В брой 77 на списание Banker Special, който е в разпространителската мрежа от декември 2024 г., е публикуван разговор на главния редактор на изданието – Силвия Джагарова и колегата Калоян Атанасов с Петър Джелепов. Той е член на Комисията за финансов надзор (КФН) и е неин изпълняващ правомощията заместник-председател.
Г-н Петър Джелепов има икономическо образование по „Счетоводство и контрол“, а магистърската му степен е „Бизнес администрация“ от Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Професионалният му опит е над 15 години в областта на финансите, като е оглавявал ключови ресори в банковата система на страната. Кариерата на г-н Джелепов стартира през 2005 г. в областта на картовата дейност и контрола на трансакциите с банкови карти, в услуга на индивидуалните потребители в International Asset Bank. Впоследствие експертизата му се обогатява
в сектор „Частно банкиране“ в Райфайзен банк. Участва също и в разработването на продукти и услуги за бизнес клиенти като регионален мениджър „Малки предприятия“ в Сибанк ЕАД.
Петър Джелепов оглавява дейността на Обединена българска банка като регионален мениджър, след което през 2018 г. е член на управителния съвет и изпълнителен директор на „Общинска банка“ АД.
На 23 юли 2020 г. Петър Джелепов е избран от Народното събрание на Република България за
член на КФН, подпомагащ политиката по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, а от 23 май 2024 г. изпълнява правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.
Препубликуваме интервюто с Петър Джелепов без съкращения.
Господин Джелепов, през годините сте заемали висши ръководни позиции в редица от водещите банки в България, защо решихте да продължите професионалния си път в Комисията за финансов надзор?
– В банковия сектор натрупах сериозен опит в управлението на хора и процеси, в продажбите и в контрола на качеството на услугите, в познанията си за продуктите във финансовия сектор. Ето защо, когато пред мен се появи възможността да се присъединя към екипа на КФН, бях напълно сигурен в решението си да продължа да се развивам в сферата на регулациите, да предам опита си на екипа на регулатора и да допринеса за развитието на България в сектора на държавната администрация.
Кои са най-големите предизвикателства, с които сте се сблъсквали в досегашната си богата професионална кариера?
Голяма част кариерата ми е съпътствана от доста значими кризи, които са били предизвикателство за мен и институциите, в които съм работил. През 2008 г. започна световната финансова криза, през 2011 г. бе финансовата криза в Гърция. И двете имаха негативно отражение върху банковия сектор и върху работата ми, но се справихме. Излязохме по-силни и подготвени за следващи предизвикателства. Сега в България сме в политическа криза, която се отразява върху пазарите, които КФН регулира.
Какви лидерски качества са необходими, за да бъдеш мениджър в ръководния екип на толкова важен орган като КФН?
– В Комисията за финансов надзор имаме ясно структуриран екип от лидери, който ръководи лидерите в отделните дирекции и звена.
В ролята си на мениджъри на организацията, управляващи процесите на пазара, и с оглед на задачите, които имаме, лидерите в КФН са личности, които задават посоката – от ясните цели до фокус към резултатите, от планове за развитие до грижа към хората, от стратегическо мислене до лична и екипна отговорност.
Колегите ми работят с абсолютна прецизност към детайлите на закона и на нормативната база на България и Европейския съюз. Потребителите с техните интереси винаги са на първо място, а ръководенето на хора е най-важният аспект в работата ни.
Всекидневно с колегите си от лидерския екип и от комисията се стремим да поддържаме стабилен небанковия финансов сектор. Резултатите са изцяло положителни – стабилност, устойчиво развитие и внедряване на високи технологии.
Какъв е подходът Ви към управлението на хората и процесите в КФН?
– В управлението на процеси има три важни аспекта за мен. Първо е оптимизацията на всяка стъпка от процесите в даден момент, защото ние живеем в най-силната динамика, която пазарите и бизнесът познават.
Вторият е намаляването на административната тежест върху поднадзорните лица. И трето – всеки процес се изпълнява от хора. Така че да провокирам професионалното и личностното развитие на служителите също е част от моя подход.
От края на май 2024 г. изпълнявате длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Какво успяхте да промените и подобрите в работата на това звено и какво предстои през идващата година?
В управление „Надзор на инвестиционната дейност“ има много добра култура на организация на работата.
Работя с изключително професионално подготвени служители, силен екип от личности. Процесите и политиките в „Надзор на инвестиционната дейност“ бяха оптимизирани от сегашния председател на КФН – г-н Бойко Атанасов, докато той управляваше звеното в периода 2017-2019-а.
Днес, стартирайки от тази висока база на професионализъм, доверие и ориентираност към резултати, акцентираме върху основния ни приоритет за 2025 г. – надграждане на програмата за защита и за информираност на потребителите относно инвестициите в нелицензирани дружества и платформи. Там се крият големи рискове от измами и злоупотреби.
Като експерт по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари как преценявате състоянието на финансовите пазари в България на прага на новата 2025 година?
– Независимо от нестабилните в световен мащаб пазарни условия, в резултат на които капиталовите пазари отчитат значителна пазарна волатилност, през последните години се наблюдава ръст на инвестициите във взаимни фондове. Увеличението на техните активи е индикация за това, че този сегмент на българския капиталов пазар продължава да се развива, което е и основната ни цел.
