Аристократичният чар на Хърватска

Хърватска

Крайбрежието на Хърватска е изпъстрено със зелените петна на стотици острови, разхвърляни тук-там по синята шир на Адриатика – низ от отвесни, сиви скали, малки уютни заливчета с бистра, кристално чиста вода, мрачни, потайни пещери, с входове, зейнали срещу вълните, и малки закътани плажчета. Безбрежните редици от лозя се редуват с очарователни маслинови горички и лесове от високи, стройни кипариси и борове. На този фон блестят яхтени пристанища и великолепни ресторанти, които предлагат невероятната хърватска кухня – съвършен микс от италиански традиционни ястия и балкански специалитети наред с безкрайни угощения от морските дарове и изключителни вина, с които е характерен пищният нощен живот на Хвар и Брач. Ценителите знаят, че той конкурира с пълна сила изискания бохемски блясък на  Ибиса и Монако.

Хвар е може би най-прелестният от всички острови по адриатическото крайбрежие на Хърватска, истински наследник на същото аристократично потекло, от което са Кан и Капри. През лятото той се превръща в убежище на богатите и известните, които искат да избягат от навалицата във Франция, Испания и Италия. Тук всичко е така ярко и заслепяващо, че чак очите да те заболят, и сякаш крещи: “Зяпай ме!” – от първокласната яхтена марина, която завършва с искрящите червени цветове на бугенвилеите и луксозните бели красавици, пуснали котва в нея, през безупречно поддържаните ренесансови фасади на средновековните дворци и палати до безкрайния парад от изваяни и загорели тела, които крачат из улиците на Хвар. А над всичко това се носи омайният лилав дъх на лавандулата. Тя вирее свободно на острова и амбулантните търговци я продават в симпатични платнени торбички за ароматизиране на дрехи, гардероби и помещения…

hvar kraibrejnata aleq

Всеки следобед дузина яхти елегантно се плъзгат в марината на Хвар подобно на редица от бентлита и ролс-ройсове, които  спират пред входа на казиното в Монте Карло. От тях слизат мъже в бели ленени костюми и обувки Tommy Hilfiger  и дами в рокли от Gucci  или бански от Michael Kors, които биха накарали и банкомат да отстъпи.

Дори да останете цял месец, няма да ви омръзне да наблюдавате всекидневието на острова. Сутрин на пазара жени с вида на Клаудия Кардинале се смесват с обикновения народ, за да си купят лепкави смокини и матов зехтин. Когато слънцето се издигне, обитателите на яхтите се преместват от кафенетата в ресторантите на площад “Св. Стефан” и закуската неусетно преминава в обед. След гмуркането е време за следобедните многоцветни коктейли в шикозните крайбрежни барове, където всички столове и маси са обърнати към шоуто навън. А гледката наистина си струва: ослепителните бели яхти, на които се пекат голи до кръста манекенки, крайбрежната променада, обсадена от дългокраки модели с миниатюрни бански и лабиринт от средновековни улички, в чиито мрак се разхождат знаменитости, нахлупили шапки и големи слънчеви очила в стремежа си да останат незабелязани. Привечер яхтсмените вечерят на палубите, обслужвани от лакеи с бели ръкавици. Въздухът се изпълва със звъна на кристални чаши Rosenthal , бъбрене на дузина различни езици и звукът от потропването на високи токчета по неравния калдъръм – вечерната разходка из стария град на Хвар започва. Тузарската тълпа се събира в Carpe Diem, най-модерното заведение на острова. В него купонът се “дирижира” от световноизвестни диджеи и продължава до зори, а сметките се плащат с платинени карти, издадени от Bank of Geneva…

Колкото до остров Брач, той винаги е бил известен, най-вече с мраморните си кариери. Бялата като сняг скала била използвана за изграждането на двореца на римския император Диоклециан в Сплит, а по-късно и в строителството на Белия дом. Днес търговията с мрамор е изместена от пазара за сърф принадлежности. В туристическия център на острова – град Бол, се намира един от най-хубавите плажове в страната. Когато и последният ферибот отплува, улиците се отърсват от шума на безкрайните тълпи, за да попаднат в приятно забавения ритъм на покой и тишина. Това е и причината някои туристи да “избягат” за няколко часа от шумните Хвар и Сплит и да се насочат направо към плажа, пренебрегвайки очарованието на Бол.

zlatni rat ot visochinata na putekata kum nego neveroqtna gledka

На запад от града иглолистна гора заслонява варовиковата пътечка, която пълзи по ръба на 12-метровите отвесни скали, покрита изцяло с килим от борови иглички. Измежду кафеникавите стволове понякога проблясват сапфиреносини отрязъци от залива в ниското, излегнал се в прегръдката на брега като разтопен топаз. Накрая пътеката свива надясно, за да излезе на Златни Рат (Златния нос) – най-известния плаж в цяла Хърватска, едно наистина забележително и необикновено място. Крайбрежието оформя нос, който се врязва навътре в залива, но покриващата го зеленина рязко свършва по средата му, докато брегът от бели глинени шисти продължава, създавайки широк, V-образен плаж. Търговията е забранена, затова всички продавачи на сувенири и всякакви стоки се скупчват горе на пътеката, водеща към плажа. Западната част на плажа е запазена за нудистите. Предвид размера на съвременните бански обаче човек малко трудно се ориентира кога точно навлязъл в зоната, предназначена за онези, които обичат да се радват на природата, както майка ги е родила. Впрочем нудизмът е истинска мания в Хърватска и една от най-печелившите индустрии в страната.

Нудистите имат запазена територия и на Корчула, макар че островът е по-известен като рождено място на известния мореплавател Марко Поло, както и с великолепните си вина. Едноименната столицата очарова с историческата си част, оградена от високи крепостни стени. Навремето венецианците покоряват града мирно и тихо чрез търговията и звъна на златни дукати. Италианското влияние се вижда и днес в ренесансовите лоджии, в покритите мостчета, свързващи горните етажи на дворците и безбройните статуи на Свети Марко. Английската писателка Ребека Уест, посетила Корчула през 1937 г., го описва като “златарски шедьовър, костенурка от скъпоценни камъни, седнала на върха на полуострова като на витрина”. И това не се променило. Дните на туристите започват с абаносовочерно еспресо в някое от многобройните кафенета, последвано от разходка по обточената с борове крайбрежна алея и лек обяд в зачервените от слънцето пицарии на площада. Ленивите следобеди пък са най-подходящото време за  фунийка сладолед в малка местна сладкарничка, за да дойде редът на вечерята в романтично осветените от свещи ресторанти, настанени в тежки средновековни сгради. Аз обаче предпочитам да продължа разходката си из криволичещите улички на Стария град, които през по-голямата част от деня тънат в прохладна сянка. В дрезгавия полумрак се носят заветните думи:  Večera je spremna (вечерята е готова), а въздухът е изпълнен с аромата на риба, хвърлена небрежно върху скарата, или на грижливо задушени във вино калмари…  Точно преди денят да потъне в меките, полупрозрачни тонове на здрача, когато ми се струва, че небето и морето се сливат, лъкатушещите улички, изпълнени с малките радости на обикновения живот, се окъпват в кехлибарената светлина на уличните фенери, за да завършат магията.

Четете още: Бормио – брилянт в снега

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст