Членът на изпълнителния борд на Европейската централна банка Изабел Шнабел смята, че институцията не трябва да понижава лихвените проценти на еврозоната твърде ниско, защото кредитните разходи са достигнали равнище, което вече не ограничава икономиката и по-нататъшното им сваляне може да има обратен ефект. Паричните стратези могат да продължат да разхлабват монетарната политика, но трябва да го направят постепенно, за да не допуснат лихвите да слязат под т. нар. неутрален праг (при който нито стимулират, нито ограничават растежа), посочва дамата.
“Предвид инфлационната перспектива, смятам, че можем да вървим постепенно към неутралитет, ако предстоящите данни продължат да потвърждават базовата ни позиция”, коментира Шнабел в банковата централа във Франкфурт. Тя оценява неутралната стойност, която не може да се измери прецизно, на 2-3 процента – по-високо от предположенията на по-умерените членове на управителния съвет на ЕЦБ, като гърка Янис Стурнарас и португалеца Марио Сентено. Депозитната лихва в момента е 3.25% след направените три лихвени понижения от по 25 базови пункта през тази година. Следователно, според оценката на Шнабел, институцията не е прекалено далеч от неутралната стойност.
Забележките на банкерката подхранват разгорещения дебат по въпроса как да реагира ЕЦБ на влошаването на икономиката успоредно със спада на инфлацията, която доближава целевите 2% годишно по-бързо от прогнозите, но не и без да оставя поводи за безпокойство.
Разискванията за темпото на лихвените понижения се нажежават, усложнени допълнително от засилващата се глобална несигурност, произтичаща най-вече от търговските мита, които вероятно ще въведе Доналд Тръмп когато се върне в Белия дом. Инвеститорите очакват лихвите да паднат до около 1.75% през идната година – равнище, което безпокои Шнабел. Анкетирани от агенция “Блумбърг” икономисти пък предвиждат те да слязат до 2% през второто полугодие на 2025-а.
Шнабел отхвърля спекулациите за лихвени редукции от 50 базови пункта и обяснява, че “има силно предпочитание към постепенен подход”. И допълва, че дори инфлацията да не достигне очакваното равнище, понижението на лихвените проценти може да се окаже непродуктивно, ако този недостатък е причинен от икономически проблеми. “При това положение, цената за навлизането в благоприятна територия може да е по-висока от ползите”, предупреждава Шнабел. И посочва, че трябва да се използва “ценното пространство за провеждане на политика, необходимо в бъдеще когато икономиката се сблъска с шокове, с които паричната политика може да парира по-ефективно”.
Шнабел омаловажи изненадващия ноемврийски спад на активността в частния сектор, който отдаде на повишената несигурност, произтичаща от политическите проблеми в Европа и от победата на Тръмп на президентските избори в Съединените щати. И предположи, че числата може да преувеличават степента на слабост.
“В комбинация с лошите данни, обзорите предполагат, че икономиката на еврозоната все още е в стагнация”, посочва Шнабел и добавя, че не вижда риск от рецесия в момента. Защото, “потреблението през третото тримесечие, въз основа на наличните данни, е по-силно от очакванията” и “има сигнали за възстановяване под влияние на потреблението”.
Разсъжденията на Шнабел контрастират с оценката на икономическата перспектива на блока на еврото, направена през миналата седмица от шефа на Италианската централна банка Фабио Панета, който настоя за по-голямо внимание към “мудността на реалната икономика” и обърна внимание, че лихвените проценти вероятно са “много далече” от неутралното ниво. Той смята, че политиката може да се наложи да стане експанзионистична, дори други да са на мнение, че подобен разговор е прибързан.
Някои официални представители пък предупреждават, че ценовият растеж може да стане прекалено слаб, ако лихвените проценти се задържат високи прекалено дълго. Председателят на “Банк дьо Франс” Франсоа Вилроа дьо Гало предупреди през миналата седмица, че отговорните лица трябва да “държат под око” подобна опасност.
