В началото на днешното пленарно заседание, служебният премиер Димитър Главчев представи какво е направила държавата, за да не допусне регистрацията на втората православна църква – на старостилците. Изслушването му се проведе по искане на парламентарната група на “БСП – Обединена левица”, като народният представител Атанас Зафиров го попита дали е била конституирана Българската православна църква във Върховния касационен съд (ВКС) като страна по делото и дали е била ангажирана кантора от страна на българската държава с цел защита на българския национален интерес в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Зафиров поиска в изслушването да участва и правосъдният министър Мария Павлова, а премиерът поиска включването и на Георги Кръстев – директор на Дирекция “Вероизповедания”.
Димитър Главчев започна изложението си с уточнението, че става въпрос за решение на независимия български съд, засягащо Българската православна църква, която също е независима от държавата, макар и да има своето място в Конституцията и в Закона за вероизповеданията. След което представи предисторията на конфликта по следния начин:
“Така наречената Българска православна старостилна църква (БПСЦ) развива дейност в България от три десетилетия. Тя води началото си от 1993 г., когато в София е открит първият молитвен дом на старостилците – параклисът “Свети Спас”, а в Гърция –
под името триадицкий епископ Фотий е ръкоположен
бившият преподавател в Софийската духовна семинария и асистент по старогръцки език в Софийския университет – Росен Сиромахов. Постепенно Българската православна старостилна църква разширява дейността си и открива енории в Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Габрово, Плевен, Сандански и други градове. Енориашите са вероятно около 2000 – 3000 души.
От 1993 г. с появата на епископ възниква нова паралелна църковна общност, която независимо от ограничените си мащаби, дублира духовния живот и структурите на Българската православна църква.
Първият опит за регистрация на БПСЦ в регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд датира от 2011 година. Съдът на закрито заседание трябва да прецени дали са изпълнени изискванията на Закона за вероизповеданията. Тогава ролята на изпълнителната власт се свежда до предоставяне на
експертно становище от Дирекция “Вероизповедания” към Министерския съвет.
На 20 февруари 2012 г., Дирекция “Вероизповедания” предоставя отрицателно становище. Изразена е позицията, че представеният устав от страна на БПСЦ и наименованието й противоречат на Конституцията и на Закона за вероизповеданията, тъй като традиционното вероизповедание в България е източноправославното, а негов изразител е самоуправляващата се Българска православна църква.
В периода 2011-2013 г. съдът на три инстанции отказва вписването на БПСЦ, като Софийският апелативен съд е намерил, че следва да бъде оставено без уважение искането за регистриране. Така се стига до сезирането на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург с оплакване, че има нарушение на няколко свободи по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. На първо място е нарушена свободата на мисълта, съвестта и религията. Жалбата е подадена до Съда в Страсбург на 28 август 2013 г., а е
изпратена на българската държава на 5 септември 2017 година.
Становището на Република България е изразено от процесуален представител на държавата в лицето на Дирекция “Процесуално представителство на РБ – пред Европейския съд по правата на човека”. То е с дати от 4 януари 2018 г. и от 19 март 2018 година. Тогава защитните аргументи на българското правителство са, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба, тъй като от правна страна църквата жалбоподател не покрива критериите по Закона за вероизповеданията, поради което не са изпълнени законовите предпоставки за регистрация. Освен това е уточнено, че държавата не пречи на съществуването на БПСЦ – тя има места, където да осъществява дейността си”, посочи още служебният премиер.
Отговорът
не удовлетвори вносителя на предложението за изслушването.
Атанас Зафиров припомни въпроса си, а именно дали България е ангажирала външна кантора, която да защити българския национален интерес по делото в Страсбург. Той попита и доколко отговаря на истината информацията, появила се в медиите, че отсрещната страна била ангажирала за делото си в Страсбург – адвокат Наташа Добрева, която в продължение на 9 години – от май 2006 г. до април 2015 г. е имала
съвместна адвокатска кантора с Йонко Грозев – – българският съдия в ЕСПЧ.
Правосъдният министър Мария Павлова потвърди информацията и добави, че това обстоятелство е било отразено изрично в становището на българското правителство, което било изпратено към Европейския съд. В него е било обърнато внимание, че е налице основание за отвод на съдия Йонко Грозев поради свързаност. Тя обясни, че такова становище от страна на българското правителство е било поискано по делото през 2013 г., като е представено едва през 2018 година, защото процедурите са дълги.
По отношение на наемането на външна кантора, правосъдният министър обясни, че както по това дело, така и по всички други дела, образувани срещу България в Страсбург, държавата е представлявана единствено от Дирекция “Процесуално представителство на България пред Европейския съд по правата на човека в Министерството на правосъдието”. Тя увери народните представители, че всички становища са били своевременно изготвени и подадени в ЕСПЧ.
Министър Павлова изрично подчерта, че освен въпросното дело на БПСЦ срещу България в Съда в Страсбург има и още едно – “Захариев срещу България”, което се отнася
до отказ за регистрация на Независима православна църква.
В края на изложението си министър Мария Павлова посочи, че след излизането на осъдителното решение на ЕСПЧ по казуса с БПСЦ през 2021 г. и след попадането на България под засилен мониторинг от страна на Комитета на министрите, е изготвена и приета “Пътна карта за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека”.
Причината – България е в челната петица в ЕС по забавено изпълнение на решенията, постановени от Европейския съд по правата на човека. Павлова проверила какво е свършено по въпросната Пътна карта и установила, че макар да имало
указания за предприемане на законодателни инициативи в спешен порядък,
сроковете за тяхното изпълнение отдавна били изтекли.
Едно от въпросните указания е било посветено на “съответния” ремонт на Закона за вероизповеданията, който е трябвало да приключи още през декември 2022 година.
Колкото до въпроса “Защо Българската православна църква не е била конституирана като страна по делото във Върховния касационен съд?”, министър Павлова отговори… очевидното: това е решение на съда и изпълнителната власт няма никакво право да се намесва. Било е възможно ВКС да поиска становището на Правосъдното министерство, но явно слугите на Темида не са си направили и “този” труд…
