Френският премиер Мишел Барние се възползва от конситуционен инструмент, за да прокара части от непопулярния си бюджет за 2025-а без гласуване в парламента, което увеличава вероятността законодателите да го отстранят от власт в рамките на следващите няколко дни. Барние заяви в Националното събрание на 2 декември, че ще използва член 49.3 от Конституцията, който позволява приемането на проектозакона за социалното осигуряване без одобрението на законодателите. Това отваря вратата за вот на недоверие и представителите на лявата партия в парламента вече заявиха, че ще направят постъпки в тази насока.
Основателката на крайнодясната партия “Национален сбор” Марин Льо Пен заяви преди решението на Барние, че ще подкрепи вот на недоверие, което де факто ще гарантира успеха му, ако премиерът не се съгласи да удовлетвори поисканите от политическата й сила корекции.
В интервю за телевизия “Блумбърг” на 1 декември френският финансов министър Антоан Арман каза, че “френското правителство не приема ултиматуми” и “няма да се поддаде на изнудване”. Което не попречи на председателя на “Национален сбор” Жордан Бардела да засили реториката ден по-късно. В изказване по радио RTL в сутрешните часове на 2 декември той обясни, че “ако Барние промени текста си (на проектобюджета за социално осигуряване) до 15 ч, за което не таи надежда, ще бъде наказан”.
Несигурността и политическите хватки принудиха инвеститорите да започнат масови разпродажби на френския държавен дълг, които изравниха доходността на десетгодишните френски държавни облигации със сходните по срочност гръцки дългови книжа и разшириха спреда им с базовите за еврозоната германски ДЦК. Това провокира предупрежденията на Барние за очаквана “буря” на финансовите пазари, ако бъде отстранен от власт.
Френските активи останаха силно уязвими на пазарните сили през целия ден и базовият френски борсов индекс CAC40 загуби 1.2% от пазарната си оценка след декларацията на Бардела, като най-голям спад беше отчетен при банковите акции. Индексът е с изключително слаби резултати сред партньорите си от развитите държави и е поевтинял с 5% от началото на годината в резултат на политическите трусове в страната. Доходността на десетгодишните френски и гръцки облигации се движеше между 2.91 и 2.92 процента, а спредът към сходния по срочност германски дълг – между 87 и 88 базови пункта. Еврото поевтиня до 1.0465 щ. долара в 18.06 ч на 2 декември – дневен спад от 1.06 процента.
Валутни стратези предупреждават, че политическите трусове във Франция със сигурност не помагат на еврото. И реален правителствен колапс при успешен вот на недоверие ще добави нова степен на несигурност.
Бюджетът на Барние, който предвижда корекции от 60 млрд. евро (под формата на данъчни увеличения и орязване на разходите), е опит да се въведе ред във френския фиск и да редуцира очаквания за тази година бюджетен дефицит от 6.1% от БВП до 5% от БВП през 2025-а и 3% до 2029-а. .
Министърът на бюджета Лоран Сен-Мартен коментира за вестник “Паризиен” през уикенда, че исканията за промени на бюджета ще струват почти 10 млрд. евро и че правителството няма да направи повече отстъпки. На което Льо Пен отговори, че администрацията на Барние “е сложила край на преговорите”. И даде да се разбере, че ако червените й линии не се изпълнят, партията й ще подкрепи левите във вота за недоверие.
Решението на Барние да задейства член 49.3 от Конституцията е доста хазартно, защото правителството трябва да приеме бюджета до края на годината или да използва нетестваното извънредно законодателство за избягване на затваряне на държавните учреждения.
Оттук нататък опозиционните групи в Националното събрание имат 24 часа, за да поискат вот на недоверие. След което трябва да изтекат 48 часа преди парламентът да започне да обсъжда предложението и гласуването трябва да стане в рамките на следващите три дни.
Ако законодателите от политическата сила на Льо Пен, които са мнозинство в долната камара на френския парламент, се въздържат, това ще спаси Барние.
Ако вотът успее, министрите ще останат на позициите си със статус на служебен кабинет, който да управлява текущите дела. След което президентът Еманюел Макрон ще трябва да назначи нов премиер, за което няма фиксиран в Конституцията краен срок.
