Министърът на културата Найден Тодоров посети Рилския манастир и се запозна с актуалното ѝ състояние, както и с дейностите по реставрация, които вървят към приключване за този сезон и ще продължат следващата пролет.
Рилският манастир е една от културните емблеми на България, като още през 1983 г. е вписан като част от Списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Както министър Тодоров многократно анонсира, през юли 2025 г. България ще е домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО.
По думите на министъра “домакинството на толкова престижно събитие подчертава ангажимента на държавата към опазване на световното наследство и насърчава глобалното сътрудничество в тази област”.
Министър Найденов очаква Рилският манастир да бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Той се надява и домакинството ни да донесе значителни предимства за страната ни, като увеличаване на международния ни престиж; засилен интерес към културните и природни обекти – стимулиране на туристическия поток и икономиката; поява на нови възможности за укрепване на дипломатическите връзки и сътрудничеството с други страни.
Министър Тодоров смята и че домакинството ни ще увеличи шансовете ни за получаване на финансова и техническа помощ от ЮНЕСКО за опазване и развитие на българските обекти на световното наследство.
Министър Тодоров разговаря с игумена на ставропигиалната Рилска обител, Негово Преосвещенство Адрианополския епископ Евлогий, който разказал подробно за дейностите по реставрацията и посочил, че библиотечният фонд на обителта пази над 60 000 тома литература.
Епископ Евлогий показал и интересни светини в Църковно-историческия музей на Рилската обител. Експозицията включва образци на църковното изкуство – стенописи, икони, църковна утвар, богослужебни одежди, напрестолни кръстове, ръкописни, старопечатни книги. Централно място в нея заема Рафаиловият кръст, изработен от монах Рафаил в началото на XIX век. Кръстът представлява неповторима творба на българската миниатюрна дърворезба.
Рилският манастир е най-значимият духовен и книжовен център на българското национално възраждане, с непрекъсната история от Средновековието до наши дни, припомнят от министерството на културата.
Министър Тодоров разчита, че домакинството на сесията на ЮНЕСКО ще увеличи осведомеността сред хората относно значението на културното и природното наследство и така екипът му ще привлече повече инвестиции в културни и природни обекти, които ще подпомогнат развитието на местната инфраструктура и икономика.
От министерството на културата припомнят и че през септември министър Тодоров посети Боянската църква – друг знаков обект в България, включен в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
Най-важното за Рилския манастир накратко:
Рилският манастир е основан през ХХ век от Свети Йоан Рилски. Неговото аскетическо жилище и гробница се превръщат в свещено място и стават манастирски комплекс, който играе важна роля в духовния и обществен живот на Средновековна България. Той е унищожен от пожар в началото на XIX век. Между 1834 г. и 1862 г. комплексът е възстановен, като църквата е изградена между 1834 и 1837 г. от камък.
Характерен пример за българското Възраждане (XVIII-XIX век), паметникът символизира осъзнаването на славянската културна идентичност след векове на окупация.
В своята сложна десетвековна история Рилската обител е била средище на силно духовно и художествено влияние върху източноправославния свят през Средновековието (XI век -XIV век). По време на османското владичество (1400-1878 г.) манастирът оказва влияние върху развитието на културата и изкуствата на всички християнски народи в рамките на Османската империя.
В имота са запазени архитектурни стилове като исторически паметници от значителен период от време (XI век -XIX век). Основният архитектурен облик днес е един от върховите образци на строителното майсторство на балканските народи от началото на XIX век. Като такъв той е оказал значително влияние върху архитектурата и естетиката на Балканите.
