската стена и те му разказвали и за неверието, и за радостта, които изпитали, наблюдавайки случващото се. Макар и роден след тези събития – през 1994 г. – Милен Христов подчерта, че вярва, че с откриването на паметника, посветен на Вацлав Хавел, гражданското ни общество ще спре да се разделя около идеите за миналото. Ще спре да се разделя и с гоненето на вещици и ще започне да се интересува от създаването на бъдещето за тези, които идват след него.
До няколко дни предстои до скулптурата да бъде поставена табела, на която пише: „Истината и любовта ще надделеят над лъжата и омразата“ – увереност, превърнала се в кредо на Вацлав Хавел – човекът, станал мост между Изтока и Запада заедно с полския дисидент Лех Валенса, припомни Петър Стойнов, председател на организацията „Софийски дискусионен форум“ .
Актьорът Симеон Владов, поканен да открие церемония, започна и завърши със запомнящи се случки около живота на известния драмагург.
Първата – изказването на прочутия режисьор Милош Форман пред Конгреса на САЩ, визиращо Хавел, при което той обявява, че ако един драматург успее да ни накара да се смеем или да плачем, или и двете, при което ние все още успяваме да се чувстваме интелигентни, то той е артист. А ако успее да организира падането на комунистическата диктатура и то без изстрелването на нито един куршум, то това е чудо.
Втората – епизодът, в който шивачки от Прага решават да подарят на Хавел костюм, но тъй като му нямали мерките, го ушили на око. Оказало се, че сакото горе-долу му ставало, но панталоните били доста къси. Хавел обаче бил категоричен, че и с късите крачоли ще участва в церемонията по встъпването си в длъжност, а на критичните забележки на съветниците си – отговарял, че тези шивачки от Прага са му направили най-скъпия подарък.
„Нека в знак на обич, солидарност и признателност към Вацлав Хавел – тези, които са с панталони, да си навием малко крачолите и да останем така за една минута„, прикани Симеон Владов присъстващите.
И дошлите да почетат Вацлав Хавел го направиха – и заместник-посланикът на Чешката Република в България – Ян Индрих, за когото най-важното послание на чешкия дисидент е да се борим срещу безразличието – и в политиката, и между хората, и между държавите, защото, както е смятал Хавел, докато се занимаваме само със себе си – ние най-много ще нараняваме себе си.
И Надежда Нейнски – бившият външен министър на България, която сподели, че скулптурата трябва да ни напомня, че в основата на всичко трябва да бъдат принципите, любовта и вярата в това, че демокрацията е по-силна от конюнктурата на деня.
Направи го и Стефан Тафров – посланик на България в ООН, който разказа спомен от среща с Вацлав Хавел. Тогава той придружавал президента Желю Желев при пътуване в Чехословакия, в качеството си на представител на международния отдел на Съюза на демократичните сили. Хавел тъкмо бил избран за президент и ги приел неформално, по дънки, в резиденцията си – дворецът в квартала „Храдчани“ в Прага.
По време на срещата домакинът им разказал, че докато лежал в затвора, била организирана международна кампания за неговото освобождаване и съпругата му Олга му изпращала периодично малки бележчици как върви въпросната акция. Един ден той получил информацията, че и в България имало подписана петиция за освобождаването му. Тогава Хавел си помислил: „След като и българите са се осмелили, значи с комунизма е свършено“. Желю Желев се сетил, че и той, и Тафров били сред подписалите петицията и признали това на Хавел. Домакинът им се развълнувал, станал и ги прегърнал, като им подарил книги със своите есета, подписани със сърчице.
„Сърцето на Хавел прави София и България по-свободна и по-европейска“, обобщи Тафров емоционалния спомен.
Директорът на културния център на СУ „Свети Климент Охридски“ проф. Александър Кьосев обяви, че откриването на скулптурата „Сърцето пътува“ е част от голям фестивал, посветен на европейското единство. Неговият девиз е „Солидарността е нещо повече“, като Кьосев обясни замисъла й – не става въпрос само за институционален механизъм, свързан с парламент, с комисии и с депутати, а за усещане за емоционална връзка в обществото, че то принадлежи към едно европейско „Ние“.
„Между „Живота в името на истината“, на което е държал Хавел, и европейската солидарност има пряка връзка, посочи Кьосев, пояснявайки, че първото е предварително условие за второто. Ето защо според културолога Хавел е един от символите на европейската солидарност и трябва да бъде честван като такъв.
„Вацлав Хавел е олицетворение на стремежа към свобода“, добави Десислава Тальокова, изпълнителен директор на Фондация „Америка за България“. Тя призна, че е изпълнена с радост и с гордост да види толкова много хора, събрали се на площада, обединени от устрема на България към свобода и демокрация.
Тя сподели с присъстващите онази мисъл на Хавел, която й е направила най-силно впечатление, уточнявайки, че тя е много важна и в днешния свят, в който живеем. „Законът, сам по себе си, както и демократичните институции, са безсилни, ако зад тях не застанат волята и смелостта на порядъчните хора, които да не разрешават злоупотреби“, подчерта Тальокова цитата от Хавел, след което честити на всички софиянци новата скулптура.
За финал певицата Михаела изпълни песента „Bang, Bang“ на Шер, която има множество кавър версии, изпълнени и в рок стил.
Каква бе връзката й с Хавел? Петър Стойнов поясни, че Хавел е имал особено отношение към рокендрола – то се появило в него, когато пънк бандата, създадена в Прага, The Plastic People of the Universe (PPU) бива подложена на репресии от страна на тоталитарния режим. Тогава именно Вацлав Хавел започнал да обръща внимание на този тип музика и на групи като „Велвет Ъндърграунд“ и „Ролинг Стоунс“.
А може би „Bang, Bang“ е напомняне за силно биещото сърце на Хавел? Не вярвате ли? Отидете на площад „Вацлав Хавел“ и погледнете „Сърцето пътува“. Може и да го чуете.
