Общо 11 законопроекта подкрепи правната комисия в Народното събрание в рамките за по-малко от три часа.
Гласуването беше почти единодушно, с изключение на предложенията на „Възраждане“.
Два от трите законопроекта за промяна в Закона за съдебната власт – на ПП-ДБ и „Възраждане“, са свързани с избора на обвинител №1, насрочен за 16 януари.
Предвижда се спиране на процедурата заради изтеклия мандат на ВСС, лимитиране за избора на временно изпълняващи функциите главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища и по-сложна формула за прегласуване на избран главен прокурор, ако президентът наложи вето след първото гласуване.
В изказването си Атанас Славов от ПП-ДБ акцентира върху практиката от последните години ключови органи да работят с изтекли мандати или да се ръководят от временно изпълняващи функциите.
„Вече година и половина изпълняващият функциите изпълнява тези функции. Ако бъде избран за 7-годишен мандат, ние ще имаме най-дългия мандат в нашата правна история“, посочи той.
Петър Петров от „Възраждане“ пък призова за бързина и предложи проектозаконите да бъдат приети на две четения в едно пленарно заседание.
„Процедурата, която в момента тече и се очаква да бъде завършена на 16 януари, е изключително порочна и не трябва да бъде доведена докрай. Именно сега е моментът като народно представителство да направим така, че тя да бъде прекратена“, каза той.
Ключово от гледна точка на преговорите за редовно правителство, които от неделя са с неясен статут и част от които бяха именно съдебната реформа и спирането на избора на Борислав Сарафов за главен прокурор, беше изказването на Рая Назарян от ГЕРБ. След като каза, че парламентарната група ще подкрепи и трите законопроекта, тя посочи техните недостатъци, констатира, че днешното решение е по-скоро политическо, отколкото юридическо, но призна и че има обществени очаквания, които партията ѝ отчита.
„Ще подкрепим на първо четене и трите законопроекта и колкото и да е кратък срокът между първо и второ четене, считаме, че такъв трябва да има и че текстовете трябва да бъдат прецизирани. Целта е ясна и ние ще подходим отговорно“, декларира тя.
В последвалото гласуване проектите на ПП-ДБ и ИТН получиха подкрепата на представителите на всички парламентарни групи, включително и на тези от ДПС – НН. Хората на Делян Пеевски обаче не подкрепиха проекта на „Възраждане“.
Преди да се захванат със съдебните промени, депутатите от правната комисия обсъдиха пет законопроекта за промяна в ИК. Това стана по искане на едни от вносителите – ИТН, а Александър Рашев обясни защо:
„Както знаете, г-н Слави Трифонов като председател на ИТН е подписал декларацията за т.нар. санитарен кордон и спиране на процедурата за избор на г-н Сарафов за главен прокурор. От друга страна обаче, представителите на ПП и ДБ са поели ангажимент към нашата декларация за промени в Изборния кодекс. Двата законопроекта следва да вървят паралелно – както в комисия, така и в зала“.
Предложенията са разнообразни – от премахването на т. нар. мъртви души от избирателните списъци през отпадане на настоящите машини и замяната им със сканиращи, отпадане на хартиената бюлетина, връщане на ограничението от до 20 секции в държави извън ЕС, създаване на регионални преброителни центрове, актуализиране на състава на ЦИК според резултатите от изборите.
Почти единодушно подкрепа получиха и предложенията за промени в Закона за вероизповеданията, които от ГЕРБ, БСП и „Възраждане“ внесоха след регистрацията на Българска православна старостилна църква. С тях се предлагат в закона да се запише, че единствен изразител и представител на източното православие е Българската православна църква.
