Новият енергиен шок, предизвикан от конфликта между Иран и САЩ и блокирането на Ормузкия проток, принуждава държави в Азия и Европа да ускорят прехода към възобновяема енергия и електрификация. Както предишни петролни кризи са променяли световната енергетика, така и настоящата може да ускори отдалечаването от изкопаемите горива.
В отговор на поскъпването на горивата редица държави намаляват данъците върху енергоносителите, отпускат субсидии и стимулират гражданите да ограничат потреблението си.
Филипините въведоха безплатен обществен транспорт и данъчни облекчения за горивата, докато европейски държави като Германия и Великобритания също предприеха мерки за намаляване на финансовия натиск върху домакинствата и бизнеса.
Според експерти обаче подобни действия могат да смекчат ефекта само временно. Истинското решение е намаляване на зависимостта от вносни изкопаеми горива.
Историята показва, че големите енергийни сътресения често водят до трайни структурни промени.
Петролните кризи от 70-те години на миналия век принудиха редица държави да диверсифицират енергийните си източници. Франция и Япония заложиха на ядрената енергетика, а САЩ въведоха стандарти за по-нисък разход на гориво при автомобилите.
Днес ситуацията е различна. Вместо към въглища или ядрена енергия, все повече страни насочват инвестиции към слънчева и вятърна енергия, батерии, термопомпи и електромобили.
След руската инвазия в Украйна, Европа вече беше започнала да намалява зависимостта си от руския газ. Новата криза в Близкия изток допълнително засилва тази тенденция.
Франция увеличава субсидиите за термопомпи и електромобили, Великобритания въвежда нови изисквания за инсталиране на соларни панели в новите жилища, а Германия и Испания разширяват стимулите за покупка на електрически автомобили.
Според еврокомисаря по енергетиката Дан Йоргенсен настоящата ситуация доказва, че
зависимостта от вносни изкопаеми горива представлява не само екологичен, но и стратегически риск.
Втората криза с доставките на втечнен природен газ за по-малко от пет години кара много азиатски държави да преосмислят енергийните си стратегии.
Южна Корея, Индонезия и Виетнам вече обявиха ускорено изграждане на възобновяеми мощности и мерки за електрификация на икономиките си. В същото време Китай и Индия ограничават част от покупките на LNG и търсят алтернативни източници на енергия.
Анализатори определят ситуацията като „украинския момент за Азия“ – предупреждение за рисковете от прекомерната зависимост от вносни енергийни суровини.
Докато светът търси изход от зависимостта си от петрол и газ, Китай се оказва сред основните печеливши.
Страната контролира голяма част от производството на соларни панели, батерии и електромобили. След началото на конфликта китайският износ на чисти енергийни технологии отбелязва значителен ръст, а много държави виждат в тези технологии възможност за по-голяма енергийна независимост.
Експертите са единодушни, че
настоящата криза може да се окаже повратна точка за глобалната енергетика.
Ако след войната в Украйна Европа започна ускорено да се отказва от руския газ, то конфликтът с Иран може да подтикне още повече държави към инвестиции във възобновяеми източници и електрификация.
Това, което доскоро беше мотивирано основно от климатични цели, все по-често се разглежда като въпрос на национална сигурност и икономическа устойчивост.
Четете още: Излишъкът от соларна енергия претоварва европейските мрежи
