България е на път да заеме лидерски позиции в Европейския съюз в дисциплината „вдигане на акцизи”. Това ще стане, ако се приемат някои от идеите за увеличаване на приходите в проектобюджета на служебното правителство. Идеята за вдигане на акциза за бирата с над 30% е без прецедент ни в най-новата, ни в най-старата ни история. Още по-абсурдно звучи основният мотив за това – вредност за общественото здраве. Като че ли цигарите и спиртните напитки са по-безвредни, че ръстът при тях е в пъти по-малък.
Контрапунктът на тези съждения е, че се започва от различни бази, но подобен скок съсипва плановете на този бизнес и изкривява рязко едно традиционно потребление у нас. При тютюна и цигарите е заложен ръст, при който общият ефект се очаква да е около 350 млн. лева.
За догодина е планирано приходите от акцизи да достигнат около 8.5 млрд. лв., т.е. малко под 10% от всички планирани бюджетни постъпления. Повече от половината от тази сума пък се дължи на тютюневите изделия – 4.6 млрд. лева.
Сега, за деветмесечието, приходите от този акциз са 2.8 млрд. лв. при общи приходи от акцизи в размер на малко над 5 млрд. лева.
Тъй като България е с най-ниските акцизни ставки върху тютюневите продукти в Европейския съюз, с Бюджет 2023 бе приет акцизен календар за вдигането им. Той се спазваше две години, но Министерството на финансите предлага той да се наруши и да се изготви нов, така че акцизите върху тютюневите изделия ще достигнат през 2025-та нивото, на което трябваше да бъдат чак през 2026 година.
Очакваният ефект за догодина от тази стъпка ще е малко над 100 млн. лева.
Акцизът върху спиртните напитки също ще продължи да расте и подобно на тютюна се изготвя календар, в който ставките да растат поетапно. Всъщност сметките показват, че за 2026, 2027 и 2028 г. ръстът ще е по-осезаем.
Браншовете веднага скочиха срещу подобни резки движения. Призив за оценка на риска и преразглеждане на предложението за увеличаване на акциза за алкохола като мярка за увеличение на приходите в Бюджет 2025 вече отправиха в съвместно отворено писмо Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки и Националната лозаро-винарска камара.
В писмото се предупреждава, че увеличаване на акциза с 10-15% ще доведе до спад на приходите в държавната с над 60 млн. лв. от акциз и от ДДС. Изтъква се също, че секторът на спиртните напитки е важен за икономиката на страната и допринася с 250 млн. лв. акцизни приходи за 2023-та. Освен това се посочва, че всяко увеличение на цената заради повишен акциз води до спад в продажбите на легална продукция и лесен достъп до заместители, които не подлежат на облагане и контрол.
“Затова нашата прогнозна оценка показва, че ако бъде въведено предложеното увеличаване на акциза, то ще доведе до двуцифрен в процентно изражение спад в продажбите на легалния алкохол. Това означава над 30 млн. лв. намаляване на приходите от акциз и още 30 млн. намаляване на приходите от ДДС в държавния бюджет”, обясняват двете организации.
И накрая една идея, която засега поне не е в обсега на сериозните осъждания. Икономисти предлагат в държавния бюджет за догодина да се включи и ръст на акцизите за горивата, научи „БАНКЕРЪ”. Те утвърждават, че това се случва на много места в Европа, а от друга страна цените на бензина и дизела у нас са относително стабилни и по-високото акцизно облагане няма да се „усети” от гражданите и бизнеса. Основният им довод е, че като сума акцизите върху горивата имат по-ниско участие в приходната част на бюджета от тютюна, цигарите, бирата и спиртните напитки, за които бяха обявени намерения за повишение.
„Би могло да се мисли за вдигане на акцизите за горивата, но не за следващата година, защото не бива да правим неща, които помпат инфлацията, за да не изпуснем влака за Еврозоната. А цените на горивата се отразяват мигновено върху цените на всички останали стоки и услуги”, отбелязва специално за „БАНКЕРЪ” финансистът Румен Гълъбинов. Той е убеден, че акцизите върху горивата трябва да растат, тъй като те са най-ниски у нас в сравнение с целия Евросъюз – на минималните изискуеми ставки. Но по типично български манталитет може би ще чакаме „началниците” от Брюксел да вдигнат летвата, за да имаме оправданието за поскъпването.
Само краят на мандата на Европарламента попречи това вече да е факт. Дали обаче новите избраници ще продължат започнатото?
Има големи основания да очакваме подобно развитие по още живата „Зелена сделка”. Все пак Урсула фон дер Лайен запази поста си и е много вероятно предложението за повишаване на акцизите за горивата отново да бъдат поставени на масата и да се определят не на база литри, а според енергийното им съдържание. Става дума за традиционните изкопаеми горива, за да имат стимул хората и фирмите да използват повече алтернативни горива и електричество.
За бензина и дизела Европейската комисия предлагаше минималния акциз да е 10,75 евро за един гигаджаул. В момента в нашата страна акцизът за бензина е 710 лв. за 1000 литра, а за дизела (газьол) – 646 лв. за 1000 литра, напомня председателят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев. По неговите сметки поскъпването би било с не по-малко от 30 процента.
Къде сме ние?
Най-високият акциз на цигарите в Европейския съюз се налага в Ирландия – 9,92 евро за кутия от 20 цигари. Следва Нидерландия – 7,66 евро и Франция – 7,45 евро. Най-ниският акциз се събира в България – 1,92 евро за кутия от 20 цигари.
През 2024 г. страните членки на ЕС средно са налагали акцизи върху цигарите, надхвърлящи 80% от продажната цена на дребно. Това означава, че тези налози са увеличили средните цени за потребителите с повече от 450%, констатира международният изследователски тръст Tax Foundation в публикация в сайта си.
По данни на Евростат за 2023-та България е страната с най-ниски цени на алкохола и цигарите в Европейския съюз. У нас алкохолът и цигарите са с ценово равнище от 66% от средноевропейското, Полша – 77%, Румъния – 85 процента. Най-скъпи са те в Ирландия (211%), Финландия (170%) и Дания (133%). Големите разлики се дължат най-вече на различното данъчно облагане на тези продукти в различните държави.
