От Института за пазарна икономика са разработили методика за оценяване на общинските бюджети и на бюджетната прогноза. За да я тестват, те са използвали 40 общини.
Става въпрос за онези, които формират икономическите центрове на България (включително вторичните икономически ядра), както и общините, в които се намират градовете – областни центрове.
Обхванатите общини са Шумен, Хасково, Търговище, Раднево, Казанлък, Сливен, Русе, Раковски, Плевен, Пазарджик, Кюстендил, Добрич, Габрово, Козлодуй, Враца, Видин, Велико Търново, Варна, Несебър, Бургас и Благоевград. Въпросите към общините са насочени към настоящия бюджетен процес и последните налични актуални бюджетни документи.
На запитването чрез анкетата на ИПИ са отговорили общините: Шумен, Хасково, Търговище, Раднево, Казанлък, Сливен, Русе, Раковски, Плевен, Пазарджик, Кюстендил, Добрич, Габрово, Козлодуй, Враца, Видин, Велико Търново, Варна, Несебър, Бургас и Благоевград.
От нея става ясно, че от 21 разглеждани общини 11 нямат просрочия. Много ниско ниво на просрочените задължения спрямо приходите имат Сливен (0.01%), Кюстендил (0.03%) и Плевен (0.04%).
От друга страна, обаче, общини като Пазарджик (57.87%) и Благоевград (15.24%) показват значителен дял на просрочени задължения, за което от ИПИ подчертават, че това е тревожен сигнал. Тези общини трябва да разработят стратегии за оптимизация на разходите, за да
предотвратят натрупването на нови задължения и да осигурят устойчиво финансово развитие
Със значителен дефицит спрямо населението през 2023 г. се отличава община Несебър (684 лв.), както и до известна степен – община Видин (304 лева).
От “Института за пазарна икономика” поясняват, че за да се оцени способността на местната администрация да събира своите собствени приходи, те са избрали показателя „събираемост на данъка върху недвижимите имоти“ като основен местен приходоизточник. Средният процент на събираемост за страната е 79.1%, като много общини постигат задоволителни резултати.
Общини като Козлодуй (96.4%) и Раковски (92.68%) демонстрират ефективно управление на данъчната си система, като събират почти целия размер на налога. Тези високи стойности на събираемост показват, че местните власти активно работят за оптимизиране на данъчните процеси и насърчаване на гражданите да плащат дължимите данъци.
От ИПИ препоръчват Видин и особено Несебър, който е динамично развиваща се туристическа община, да се активизират в събирането на данъци, тъй като това само ще подобри финансовата им устойчивост.
От ИПИ са включили в анализа си и размерът на изразходваните средства от ЕС, тъй като според тях това е индикатор, който показва доколко местната власт успява да се справи с предизвикателството да усвоява ресурс с източник ЕС, което означава да подготвя, печели и реализира проекти със специфични изисквания. Стойността на този индикатор в сравнителен план дава възможност да се изведат общини, които се справят по-успешно с финансирането на проекти.
От включените 21 общини за 2023 г. повечето са усвоили под средния ресурс за страната (2837 лв. на човек). Най-висока усвояемост показват община Габрово (5253 лв.) и община Враца (5184 лв.),
които силно се отличават по усвояемост от останалите общини в групата. На другия край на спектъра пък са общини Козлодуй (1049 лв.) и Хасково (1412 лева).
Последната категория в методиката на ИПИ за качество на фискалното управление е бюджетното салдо, представено през населението на общината. Отрицателното салдо (дефицит) показва по-високо относително ниво на разходите спрямо приходите и е приемливо само при определени условия и в краткосрочен план, тъй като създава финансова тежест за общината.
Със значителен дефицит спрямо населението през 2023 г. се отличава община Несебър (684 лв.), както и до известна степен – община Видин (304 лв.). Положителна фискална позиция имат 7 от 21 общини.
