Сръбският президент Александър Вучич отказа да подкрепи внесения в парламента закон за чуждестранните агенти, въпреки че според него „различни сръбски организации и медии получават пари от чужбина, за да свалят правителството“. Това означава, че законът, иницииран от проправителственото Социалистическо движение, чийто лидер е вицепремиерът Александър Вулин, няма да бъде приет в Сърбия.
Сръбският президент Александър Вучич обяви в края на миналата седмица, че „поради редица причини“ няма да приеме закон за чуждестранните агенти. Неговият проект беше внесен в парламента в самия край на ноември от депутати от проправителствената Социалистическа партия. Според законопроекта, всички организации и лица, участващи в политиката, финансирани от чуждестранни източници, подлежат на регистрация, от тях се изисква да посочат своята принадлежност към чуждестранни агенти, а нарушението на закона подлежи на забрана за дейност, наказателни санкции или глоба до 17 хиляди евро.
Представеният проект изглеждаше като инициатива на цялото сръбско ръководство, тъй като лидер на социалистическото движение е вицепремиерът Александър Вулин.
Александър Вулин, който последователно оглавяваше Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, ключовата разузнавателна служба на Сърбия – Агенцията за сигурност и информация, и който през май стана вицепремиер, често посещава Руската федерация, именно той наблюдава взаимодействието със страните от БРИКС. Миналата година САЩ наложиха санкции срещу него, обвинявайки го в „улесняване на руски дейности на Балканите“.
Александър Вучич обаче отказа да подкрепи закона, внесен в парламента,
което беше изненада за много привърженици на правителството в Сърбия. Освен това, както обяви самият президент, по мнението на много депутати от управляващата Сръбска прогресивна партия предложеният закон „съдържа много добри елементи“ и „различни организации и медии в Сърбия получават пари от чужбина, за да свалят правителството“.
„Общо 426 милиона евро идват директно от чужбина към групи, които чрез оказване на натиск трябва да променят имиджа на Сърбия, атмосферата в страната и да участват в свалянето на правителството. Те, естествено, казват, че това са проекти за демократизация, но всичко е много ясно за всички“, каза Александър Вучич, като въпреки това не подкрепи закона за чуждестранните агенти. Това означава, че приемането му в Сърбия сега е малко вероятно.
Почти веднага след внасянето на законопроекта в сръбския парламент инициативата беше остро критикувана от ЕС и САЩ.
Европейската комисия напомни на сръбските власти, че „всеки закон на страна кандидатка за членство в ЕС трябва да е в съответствие с основните ценности на Европейския съюз, включително свободата на словото и мнението“. А Държавният департамент на САЩ предупреди, че „САЩ са дълбоко загрижени за последствията, които предложеният закон за чуждестранните агенти може да има за демокрацията, правата на човека и основните свободи в Сърбия“.
Сърбия стана третата балканска страна, която инициира приемането на закон за чуждестранните агенти.
През октомври такъв закон беше предложен от председателя на парламента на Черна гора и един от лидерите на просръбския и проруския „Демократичен фронт” Андрия Мандич. А още по-рано правителството на Република Сръбска, която е част от Босна, подготви закона за чуждестранните агенти за приемане в парламента.
И в двата случая инициативите срещнаха крайно негативна реакция от страна на Запада. В Република Сръбска този натиск имаше ефект. Нейното правителство оттегли закона, който беше готов за приемане, а президентът Милорад Додик, който го инициира, обясни, че „проектът ще бъде финализиран в съответствие с европейската практика“.
Сега изглежда и Сърбия отлага приемането на закона за чуждите агенти.
