Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън обмисля нови, по-строги санкции срещу доходоносната търговия с петрол на Русия, които трябва да засилят натиска върху Кремъл само седмици преди Доналд Тръмп да влезе отново в Белия дом.
Детайлите на възможните нови мерки все още се уточняват, но екипът на Байдън обмисля ограничения, които биха могли да засегнат някои руски износители на петрол. Този ход се обмисля отдавна, но винаги се възприемаше с резерви заради потенциала му да повиши енергийните разходи, особено в навечерието на последните президентски избори през ноември. Сега, въз основа на прогнозите за спад на цените на петрола и нарастващите опасения, че Тръмп може да се опита да принуди Украйна към бързо споразумение с Русия, администрацията на Байдън е по-склонна към по-агресивни действия, посочваа един от добре информираните източници.
Съединените щати забранихат вноса на руски петрол, но новите ограничения върху износа на руско черно злато биха могли да засегнат и да изолират и чуждестранните купувачи на горивото. Което е промяна на политиката, въведена след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 година.
Тези дискусии доказват, че екипът на Байдън е готов да поеме рискове в противопоставянето си срещу Русия докато се подготвя да напусне поста си, особено след като предишните опити да задуши приходите на Кремъл от енергийния сектор дават противоречиви резултати и средните цени на бензина в САЩ паднаха до най-ниското си ниво от средата на 2021 година. В последните седмици щатската администрация засили и военната и финансовата подкрепа за Украйна в условията на несигурност относно ангажимента на Тръмп да продължи американската помощ за Киев.
Белият дом обмисля и нови санкции, насочени към сивия флот от танкери, който използва Москва за транспортиране на суровия си петрол, допълват пожелалите анонимност източници, които смятат, че новите ограничения срещу сенчестата флота могат да бъдат обявени през следващите седмици. Европейският съюз също планира подобни мерки преди края на годината, както и санкции за лица, замесени в търговията.
Официални представители на Националния съвет за сигурност и на Министерството на финансите на Съединените щати отказаха коментар на изнесената информация.
Очевидно, администрацията на Байдън, която си тръгва след по-малко от месец, се стреми да остави „трудно наследство“ в отношенията между САЩ и Русия, коментира на 11 декември говорител на Кремъл в отговор на въпрос за възможността от по-тежки санкции срещу руското черно злато.
Цените на суровия петрол почти не се реагираха на новината, което потвърждава очакванията, че Тръмп, който поема управлението на 20 януари, вероятно ще иска да избягва инфлационни катализатори. В 15.47 ч българско време на 11 декември фючърсните контракти на горивото сорт “Брент” за доставка през февруари 2025-а се котираха за 73.07 щ. долара за барел, а на американския лек суров петрол WTI за доставка през януари – за 69.45 долара за барел.
От началото на инвазията на Русия в Украйна Москва до голяма степен успя да задържи петролния си поток, макар и към клиенти в Азия, а не в Европа, чийто традиционен доставчик беше преди войната. През по-голямата част от тази година цените на руската суровина останаха над тавана, въведен от Г-7, позволяващ западни услуги само за товари, закупени до 60 щ. долара за барел. Това се дължи до голяма степен на факта, че Русия се обърна към танкерите “в сянка”, работещи по правило с неизвестни застрахователи или собственици. Целта на ценовия таван беше да ограничи потока от приходи от неф и същевременно да поддържа доставките, за да не се създава пазарен недостиг и условия за ценови скокове.
Модел за по-широки американски санкции би бил налагането на ограничения, подобни на тези върху иранския петрол. В този случай купувачите на горивото рискуват да бъдат наказани от Вашингтон – действие, придружено със сериозни подводни камъни, като се има предвид, че мощни държави като Индия и Китай са големи потребители на руско черно злато. Подобни рестрикции биха могли да доведат до повишаване на цените на петрола и да причинят глобално икономическо напрежение. От средата на октомври фючърсните контракти на суровия петрол се задържат в тесен диапазон на търговия: за международния базов сорт “Брент” – под 75 щ. долара за барел срещу над 120 долара за барел началото на руската инвазия в Украйна.
Тези ограничения биха задълбочили също и напрежението както с противниците, така и с партньорите, с чиято помощ САЩ искат да ограничат износа на стоки като чипове и други технологии, захранващи войната на Русия.
Авторите на въпросните мерки ще се опитат да се възползват от по-обилния като предлагане петролен пазар и да увеличат натиска върху Русия, преди Тръмп да поеме властта. Новият президент настоява за мирно решение на войната в Украйна, а сегашните управляващи искат да осигурят на Киев възможно най-голямо предимство при евентуални преговори. Свиването на финансовите ресурси на руския президент Владимир Путин може да засили украинскиите позиции. Ако пък Тръмп реши да отмени мерките, ако сметне, че те са довели до покачване на цените на петрола, той ще рискува да изглежда слаб или да предложи на Москва преждевременни отстъпки.
Русия успя да опровергае прогнозите за икономически колапс в резултат на наложените от Съединените щати и приятели безпрецедентни санкции заради инвазията в Украйна. След първоначалния спад, икономиката се възстанови силно благодарение на голямото държавно финансиране за отбрана и мерки за защита на местния бизнес от наказания. Руският БВП може да се увеличи с 3.5% през 2024-а, според анкета на икономисти от агенция “Блумбърг”, проведена през ноември.
Въпреки това, Кремъл се сблъсква с все по-сериозни предизвикателства, тъй като руската рубла се срива, а “Банк России” повиши базовата си лихва до рекордните 21% през октомври в опит да овладее инфлацията, надхвърлила повече от два пъти 4-процентното равнище. Банката предупреди за рисковете от стагфлация, докато растежът се забавя на фона на недостиг на работна ръка в условията на висока инфлация.
Унгария, както и други страни, които разчитат на руски газови доставки, вече предупредиха, че решението на САЩ представлява потенциален риск за енергийната сигурност. Турция също поиска санкционна отстъпка.
