Съдия за много „специални случаи“. Така звучи съкратената визитка на съдията от Върховния административен съд (ВАС) Станимир Христов, част от състава, който гледа повторното дело за отнетия през 2014 г. лиценз на Корпоративна търговска банка (КТБ). До повторно разглеждане се стигна, след като през август 2022 г. Европейският съд по правата на човека осъди България за нарушаване на правото на справедлив съдебен процес, както и на правото на защита на собствеността.
Близо две години ВАС така и не успяваше да стъкми състав, който да отвори процедурата по новото разглеждане на отнетия лиценз. И навярно е имало защо. А е имало защо, защото е трябвало съставът за делото да бъде „правилният“.
Кой е Станимир Христов
Един от тримата съдии е Станимир Христов. Когато човек разгледа магистратската му кариера на прокурор и съдия, няма как да не забележи, че Христов се появява винаги в центъра на знакови съдебни скандали, където са съсредоточени големи интереси и трябва да се бранят позициите на дълбоката държава.
Станимир Христов е завършил право във Висшия институт на МВР. Той стартира юридическата си кариера като следовател в Окръжна следствена служба – Бургас през 1993 г. Преминава през позицията на главен юрисконсулт в областната администрация, преди да се завърне през 2010 г. в съдебната система като зам.-районен прокурор на Бургас. По това време ВСС повишава Христов в ранг „Прокурор във ВКП и ВАП“. През 2012 г. се кандидатира за председател на ВАС в Бургас, но не успява да спечели поста и остава обикновен административен съдия в съда в Бургас.
Христов е повишен във върховен съдия от Висшия съдебен съвет през май 2021 г. в скандална процедура, която е определена от тогавашния председател на Върховния касационен съд Лозан Панов като „фарс“. Причината е, че чрез т. нар. повишение ВСС просто документира реални обстоятелства – повишените съдии вече са част от ВАС, но като командировани.
Доброто момче на ВСС
Но това не е първи случай, при който Христов се оказа добро момче за ВСС. От прокурорския период на съдия Христов датира скандалът с т. нар. „Темида бийч“. Скандалът започна с уреждането на „малоимотни магистрати“ с апетитни парцели в Приморско и продължава с разследване на разрешението за изграждане на учебен център на ВСС.
Като прокурор в изпълнение на решение на ВСС от 2006 г. Христов е трябвало да проверява кой и с кого е провеждал разговори за безвъзмездно учредяване право на строеж на Учебен център на ВСС в Приморско върху имот частна собственост.
В хода на проверката си Станимир Христов установил, че разговорите са водени с бившия министър на правосъдието Антон Станков. И толкова. Впоследствие Христов обяснява, че задачата му не е била да търси дали има престъпление, а само да установи кой с кого е разговарял.
През ръцете и очите на Христов съвсем случайно преминават и повечето скандални дела за строителство на Южното черноморие. През 2013 г. магистратът дава зелена светлина за строителството на 16 къщички в къмпинг „Юг“. Причината за делото е акт на РДНСК, според който са установени редица нарушения, в това число и липсата на ОВОС, и с който се спират инвестиционните намерения. Според Христов не е от компетенциите на строителния контрол да дава мнение по оценката за въздействие върху околната среда и отменя забраната на РДНСК.
Година по-късно Административният съд в Бургас отменя като незаконосъобразна заповедта на РДНСК и за спиране на строежа на „Сле груп“ в местността „Кокалу“ край Несебър.
Решението е подписано от съдия Станимир Христов. Според магистрата, началникът на РДНСК без основание е отменил разрешението за строеж върху парцела. Имотът от 29 дка, включително 8.5 дка дюни, е бил част от държавния горски фонд. Предназначението му е променено и е продаден на Димитър Петров – тъст на шефа на Българския футболен съюз Борислав Михайлов.
По-късно теренът е купен от друг инвеститор, който в края на декември 2012 г. получава и разрешение за строеж. В началото на януари 2013 г. то е отменено от РДНСК с мотива липсващи проекти за част от елементите на строителството. Не било ясно и как сградите ще се снабдяват с ток, вода и ще се свържат с канализацията. Според съда обаче разрешителното е издадено законно. В решението не се споменава нищо за това има ли дюни на терена.
Брат на Камбоджанеца
Братът на Станимир – Иван Христов – също е част от съдебната система и с още по-блестяща кариера. Следовател Иван Христов е по-известен с прякора си Камбоджанеца. През 2016 г. става известно, че той е работил по всички знакови случаи около наркобоса Митьо Очите. Сред тях е бомбеният атентат, при който е убита жената на Очите, нейният брат и бодигардът на Желязков. Напрежението в Бургас, Поморие и Несебър рязко се покачва през юни 2016 г. след поредната гангстерска престрелка. За да потуши общественото недоволство, тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров пристига в Бургас с готови новини.
„Във връзка със служебни престъпления и вече обект на разследване е следовател Иван Христов, който до днес работеше на територията на Несебър. Окръжната прокуратура в Бургас е закрила длъжността му и го е преместила в Бургас, а контактите му с подземния свят вече са обект на разследване“, обява на извънреден брифинг Сотир Цацаров. „Подобен начин на работа, подобен начин на живот и подобен начин на демонстрация на съдебната власт е недопустим”, добавя тогавашният прокурор.
Свободен ли е да решава сам
И до момента не е известно Иван Христов да е осъден за покровителство над престъпния бос Очите. Но това оставя съмнение дали в лицето на неговия брат например не се крие буквално заложник, който да не е свободен да взема решения според съвестта си, а да трябва да се съобразява с волята на хората, контролиращи съдбата на брат му.
Това може да звучи и като далечна хипотеза, но за съжаление тя е съвсем реална. Защото практиката за кариерно развитие в българската съдебна система е добре известна – издигане на зависими хора. А ВАС е една от най-чувствителните институции в рамките на съдебната система. Институцията, през която задкулисието в най-голяма степен може да отстоява скрития си контрол над държавата. Неслучайно ВАС е съдебната институция, в която Делян Пеевски години наред съсредоточава усилията си, за да има контрол.
Сгазването на решението на ЕСПЧ
А първите действия на съдебния състав по повторното дело за отнемане лиценза на КТБ дават съмнения, че съдебният състав не действа свободно и според собствените си убеждения. Иначе как бихме могли да си обясним, че още преди да даде ход на делото, съдът на практика сгази решението на Европейския съд по правата на човека. А тези решения са задължителни за всички страни, присъединили се към Конвенцията за защита правата на човека.
Сгази го, когато с абсолютно неясни мотиви конституира като страна по делото синдиците на КТБ. В хода на делото банката ще се представлява от тях. Същите синдици, които БНБ е одобрила за включване в списъка си със синдици и които са зависими от Централната банка, срещу която трябва да е делото. И същите синдици, които са назначени от Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите, който се контролира от БНБ, ответник по делото, съвместно с Министерство на финансите. Сгази решението на ЕСПЧ като отхвърли конституирането на „Бромак“ и други акционери като страна по делото.
Този състав на ВАС има голямата отговорност да покаже, че съдебната система на България е разбрала посланието и повелята от ЕСПЧ – да раздаде истинско правосъдие, като се придържа към защита на основните права – като правото на собственост и справедлив процес.
Съставът на ВАС има тази отговорност, но имат ли независимост съдиите в него да се справят с отговорността и призванието си? Първите им стъпки говорят за обратното.
_________________
* Текстът е публикуван в сайта „КТБ Фактите“.
