Федералният резерв (ФЕД) понижи базовата си кредитна лихва с 0.25% на 7 ноември в отговор на стабилния спад на доскоро високата инфлация, разгневила американците и помогнала за връщането на Доналд Тръмп в Белия дом, продължавайки усилията да задържи икономическия подем на Съединените щати на устойчива основа. Паричните стратези на щатската централна банка гласуваха единодушно да понижат лихвата по федералните фондове в диапазона 4.50-4.75 процента на редовното си съвещание на 6 и 7 ноември.
Корекцията е втора поред след по-голямата редукция с 50 базови пункта през септември. Щатските централни банкери поддържаха лихвените проценти високи повече от година, за да се преборят с най-тежката инфлация за последните четири десетилетия и успяха да я свалят от върховите 9.1% годишно в средата на 2022-а до 2.4% през септември.
“Тази по-нататъшна промяна на политиката ни ще помогне да запазим силата на икономиката и на пазара на труда и ще продължи да осигурява по-нататъшния спад на инфлацията”, каза председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл на пресконференцията във Вашингтон след решението на паричните стратези.
Решението на паричния комитет на Федералния резерв идва непосредствено след преизбирането на Тръмп за нов четиригодишен президентски мандат, който в предизборната си кампания обеща да въведе по-агресивни митнически ставки на вноса в САЩ, да се пребори с имигрантите и да удължи данъчните редукции. Тези политики могат да окажат възходящ натиск на цените и на дългосрочните лихвени проценти и да принуди Федералния резерв да намали скоростта на лихвените редукции през идните месеци. Не е изключено официалните представители на щатската централна банка да бъдат принудени да вземат решенията си под засилен натиск предвид навика на Тръмп да критикува публично Пауъл.
В официалното си изявление щатските парични стратези посочват, че “рисковете за постигане на целевата заетост и инфлация са в общи линии балансирани”. Както и че “икономическата перспектива е несигурна и комитетът ще подхожда внимателно към рисковете, произтичащи от двете страни на двойния му мандат”. Банкерите отбелязват, че инфлацията продължава да върви към целевото си равнище и че “от началото на годината условията на пазара на труда като цяло са омекнали и безработицата се е повишила, но остава ниска”. Пауъл описва пазара на труда като “солиден”.
БВП на САЩ се е увеличил с 2.8% годишно през третото тримесечие, ускорявайки ръста на потреблението на домакинствата. Пазарът на труда се охлажда, но не и с предвижданата дълбочина. Американските работодатели са добавили едва 12 хил. работни места през октомври заради суровото време и стачките, а числата за предишните месеци са ревизирани надолу. Инфлацията отстъпва, но все пак остава висока за вкуса на централните банкери след септемврийския ценови ръст от 2.1% годишно.
Пазарите на фючърсни контракти залагат с висока вероятност на още едно понижение на лихвите с 25 базови пункта през декември.
Американската икономика обаче е много силна, а Уолстрийт предвижда по-бърз растеж, по-големи бюджетни дефицити и по-висока инфлация при президенството на Тръмп, което прави по-нататъшните лихвени редукции по-слабо вероятни. Освен това нараства вероятността за намеса на Белия дом в решенията за политиката на Федералния резерв след като Тръмп обяви, че като президент трябва да има право на глас по отношение на лихвените проценти. Докато централната банка защитава ревностно независимостта си да взема трудни решения за кредитните разходи без политическа намеса.
Икономиката също не улеснява паричните стратези с разнопосочните сигнали, които изпраща: силен растеж, но по-малък брой новооткрити работни места. Индивидуалното потребление, от своя страна, е здравословно, което буди тревога, че не е необходимо Федералният резерв да редуцира лихвените проценти. Това пък може да прегрее стопанството и дори да ускори инфлацията.
Икономисти на “Голдмън Сакс груп” са пресметнали, че предложените от Тръмп мита от 10%, както и предлаганите налози на китайския внос и на автомобили от Мексико могат да качат инфлацията до диапазона 2.75% – 3% до средата на 2026 година.
Междувременно, на пресконференцията след края на съвещанието на американските парични стратези на 7 ноември, Пауъл заяви, че няма да подаде оставка, ако Тръмп я поиска, защото не е задължен по закон да го направи. И че банковият персонал е убеден, че президентът няма право да отстранява по свое усмотрение нито банковия шеф, нито който и да било друг член на банковия борд. Мандатът на Пауъл приключва през май 2026 година.
