Европейските банки се подготвят да платят на акционерите си почти 123 млрд. евро за втора поредна година след като повишиха дивидентите над върховите им равнища отпреди финансовата криза и активизираха обратното изкупуване на акции. Най-големите регистрирани на борсите кредитори от Континента и от Острова се очаква да преведат дивиденти в размер на 74.4 млрд. евро и да купят обратно фирмени книжа за 49 млрд. евро когато огласят приходите си за 2024-а през идните седмици, според оценки, събрани от „Ю Би Ес груп“.
Мащабът на възнагражденията може да надхвърли общата сума, преведена на инвеститорите през 2023-а – плод на стремежа на главните изпълнителни директори да споделят обилните печалби, натрупани в процеса на бързия ръст на лихвените проценти, и да компенсират акционерите заради невъзможността си да им плащат по време на пандемията от КОВИД-19.
Скокът на възвръщаемостта на капитала идва след период, в който много инвеститори страняха от сектора, поразен от ниски пазарни оценки, десетилетие на символични преводи за акционерите след финансовата криза от 2008-а и намесата на регулаторите през 2020-а да блокират дивидентите и обратното изкупуване на акции. Най-високи суми от спечеленото през 2024-а се очаква да разпределят на инвеститорите „Ейч Ес Би Си“, „БНП Париба“ и „Уникредит“, съответно 19.3, 11.6 и 8.8 млрд. евро.
Перспективата за европейския банков сектор се подобри значително откакто централните банки започнаха да повишават лихвените проценти през 2022-а, слагайки край на болезненото десетилетие на ниски или отрицателни лихви. Банковите печалби скочиха след като кредиторите прехвърлиха по-високите лихвени нива далеч по-бързо на длъжниците отколкото на депозантите.
Котировките на акциите на банките от еврозоната са най-високи от почти десетилетие насам. Но инвеститорите се питат дали тези щедри плащания ще са стабилни след като централните банки вече започнаха да свалят лихвените проценти – процес, който се очаква да окаже натиск върху чистите лихвени приходи – разликата между сумите, които кредиторите начисляват по депозитите и онези, които получават от кредитите и други активи.
Жером Льогра – управляващ партньор в Axiom Alternative Investments, който притежава акции в повечето най-големи европейски банки, посочва, че сегашното равнище на доходите е устойчиво и че компанията му очаква „леко повишение на общата доходност през 2025-а в сравнение с 2024-а“. Той обяснява, че по-евтините депозити, предоговарянето на ипотечните заеми на по-високи лихвени проценти и по-солидните приходи от дейности, разчитащи на комисионни, особено за банките със силен бизнес в сферата на управлението на лични състояния и на активи, подобрява общата картина.
Анализатори на „Ситигруп“ очакват европейските банки да обявяват изплащането на дивиденти за общо 80 млрд. евро и обратно изкупуване на акции за 54 млрд. евро през тази година. Пазарните им оценки обаче изостават доста след партньорите им съединените щати и все още се търгуват с отбив от счетоводната стойност на активите им.
„Смятаме, че оценките на европейските банки отговарят на очакван спад на приходите и на плащанията към инвеститорите, които ние не виждаме“, коментира Джейсън Нейпиър – ръководител на отдела за европейски финанси в инвестиционната банка на „Ю Би Ес“. И допълва, че той и колегите му „прогнозират кредиторите да разпределят дивиденти и да изкупят обратно акции на стойност 10% от пазарната им капитализация или повече през всяка от следващите три години. Това е двойно по-голяма сума от тази на капиталовия пазар като цяло“.
Нарастват и опасенията, чеоблекченият регулаторен режим на Съединените щати по време на президентския мандат на Доналд Тръмп може да направи европейските банки по-слабо конкурентни дори на собствените им пазари, което би разширило отбива на пазарните им оценки. Главният изпълнителен директор на „Уникредит“ Анреа Орчел заяви на Световния икономически форум в Давос на 21 януари, че „в момента очакванията са, че американците ще са далеч пред европейците в смисъл на по-щадяща рагулаторна рамка. И като се има предвид, че американски банки работят в Европа, това ще ни постави в неизгодна конкурентна позиция“.
