Обидуш – сватба на туриста с красотата

Обидуш – сватба на туриста с красотата

Едно място, което ви зарежда по неповторим начин

Обидуш е наслада за очите, мехлем за сърцето и балсам за душата… със своите звънтящи калдъръмени улици, с открояващите се червени врати на белите къщи, поръбени в синьо и жълто, с лилавите водопади на бугенвилиите, стичащи се по фасадите им, готическите порти, скърцащи в сянката им, страховитият сив замък, застанал като привидение в другия край на града и пълзящите по суровите му крепостни стени благоуханни глицинии, с улиците-стълби, катерещи се към безкрая и любопитно щръкналият между камъните им здравец… Всичко това е Обидуш и още нещо… ароматът на жинжинята в шоколадовите чашки и наредените до тях тестени сладки, поръсените отгоре с лека като дантела пудра захар… необикновената църква-книжарница Grande Livraria de Santiago (единствената по рода си в света), уникалната история на самия град, оставяща една необяснима емоция, следа в сърцето, която запазвате за цял живот… Защото Обидуш не е като никое друго място на света!

С едва 3000 души население, това живописно селище е изцяло заградено от крепостна стена, която го обикаля отвсякъде като панделка. А с панделки обикновено се украсяват подаръците. И Обидуш е дар – както в преносен, така и в буквален смисъл. Той е истински подарък за всеки турист, направил си труда да го посети, но и за всяка кралица от 1208 г. насам, когато Афонсу II го дал на Урака Кастилска като сватбен подарък. Оттогава всеки португалски крал подарявал Обидуш на своята съпруга и така градът станал известен като Кралският сватбен подарък, завещаван в продължение на почти 600 години чак до ХIХ в.

Тази донкихотовска приказка привлича в Обидуш много младоженци, а самите португалци трябва да си запазват място в календара на града за месеци напред. И това не е чудно, защото от тогава досега „сватбеният подарък” не се е променил ни най-малко: калдъръмените улички продължават да се катерят по склоновете му, отвеждайки туристите до крепостния вал, от който се разкриват чудни гледки към околностите, осеяни с дървени, просмукани с миризмата на древни билки и смола стари вятърни мелници и изкривени от времето маслинови дръвчета. На запад очите потъват в безбрежния Атлантик, а на изток се изгубват в нижещите се един след друг хълмове. Разположено на един от тях, селището е застанало като тамплиерски воин, бранещ се с вдигнат меч от настъпващото ново зад средновековните си укрепления, принуждавайки ХХI век да изчаква пред портите му. Вътре времето е друго, то е застинало в древния калдъръм и овехтелите му къщи, в които човек може да чуе приказките за безстрашни рицари и красиви дами на сърцето, за изкусни моряци и очарователни търговци, донасяли скъпи стоки от далечни краища. Обидуш постоянно се люлее между миналото, което се шмугва в листата на бръшляна и заспива, и настоящето, което играе на дама по каменните плочи и се взира към хоризонта в очакване на бъдещето.

То идва с туристическите автобуси, с групите посетители, с щракането на фотоапаратите, а Обидуш ги посреща с издраната си от гюлета и остриета на саби градска порта, свидетел на не едно и две нападения и обсади, със старинните си улици, съпровождащи любопитните до скрити местенца и малки градинки, потънали в цвят, с античните си стълбища, изкачващи посетителите до крепостните стени, от които целият Обидуш се вижда като на длан.

obidos

А там, в дъното, ви очаква замъкът на града – готически кошмар от сив гранит, по чиято снага все още личи мавърското влияние. Но ако си падате по замъци може да отседнете в Pousada Castelo de Obidos. Това е първият хотел, собственост на държавата, разположен в историческа постройка, също дело на Афонсу II. За разлика от четиризвездния му разкош, къщите, които се редят покрай улиците, са докоснати от чара на непретенциозността, а белите им стени са поръбени със сини и жълти кантове. Наситеносиньото и светложълтото са традиционни за Португалия цветове и могат да се видят из цялата страна. Изборът им обаче не е случаен. Народните вярвания твърдят, че първият отблъсква насекомите, а вторият – злите духове. И докато действието на последния зависи до голяма степен от личните ви убеждения, то за синьото има научни доказателства, че пропъжда мухите и комарите.

