Професионалното образование в училищната система не изпълнява основната си цел – да осигурява пряка връзка между търсенето и предлагането на кадри. Това сочи изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ).
От неправителствената организация обръщат внимание, че институциите не събират данни за приложението на придобитото професионално образование, което е предпоставка за несъответствие между план-приема и нуждите на пазара на труда.
Ето защо от ИПИ от няколко години разработват годишен Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката, който на практика е единственият инструмент за съчетаване на двата масива от данни – търсене и предлагане, от които зависи основата на професионалното образование.
Според ИПИ това е особено важно за проследяване на адекватността на регионално ниво. Това е и една от причините в приложенията си към изследването от ИПИ да представят данни кои професии могат да се придобият само в една област в България. Така например само в Благоевград учениците могат да учат за сътрудник в маркетингови дейности; само в Пазарджик – за обущар, само в Ямбол – за животновъд.
В друго приложение от ИПИ представят кои професии са с най-висок прием за
областта през 2024/2025 г. и съответно какви специалисти са били най-търсени от работодателите в същото населено място.
Така например за Варна се оказва, че най-много желаещи е имало за професията “дизайнер”, докато в същото време бизнесът в областта е срещал затруднения да намери асистент на лекар по дентална медицина, строител, машинен техник, сервитьор-барман и продавач-консултант.
По отношение на ролята на професионалната квалификация на пазара на труда от ИПИ са регистрирали три особености:
1. Хората с придобита професионална квалификация (ППК) представляват 1/3 от работната сила.
2. Професионалната квалификация е пряко свързана с по-висока икономическа активност, по-висока заетост и по-ниска безработица.
3. Заетите с ППК представляват над половината от заетите в добивната промишленост. Голям е и делът им в преработващата индустрия и транспорта.
Ето защо от ИПИ препоръчват въвеждане на задължение за проследяване от училищата на приложението на придобитата професионална квалификация. Експертите му са категорични, че е необходимо да се въведе и задължение за намаляване на приема за професии, за които няма търсене на пазара на труда в последните пет години и съответно – увеличение за професии, които се търсят от работодателите.
По отношение на професионалното образование и потребностите от работна сила от ИПИ отчитат следните закономерности:
– През учебната 2024/2025 г. в професионалното образование има 36 129 места в общо 142 професии;
– Приемът в професионалното образование представлява 59% от общия прием в средното образование;
– Най-много са учениците в направленията Техника, Информатика и Услуги за личността – основно в професиите “Техник на транспортна техника”, “Икономист-информатик”, “Готвач”, “Ресторантьор”.
– Докато в областите Шумен, Кърджали и столицата приемът в професионалното образование е под 50%, в Монтана и Враца той достига над 70 процента;
– През 2024 г. около 2/3 от работодателите имат затруднения при намиране на търсените хора;
– За 15 от 20-те професии, за които са заявени най-големи потребности през следващата година, професионалното образование подготвя малко (под 1% от приема) или никакви кадри.
– Още по-очевидно разминаване се вижда при изследването на професиите, които ще се търсят в следващите 3-5 години.
На база тези данни от ИПИ препоръчват да се въведе по-широко отраслово образование с акцент върху езиково и технологично обучение, което ще повиши възможностите за заетост. Експертите смятат, че раздробяването на много на брой и силно специфични професии и специалности не позволява на завършилите, при необходимост, лесно да преминават от една професия в друга.
От ИПИ вярват, че улесняването на възможностите за трансфер между специалности ще направи завършилите по-гъвкави. На следващо място от Института са на мнение, че връзката между образованието и заетостта ще се увеличи и чрез професионално ориентиране на учениците по време на целия курс на обучението.
Що се отнася до дуалното образование за него от ИПИ имат най-лоши впечатления:
– Дуалното обучение засяга едва 9% от започналите професионално образование през 2024/2025 г.;
– В „големите“ специалности дуалното обучение засяга малко ученици;
– Повсеместното дуално обучение е заложено само в пет „малки“ специалности. По-конкретно това са “Текстилен техник” и “Десенатор на текстил” (съответно 26 и 52 ученици в Сливен), “Техник-технолог по експлоатация и поддържане на хладилна и климатична техника в хранително-вкусовата промишленост” (26 ученици в Пловдив), “Техник по железопътна техника” (61 ученици) и “Оператор в минната промишленост” (13 ученици).
– При справка какво е състоянието на дуалното образование по градове се вижда, че Русе е първенец, а в Перник няма нито един ученик в дуална форма.
Ето защо от ИПИ препоръчват да се разшири обхвата на дуалното обучение по естествен начин, така че образованието да се свърже с пазара на труда, особено на местно ниво.
Експертите от ИПИ обръщат внимание, че повсеместното прилагане на образованието чрез работа означава придобиване на практически знания и меки умения, възползване от съвременна материална база, възможност за работа и намиране на необходимите кадри от страна на работодателите. Ето защо от ИПИ са категорични, че регулациите върху дуалното обучение (за предварително уведомление, наставник, брой ученици, документация) трябва да бъдат силно ограничени.