През 2023 г. активите, управлявани от българските управляващи дружества, нарастват в абсолютно изражение със 737.6 млн. лв. и към края на годината достигат 3.9 млрд. лв., което е ръст от 23.3% на годишна база. От тях 1 млрд. лв. са управляваните активи на клиенти по доверително управление на портфейли, а 2.9 млрд. лв. са управлявани активи на инвестиционните фондове. Стабилното представяне на фондовете продължава и през първото полугодие на 2024 година.
Положителна тенденция се наблюдава и по отношение на основния индекс (SOFIX) на българския капиталов пазар, който от началото на годината до 30.09.2024 г. бележи ръст от 12.18 на сто.
В края на деветмесечието на „Българска фондова борса“ АД (БФБ) се търгуват четири компании, чиято капитализация е над 1 млрд. лв. Към края на третото тримесечие на 2024 г. се наблюдава ръст с 22% в оборота на БФБ спрямо същия период на предходната година. Положителна тенденция има и по отношение на броя сключени сделки, където повишението в сравнение със същия период на 2023 г. е 18.5 процента.
В макроикономическата среда традиционната форма на спестяване на домакинствата – банковият депозит, носи ниска доходност, което създава условия за инвестиционните посредници да привлекат свеж инвестиционен ресурс.
Това се отразява положително и на показателите на инвестиционните посредници, които през второто тримесечие на 2024 г. на годишна база отчитат ръст на общи приходи от дейност, повишение на собствения капитал от 6% и увеличение на клиентските активи с над 10 процента.
Положителните тенденции в търговията на БФБ, съчетани с предпоставките за привличане на допълнителни средства, дават добра среда за устойчивост на капиталовия пазар, налични са буфери за бързо адаптиране на инвестиционните посредници към събитията на пазара, включително и за положителни инвестиционни възможности.
Каква е позицията на КФН относно навлизането на все повече иновации в застрахователния, инвестиционния и пенсионноосигурителния сектор в България?
– КФН работи активно за въвеждането на регулаторни механизми и рамки, позволяващи безопасно и ефективно интегриране на иновациите, а същевременно засилва надзора и контрола върху възможните рискове.
Комисията за финансов надзор е ангажирана да създаде подходящи регулаторни рамки, които насърчават иновациите и модернизират финансовия сектор, като същевременно защитават интересите на потребителите и осигуряват стабилност. Приветстваме навлизането на нови технологии в застрахователния, инвестиционния и пенсионноосигурителния сектор, които предоставят по-ефективни и персонализирани услуги за потребителите.
В същото време иновациите в тези сектори крият и нови рискове по отношение на киберсигурност, защита на данните и възможност за измами.
От 2019 г. активно извършваме мониторинг на средата и сме активен участник във финтех сектора, който неимоверно навлиза в ежедневието ни. Неотдавна приключихме работа по Новата стратегия за наблюдение на финтех сектора за периода 2025-2027 година. Стратегията излага визията и приоритетите на КФН за напредък и за регулиране на финансовите иновации в небанковия финансов сектор, с акцент върху насърчаването, защитата на потребителите и осигуряването на финансова стабилност.
Какви са актуалните световни тенденции в развитието на финансовите пазари и каква според Вас ще бъде ролята на технологиите и AI за бъдещето на тази сфера?
– На глобално ниво технологиите и изкуственият интелект са двигатели на трансформация в сектора на финансовите услуги. Нови тенденции са все по-широкото използване на дигитализацията за автоматизация на проце си, за подобряване на клиентското изживяване и за оптимизация в управлението на риска.
В застраховането и инвестициите нараства интересът към InsurTech и Робо адвайзъри, използващи AI, и машинното обучение за персонализиране на услугите и за анализ на данни в реално време.
Как релаксирате от напрегнатото професионално ежедневие, спортувате ли, имате ли хобита?
– Използвам всяка възможност да изляза извън забързаната атмосфера на големия град. Предпочитам природата и най-вече Рила планина. Обичам да карам ски и да играя футбол, но след няколко контузии приключих с активния спорт.
Активен ловец съм и съчетавам удоволствието от лова с дейността ми като председател на Ловно-рибарското сдружение в град Самоков. Старая се да допринеса за развитието на сдружението и за опазването на природата и дивеча в региона.
Занимавам се и с обществена дейност – член съм на настоятелството на СА „Димитър А. Ценов“ в Свищов. Обичам да пътувам и да посещавам нови дестинации.
Как ще прекарате Коледните и Новогодишните празници (брой 77 на списание Banker Special излезе в средата на декември – бел. ред.)? Какво бихте пожелали за себе си и за всички българи за идващата 2025 г.?
– Имам голямо и сплотено семейство. Всички обичаме да бъдем заедно, в дома ни се спазват и почитат традициите.
Родителите и децата ни са в основата на организацията на празниците Бъдни вечер и Коледа. Момчетата ходят коледари, а момичетата организират празничната трапеза. Новогодишните празници споделяме с приятели в приятна атмосфера.
С настъпването на идните празници пожелавам най-вече здраве и мир. Дано идната година донесе на всички българи стабилност, предсказуемост и икономическо развитие на държавата, което да усетим в ежедневието си.
