По време на Националния съвет за тристранно сътрудничество стана ясно, че Министерството на финансите се отказва от идеята си за въвеждане на данък върху свръхпечалбите на банките. Вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова, която първа заговори за тази опция, обясни промяната на позицията си с информация, която научила миналата седмица.
Тогава имала среща с представители на банките, които й обяснили, че финансово-кредитните институции плащат и т. нар. “Глобален данък” от 15%, който през 2025 г. ще е в общ размер на 1.123 млрд. лева. Ето защо министър Петкова се отказва от идеята за данъка върху свръхпечалбите, защото глобалният налог ще е над два пъти по-висок от платения през 2024 година.
Във връзка с данъка върху подземните богатства, заради който преди заседанието на “тристранката” имаше протест на синдикални организации на миньорите, министър Петкова призна, че била останала с впечатление, че срещу него няма съпротива. Тя добави, че разговорите могат да продължат в посока новата мярка да не пречи на бизнеса и да не създава социално напрежение.
По отношение на приходната част на бюджета Петкова обяви, че данъчно-осигурителните мерки ще вдигнат приходите с 8.7 млрд. лева. Това в най-голяма степен се очаква да се случи заради данъчните амнистии. Тази мярка е еднократна, но на нея се залага да осигури както приходи в бюджета, така и да подпомогне бизнеса, затънал в дългове след COVID-пандемията. За целта той ще може да ползва кредитни инструменти през Българската банка за развитие и другите банки.
Друга мярка е вдигането на акцизите, а по-конкретно на тютюна (с 30 стотинки), на алкохола (с 15 стотинки на литър) и на бирата (с 0.003 лева от 1 март 2025 г. и с 0.002 лева от 1 септември 2025 година).
Тъй като и в ЕС се предвижда значително увеличаване на минималния акциз за тютюна, от министерството на финансите предлагат въвеждане на акцизен календар до 2029 година.
Предлагат се и три мерки, свързани с ДДС. Първата е за прага за регистрация на фирмите. Според министър Петкова той трябва да остане 100 000 лева, за да не се създава нелоялна конкуренция.
Другите мерки са за вдигане на намалените заради COVID-пандемията ставки на ДДС на ресторантьорите и фитнесите – от 9% те ще станат отново 20 процента. Предвижда се и да отпадне на нулевата ставка за хляба. По думите на финансовия министър сега ще започне да се говори, че върнатият акциз ще вдигне цената на хляба, но тя припомни, че хлябът не е поевтинял, когато ДДС станал нула лева.
Людмила Петкова подчерта, че намалената ставка от 9% заради COVID-пандемията не се отразила на цените – те дори значително се увеличили, макар и това да станало постепенно.
По отношение на разходите министър Петкова отново повтори, че минималната работна заплата ще бъде повишена, ще има актуализиране на пенсиите, майчинските ще бъдат запазени, а освен това ще бъде изпълнен ангажиментът за увеличаване на издръжката на работещите в министерството на отбраната, на вътрешните работи и по Закона за висшето образование.
Освен това капиталовите разходи през 2025 г. ще се увеличат с 4.3 млрд. лева. От тях 1.2 млрд. лева са заради ръст на средствата по европейските фондове и програми, а 3 млрд. лв. – заради ръст от държавния бюджет.
Министър Петкова призна, че в проектобюджета са заложени и очакваните пари от плащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и от европейските плащания. Тя припомни, че сега очакваме второто плащане, след което ще останат още седем – до август 2026 година.
