Преди 50 години, на 18 декември 1974 година, на остров Моротай на индонезийските войници се предал Теруо Накамура – войник от Втората световна война, който не знаел, че тя преди почти 30 години била завършила. Историята често пази имената на първите хора, но рядко – на последните. В първа и втора част ви разказахме за седем души, чиито имена историята е запазила. Сега продължаваме с още три любопитни истории.
Последният загинал съветски политически затворник – Анатолий Марченко
През 1958 година 20-годишният Анатолий Марченко работел като сондьор в Карагандинската електростанция в Казахската съветска република.
В общежитието на предприятието станало масово сбиване между работници от електростанцията и чеченци, депортирани в републиката през 1944 година. Нямало никакви доказателства за участието на Марченко в конфликта, обаче го арестували и го осъдили на 2 години в Карлаг (Карагандинския поправително-трудов лагер – Бел. прев.). Той излежал 1 година, след това избягал и през 1960 година направил опит да премине съветско-иранската граница, но бил арестуван, обвинен в измяна на родината и отново изпратен в лагер – този път в Мордовия. Там Марченко се запознал с Юлий Даниел, излежаващ присъда за публикуване на антисъветски материали зад граница, и с други политзатворници.
Познанството се оказало плодотворно – през 1966 година Марченко излязъл от затвора като убеден дисидент и след година отпечатал в Самиздат книгата за ГУЛАГ „Моите показания” – книгата била публикувана зад граница и станала за Запада първият документ за живота на политическите затворници след Сталин.
Активизмът на Марченко не свършил с това – на 25 август 1968 година той взел участие в „демонстрацията на седмината” срещу въвеждането на съветските войски в Чехословакия, бил арестуван и изпратен в лагер за една година, след като го освободили, отказал да емигрира, получил четиригодишно заточение в Сибир, където станал член на Московската хелзинкска група, освободил се през 1978 година, а след три години бил осъден за антисъветска агитация и пропаганда и получил присъда от десет години в колония със строг режим.
Намирайки се в затвора, той поискал да бъдат освободени всички политически затворници в СССР и обявил гладна стачка. Тя продължила 117 дни, на 6 декември Марченко прекратил гладуването, но на 8 декември умрял в болницата, като така станал последният политически затворник, загинал в затвора.
Последният загинал при опит за бягство през Берлинската стена: Винифрид Фройденберг
Строителството на Берлинската стена започнало през нощта на 12 срещу 13 август 1961 година, две седмици преди Винифрид Фройденберг да навърши пет години. Семейството му живеело в малкото градче Лютгенроде – след войната то останало в ГДР.
Фройденберг завършил училище, после университет, а през 1988 година се оженил за завършилата същия институт химичка Сабине и започнал работа в Енергокомбината в Берлин. Двойката била недоволна от икономическата и социалната ситуация в ГДР, те не виждали за себе си професионални перспективи и търсели възможност да избягат на Запад. Избрали необичайно средство за бягството – въздушен балон.
Неочевидното на пръв поглед решение било вдъхновено от успешното бягство през 1979 година с един балон на две семейства с четири деца. Винифрид бил инженер, затова за него не представлявало трудност да проектира и да построи въздушен балон. Към март 1989 година балонът бил готов, а Винифрид и Сабине зачакали подходящи метеорологични условия за бягството. Те настъпили на 7 март.
През нощта те отишли на газостанцията на Енергокомбината и започнали за пълнят балона с газ. Обаче не успели да го напълнят докрай, когато ги забелязал полицейски патрул. Сабина се опитала да се скрие от полицията, а Винифрид прерязал въжетата и се издигнал във въздуха. Да се стреля близо до газохранилището било опасно, и затова полицаите не свалили балона, а тръгнали да издирват жената.
Арестували я до квартирата ѝ. Винифрид по това време пресякъл границата между Източен и Западен Берлин, без да го забележат нито граничарите, нито диспечерите на летище „Тегел”, над което прелетял балонът.
Но се оказало, че той не може да управлява приземяването на балона, при това силно измръзнал на около 2000 м височина. В отчаянието си решил да изпусне газа. И балонът започнал да пада. Остатъците от балона и тялото на Винифрид били намерени в градината на една от вилите на Лимащрасе. (Останките от балона паднали на около един километър от тялото, на осовата линия на пътна артерия.
Тялото на Фройденберг е открито по-късно в градината на вила на Лимащрасе. Той явно е починал веднага от нараняванията, получени при катастрофата.) Аутопсията показала, че Фройденберг е умрял от многобройните травми, получени при падането. Почти всяка кост в тялото му е била счупена и почти всеки вътрешен орган бил повреден.
Той бил последната жертва на Берлинската стена: контролно-пропускателните пунктове, разделящи Източен и Западен Берлин, били отворени на 9 ноември 1989 година, осем месеца след бягството му.
Последният човек от XIX век – Ема Морано
На 15 ноември 2017 година в Италия починала Ема Морано. Тя била на 117 години и 137 дни. Морано била последният човек в света, доказано роден през XIX век и единственият, живял през 3 века. Родила се Морано на 29 ноември 1899 година в малкото планинско градче Чивиаско в Пиемонт, в семейството на миньор и тъкачка, била най-голямото от осемте деца. Когато била на 14 години, Италия се включила в Първата световна война, скоро на фронта заминал годеникът ѝ и загинал в бой.
През 1926 година Морано се омъжила за отдавнашния си поклонник Джовани Мартинуци, който, според думите ѝ, я принудил към този брак чрез заплахи за физическо насилие. След 11 години им се родил син, но умрял след 6 месеца. През 1938 година Морано напуснала мъжа си, работила във фабрика за чували за строителни материали от юта, а по-късно в училищна столова. През 1975 година се пенсионирала и до смъртта си живяла сама в жилище, предоставено ѝ от местната енория.
Ема Морано смятала, че три неща са ѝ помогнали да живее дълго и в добро здраве: трите сурови яйца и парчето сурово говеждо месо (тези продукти срещу анемия ѝ предписал през 1920 година един лекар, и тя цял живот спазвала тази диета) с чашка грапа вечер, своевременният развод, позитивните мисли за бъдещето и честността, гарнирани с малко шоколад, както и пълната липса на интерес към политиката.
