„България не е готова за еврозоната. Това е и причината новото правителство да не поиска конвергентен доклад на този етап“, заяви икономистът проф. Гарабед Минасян. Според него страната ни не изпълнява няколко критерии за въвеждане на еврото.
„Освен четирите категорични критерия за влизане в еврозоната, които изпълнихме (с изключение на пренебрежимо малкото неизпълнение на изискването за ценова стабилност – инфлацията, България не изпълнява още поне 3 показателя за стабилност на публичните финанси. Става дума за това, че през 2008 г. Европейската централна банка вкара 10 показателя, чиито стойности не трябва да се превишават. Впоследствие одобри още 4, но по-късно премахна един – за нивото на младежката безработица. От останалите 13 показателя, които ЕЦБ следи за всяка държава, единият показател, който не изпълняваме е в групата за външните дисбаланси, макроикономически дисбаланси” каза проф. Минасян за „Банкеръ“.
Ставало дума за прекалено бързият ръст на разходите за труд, което потиска конкурентоспособността. Другият показател е свързан с твърде бързия ръст на жилищните имоти и на строителството на жилища. Третият показател е високия неконтролируем ръст на кредите за домакинствата. Те пък са следствие от това, че домакинствата няма къде да материализират финансовите си възможности – единствено остава инвестицията в жилищни имоти.
Гарабед Минасян изтъкна, че тези 13 критерии са фона, на който съществуват ключовите 4 критерия. Те не са решаващи за влизане в еврозоната, но дават обобщена представа за развитието на държавата. Възможно било, ако при тях сме отличници, да се „преглътне” нищожното неизпълнения на критерия за инфлацията като се извади от формулата за изчисляването една от трите страни с най-ниска инфлация. Но, ако картината по „резервните” критерии не е задоволителна, такъв жест може и да не бъде направен, въпреки че вече има прецедент с Хърватия.
Проф. Минасян обърна внимание, че ЕЦБ ни е поставила и още две изисквания – да представим бюджет за тази година с до 3% дефицит и да пратим правителствена програма за 4-годишен мандат на сегашното правителство. Което, разбира се, не са критерии, но без изпълнението им няма да ни пуснат в клуба на богатите.
Ние виждаме само върха на айсберга с тези 4 критерия, а не виждаме огромната маса от лед. ЕЦБ ни гледа под лупа, добави Минасян.
Подобни причини за забавяне на искането за конвергентен доклад посочи и един от известните наши финансисти, пожелал анонимност. Неговото мнение е, че публичните финанси на страната са на ниво 1996 г. и че е абсолютно безотговорно да очакваме, че ще ни пуснат в еврозоната. Имало опасност да влезем и да я взривим отвътре, както това направи Гърция преди години. Необходими ни били поне 3 години, за да влезем в правия път и тогава отново да почукаме на евровратата.
Че не е реалистично още през февруари да поискаме конвергентен доклад, смята и доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН:
„Данните на Министерството на финансите към края на ноември миналата година показват, че разходите в хазната се увеличават с над 16%, приходите – с 8 процента. Не можете да имате изпреварващо увеличение на разходите и стабилни финанси. Единият от критериите за влизане в еврозоната е фискална устойчивост, каквато категорично нямаме. Виждаме, че разходите за лихви нарастват с около 1/4, неданъчните приходи намаляват с една втора. Тези тенденции показват, че устойчивостта на финансите, меко казано, ерозира. Да вкараш такава страна в еврозоната, означава, че тя ще последва гръцкия сценарий. Никой не иска това“.
Сарийски цитира управителя на Европейската централна банка Кристин Лагард, че Европа e изправена пред екзистенциална криза. По думите му: „Приемането на нови членове в еврозоната ще е последна грижа. Виждаме тенденция на забавяне на т.нар. локомотиви на еврозоната – Германия вече две поредни години отчита спад на БВП, например. Плюс все по-малката охота на финансовите пазари, които трудно ще предоставят заем, и призивите на Доналд Тръмп за увеличение на военните разходи до 5% от БВП. Това означава още тежести върху бюджетите. Това означават и доста облачни времена за европейската икономика. Прогнозата е облачна с изгледи за катастрофа“.