zamukut na grada

В ранното утро бялото на постройките е свежо, погалено от мекото слънце,  а спокойното жужене по главната улица Rua Direita придава закачливост на селището. Малкото местни вече са излезли навън, подгонени от ежедневните си грижи, а дървените врати на разноцветните дюкянчета приканват туристите, докато медните гласчета на звънчетата над тях посрещат и изпращат клиентите. Една любопитна котка най-невъзмутимо ми пресича пътя, слагайки грациозно лапа пред лапа без да бърза – това е нейното място, аз съм само гостенин тук. Спира, поглежда ме високомерно със зелените си очи и небрежно отминава, ангажирана с по-важни дела за деня от моята особа.

Продължавам надолу по издължения като сълза град. Формата и облика му несъмнено са повлияни от релефа на областта, но също така са предопределени и от неговото минало. Макар то да се простира чак до римско време, маврите са онези, които му придават днешния вид. Те издигат здравите зидове, затварящи Обидуш, а цветовете му отразяват тези на Андалусия и сарацинския й характер. Само главната улица и входната порта датират от ХIV в.

И макар всички и всичко да е съсредоточено на Rua Direita, това не значи, че отклоняващите се от нея настрани улички не представляват интерес. Напротив, именно те водят любопитния турист до цветни градини и малки магазинчета, от които се чува звънтенето на медникарското чукче по тънкия ламаринен лист, който ще се превърне в шедьовър със силуета на града или плъзгането на длетото в червената сърцевина на черешовото дърво, от което ще се роди неповторима дърворезба. И докато очите се пълнят с ярката слънчева светлина, примесена с жълтите и сини оттенъци от къщите и пурпурните отблясъци от керемидените им покриви, едно непознато ухание се измъква на пръсти от близкото кафене, втурва се палаво навън и гъделичка минувачите по носа, кротко водейки ги за него обратно да опитат т.нар. жинжиня. Емблематичният за Португалия вишнев ликьор може да се пробва навсякъде, но само в Обидуш той се поднася в шоколадова чашка, която после изяждате; да не говорим, че двата вкуса се сприятеляват в устата ви и ви целуват страстно по устните като знойна португалка.

gradskata porta na obidos otvutre

„Пияната вишна” ви опиянява докато сте в Обидуш и разходката продължава към уникалната църква-книжарница Grande Livraria de Santiago, разположена в бившата Igreja de São Tiago. Това е единственото място в света, където може да попаднете на подобна инициатива – някогашната църква е запазила вида си, но е сменила предназначението си. Отдадеността на града към литературата проличава най-ясно именно сред бароковите стени на обителта, опасани отгоре до долу с лавици, натъпкани с книги. Това му спечелва титлата „Литературна столица” от ЮНЕСКО през 2015 г. и затова именно тук се провежда Първият международен литературен фестивал в най-новата история на Португалия. Следващата година е отворен Literary Man – хотел с огромна библиотека, книжарница и ресторант, по чийто стени се проточват рафтове, натежали от книги.

Когато излезете от църквата, се чувствате като в приказка, сякаш сте се озовали сред историите и героите на някоя древна легенда. А това определено придава на Обидуш една особена, неповторима атмосфера. Зеленината, цветята, архитектурата, чистотата, хората… всичко действа релаксиращо, успокояващо и едновременно с това – стимулиращо. Ще ви се иска да запомните всяка извивка на уличките, всяко ъгълче, всеки цвят, всяка дума, всеки аромат, за да си ги припомняте и да черпите от неподражаемата атмосфера на този невероятен град, за да се зареждате, но накрая ще останат само спомените, съшити с белия конец на времето, запечатани с целувката на Обидуш.

Четете още: Пантанал – късче от душата на Бразилия

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Как се промени качеството ви на живот от началото на 2026 година?

Подкаст