През изминаващата 2024 година учените успяха да разкрият няколко мистерии около исторически факти и личности. В някои случаи за целта има помогна анализът на древна ДНК – така изследователите предложиха нов прочит на събитията около Помпей, останал под дебел слой пепел хиляди години след изригването на Везувий през 79 г. след Христа.
Първият случай е свързан с изследване на зъбния емайл и на колагена в ставите на така наречения Човек Витруп – смятан за представител на хората от каменната ера, убит в блато в северозападна Дания преди около 5200 години.
Останките му са извадени от торфеното блато във Витруп, Дания, през 1915 година. Тогава те са открити до дървена бухалка, с която се смята, че мъжът е бил удрян по главата.
Използвайки нов тип методи на проучвания, изследователят Андерс Фишер от университета в Гьотеборг в Швеция се закани, че заедно с колегите си ще успее да разкаже историята на най-стария мигрант в историята на Дания.
„Човекът Витруп“ е израснал по скандинавското крайбрежие и е принадлежал на общност от ловци. Хранел се е с риба и с месо от тюлени и китове. Но животът му се променя драстично в късните му тийнейджърски години, когато се премества в Дания, където заживява във ферма и започва да се храни с овче и козе месо. Умира на възраст между 30 и 40 години.
Учените не могат с точност да определят причината за смъртта му – според една от хипотезите той е бил принесен в жертва от местните. Изследователите обаче са категорични, че това е истински мигрант от първо поколение и ясно може да се проследи как животът му се е променил – първо е бил рибар-ловец, а после – фермер.
Учените разкриха кой е „Добрият човек“ от скандинавската сага
Норвежците добре познават сагата „Сверис“, посветена на краля им Свере Сигурдсон. По време на битка през 1197 г. в централната част на днешна Норвегия вражеските войски, обсадили крепостта на краля, хвърлят тяло на мъртвец в намиращ се наблизо кладенец, за да отровят водата на местните. По-конкретно археолозите откриват човешките кости в кладенеца в старата крепост на краля през 1938 година.
Едва през 2024 г. учените установяват, че останките на така наречения от тях „Добър човек“ са на около 900 години. Той е имал сини очи и светлокафява или руса коса. Генетичните изследвания показват и че не е бил представител на местното население. Оказва се, че армията, обсадила крепостта на Свере Сигурдсон, е хвърлила един от собствените си починали войници в кладенеца. Това обявява през октомври 2024 г. историкът Майкъл Д. Мартин, професор към музея на Норвежкия университет в Трондхайм.
Разгадаха тайната на „Изгубения принц“
Напредъкът в молекулярната генетика помогна и за разкриването на дългогодишната загадка около така наречения Изгубен принц, появил се сякаш от нищото в Германия в средата на XIX век.
В продължение на 200 години има спекулации, че енигматичен мъж на име Каспар Хаузер е бил таен наследник на кралската фамилия. Той е забелязан през май 1828 г. в Нюрнберг на 16-годишна възраст, без никакви документи за самоличност и със затруднения в общуването.
През 2024 година изследователите правят нов анализ на проби от косата му и успяват да докажат, че неговата митохондриална ДНК или генетичен код, предаден по майчина линия, не съвпада с митохондриалната ДНК на кралското семейство Баден.
Бетовен наистина е бил тровен с олово, потвърдиха учените
Бетовен умира на 56 години през 1827 г., след като цял живот е имал стомашно-чревни оплаквания и е страдал от редица заболявания, включително е имал и сериозни проблеми с черния дроб. Не на последно място е бил и глух.
През май 2024 г. изследователи публикуват резултати от проучване, според което в кичурите му са открити високи нива на олово. Предполага се, че именно заради това отравяне композиторът е имал постоянно здравословни проблеми.
Освен това в кичурите на Бетовен е имало и повишени количества арсен и живак – но как са попаднали там? Предполага се, че те се дължат на замърсената риба от Дунава и на консервираното по особен начин вино, от което, според някои изследователи, той е изпивал по три бутилки на ден.
Вероятно мнозина ще попитат защо ни е да знаем такива подробности за великия композитор – не е ли достатъчно да слушаме музиката му? Според Уилям Мередит, изследовател на Бетовен, в живота на композитора има връзка между здравословните му проблеми и творчеството.
Учените разплетоха и мистерията около първия губернатор на Джеймстаун
Нов ДНК анализ хвърли светлина върху първия губернатор на Джеймстаун. Оказва се, че един от братята му е бил незаконен. Според изследователи тайната за потеклото му е причината да отплава през Атлантическия океан и да се присъедини към британската колония, поставила началото на колонизацията на Америка.
Няколко важни разкрития и в лабораториите на известни астрономи
През 2024 г. учените откриха, че датският астроном от XVI – Тихо Брахе e познавал волфрама, който по онова време дори не е бил описан. Той бил изкушен от алхимията, като „варял“ тайни лекарства за елитни клиенти, като Рудолф II, императорът на Свещената Римска империя.
След като Брахе починал, алхимичната му лаборатория, разположена под стаята му в замъка – обсерватория Ураниборг, била унищожена. Но откритите в нея парчета стъкло и керамика били изследвани през 2024 г., за да се стигне до изненадващата находка – сред никела, медта, цинка, калая, живака, златото и оловото се оказал и волфрамът.
Възможно е Брахе да го е изолирал от минерал, без да си дава сметка, че става въпрос за нов метал, но така или иначе откритието повдига нови въпроси за същността на работата му.
Друго любопитно откритие на изследователите от последната година е свързано с германския астроном Йоханес Кеплер. Учените преоткриват скиците му от 1607 година. Оказва се, че той е регистрирал как между 1645 г. и 1715 г. слънчевите цикли, които обикновено траят около 11 години, са били с по-различна продължителност от обичайната.
Чертежите на Кеплер били направени с помощта на камера обскура, приспособление, при което използвал малък отвор в стената на съоръжението, за да прожектира слънчевите лъчи върху лист хартия. Благодарение на откритите през 2024 г. скици на Кеплер астрономите отчетоха, че слънчевите цикли все още се случват според очакванията, заложени от предшественика им.
