Традиционно, в началото на всяка година сред първите новини са информациите за бебета, проплакали в първите й минути. Това ни кара да се усмихнем – особено когато акушерките представят дечицата с манекенските им мерки. Днес продължаваме с „бебешката тема“.
Представяме ви Гергана Конжагюлова – майка и сертифициран консултант по детски сън. Тя се насочва към тази екстравагантна професия, тъй като от личен опит научава какво е бебето вкъщи да не спи. Дипломира се към Baby Sleep Consultant Training, школа, базирана в Нова Зеландия.
Използва най-новите методи и доказани техники, като залага на индивидуалния подход спрямо темперамента на всяко дете. Работи с деца на възраст от 0 до 5 години.
Госпожо Конжагюлова, още в “Тримата мускетари” на Александър Дюма – баща са описани неволите на дойките при приспиването на бебетата. Когато и Вие – като майка, се сблъскахте с този проблем, учудихте ли се, че у нас той все още няма решение?
– Учудих се, че хората приемат всяка една неволя за даденост и всъщност не търсят решение, а много лесно се примиряват. Освен това много често се сблъсквах с твърдението, че всъщност така трябва да бъде – това са бебета и е нормално да плачат и да не могат да заспят, защото на тях постоянно им никнат зъбки, постоянно са в епизоди на колики и постоянно нещо не им е наред. Затова било нормално да се будят през нощта по 10, 12 пъти – с плач. Хората просто трябвало да търпят.
Оказва се, че това не е точно така, защото вече има много научни изследвания по темата, които доказват, че – да, разбира се, всички спим циклично – т.е.и децата, и възрастните се пробуждаме между съответните цикли през нощта. Но ние можем да продължим да спим. Могат да продължат да го правят и бебетата, без да се налага да плачат. Така че решение има.
По-късно обяснихте ли си защо у нас така е прието и не се търси решение?
– Както знаем, за съжаление, в България повечето неща закъсняват горе-долу с 30 години и заради това тази професия се появява по-късно у нас.
Вашите методи на работа по-близки до медицината ли са или са по-близки до детската психология?
– Нещо средно между двете, но по-скоро става въпрос за поведенчески подходи. Възприемат се научно-доказаните медицински постановки, свързани със здравословния аспект на проблема. Например това, че всички спим на цикли и това е нещо, което не може да се промени. Тоест няма как да накараме едно дете да спи непробудно 10 часа. Ние възрастните също не го правим – всеки се пробужда през нощта.
От друга страна трябва да бъде ясно, че в никакъв случай не се прилагат някакви медикаментозни лечения, тъй като аз не съм лекар и не давам подобни консултации. Това, с което работя, са по-скоро психологически подходи за по-големите дечици -за онези, които са над годинка и половина, две години. За бебенцата разчитам на поведенчески подходи. Това означава, че при тях променяме условията, в които спят или продължителността на будуването, като структурираме в правилен ред дремките през деня.
Посочвате, че работите с бебета от 0 до 5-годишна възраст. С кои е по-лесно и защо?
– По-лесно е да се работи с по-големите дечица, защото е по-интересно. Те са по-осъзнати, вербални са и с тях психологическите подходи могат да се прилагат под формата на игра. Така на тях им е интересно и забавно. Те участват в самия подход и така по-лесно може да се постигне желаният резултат. При бебенцата предизвикателствата са повече, защото много зависи от техния темперамент – всяко е различно и никога не се знае как ще реагира.
Колко дълго работите с едно бебе?
– Зависи – между 2 и 6 седмици, докато се постигне желаният резултат за родителите – например по-малко нощни събуждания. Важно е да уточня, че в тях не включваме нощните събуждания за храненията на децата – те са нужни на организма и са абсолютно задължителни. Говорим за излишните събуждания.
С други дечица работя, докато не се научат да заспиват с по-малко помощ. Има и такива бебенца и дечица, с които работя през цялата им първа годинка – родителите се обръщат към мен при всеки един по-труден период , като например преход в режима.
Какво имате предвид под „преход в режима“?
– Това е, когато от повече дремки се премине към по-малко. Например, ако едно бебе спи четири пъти на ден, но с израстването трябва да премине на три и така през деня част от дремките му намаляват.
А когато на децата растат зъби, търсят ли ви?
– Прословут мит е, че бебетата не спят заради зъбки. Ще ви споделя личния си опит с големия ми син, който, когато стана на 6 месеца, сякаш спря да спи. Преди това той се будеше през нощта по два пъти за хранене. Но изведнъж, като стана на шест месеца, започна да се буди по пет, шест, десет пъти.
Усетих, че това не е нормално и си помислих, че може да има здравословен проблем.
Бабите ме успокояваха, че му никнат зъбки. Като отидох при педиатъра, той ми каза, че ще трябва да свиквам, защото при децата е така и докато синът ми стане на три години, ще трябва да търпя. Аз обаче не се примирих и не приех, че промяната в съня се дължи на зъбките. Да, наистина – ако има дискомфорт от проникващи зъбки и детето изпитва болка, то това би следвало да трае няколко дни – до седмица, докато самото зъбче пробие. Но месеци наред неспокоен сън не може да се дължи на зъбките – проблемът е някъде другаде.
Посочвате, че не налагате мнението си на родителите и не съдите техните стилове на възпитание. Имате ли наблюдение кои родители задават повече въпроси за естеството на работата Ви?
– Тези, на които това е първото дете. Те са по-любопитни – задават повече въпроси и са по-тревожни. Сред тях има и такива, които се допитват до мнението на консулта превантивно – преди още да е дошъл проблемът със съня. Правят го, за да може още в зародиш – преди да е възникнал, да могат да го премахнат.
Докато родителите, които са с повече дечица – с второ или с трето – при тях идването при мен е свързано с някакво учудване. Те се питат защо при първото дете са нямали проблеми със съня, а изведнъж с второто наблюдават коренна разлика. Причината е, че всяко дете има свой собствен темперамент, характер, различни нужди. Възможно е в едно семейство две деца да бъдат абсолютно различни и заради това няма нищо учудващо, ако при второто дете се появят проблеми.
Ако един родител иска да научи детето му да заспива с приказка, с цел да му създаде навик всеки ден да чете книга като възрастен, може ли да потърси съветите ви или единият начин на заспиване трудно ще се съчетава с другия?
– Няма никакъв проблем да има включена приказка за заспиване. Това е страхотна практика и изключително много развива въображението и речта на децата. Така че тя е абсолютно препоръчителна и похвална. Единият начин на заспиване не пречи на другия – както едно детенце може да заспива, докато мама или тате му четат приказка, така друго може да има вечерна приказка по време на вечерната рутина – докато се подготвя за сън.
Какво имате предвид под „вечерна рутина“?
– Тя включва например миенето на зъбки, банята, обличането на пижамката, гушкане, приказка, загасване на лампата. И при нея, след обличането на пижамката, мама или тате могат да седнат на легълцето на детето и да му прочетат една, две приказки. След това детенцето може да си легне и да заспи в присъствието на тате или мама, докато го гали по главичката или да заспи абсолютно самостоятелно, когато родителят излезе. Но и при единия, и при другия вариант, на детето може да се прочете приказка.
Благодаря ви за изчерпателните отговори.
За повече информация и за конкретно съдействие при проблем със съня на детето ви, може да намерите Гергана Конжагюлова на www. sladkisanishta.com – „Сладки сънища – Консултации по детски сън“.