„Анора” на Шон Бейкър – американският филм с руски актьори спечели наградата „Изборът на критиците“ за най-добър филм, което е знак, че има големи шансове за „Оскар„, след като е номиниран за престижната награда в няколко категории. Миналата година той получи „Златната палмова клонка“ на 77-я фестивал в Кан.
Стиптийзьорката и момиче за ескорт Анора, или както тя предпочита да се нарича, Ани (Майки Мадисън) по време на една от смените си в манхатънски стриптийз-клуб се запознава с пристрастения към марихуана баровец Ваня (Марк Айделщайн), щастлив прахосник на живота си и на бащините си милиони, дошъл в Америка на почивка. Между двамата млади се поражда симпатия, него го привлича тялото ѝ, самоувереността ѝ, ярката енергетика и усмихнатото ѝ лице, нея – щуротията му, глупавият му хумор, съвсем детинското възприятие на света и парите, разбира се.
В един такъв сладък момент на Ваня му хрумва да се ожени за Ани и да стане американец просто за да не се връща в Русия и да не прави това, което искат от него родителите му. Сватба ще има, още повече че в този момент те са в Лас Вегас. Да се ожениш в Лас Вегас е върхът на романтиката. Обаче семейството не е във възторг от подобно развитие на събитията.
Щастието на младите свършва веднага щом се намесват трима сътрудници на бащата на Иван, които наглеждат младежа. Като разбрали, че са сгафили пред шефа си, Торос (Карен Карагулян), Гарник (Ваче Товмайсян) и Игор (Юрий Борисов) отиват при Ваня, за да разтрогнат веднага брака и да изхвърлят Ани от дома на боса. Ваня, изплашен от неминуемата среща с родителите си (Даря Екамасова и Алексей Серебяков), избягва, Ани оказва епична съпротива, а после започва една безумна нощна одисея из Ню Йорк с цел възстановяване на статуквото.
„Анора” е щур, смешен, невероятно притегателен и навярно най-романтичният филм на Шон Бейкър, независим режисьор, който винаги се стреми да засегне темата за социалното неравенство и дава глас на жителите на американските покрайнини, неудачниците, секстружениците и на най-различни отхвърлени от обществото хора. Дългият филм, който впрочем се гледа на един дъх, е разделен на няколко различни по ритъм и настроение части.
Първите сцени са същински взривове от радостните моменти на младите хедонисти, от чистата им енергия, неприкритостта им (във филма има 24 секс сцени) и същевременно явно неоправданата вяра на любовниците в приказката с щастлив край. Когато във втората част на сцената се появяват мутрите, служещи на бащата на Ваня, филмът си сменя интонацията и от романтична комедия се превръща в остросюжетен фарс, състоящ се от крясъци, побоища и сблъсъци на манталитети.
Важен момент, пропуснат от западните рецензенти: „Анора” прилича на пътеводител в живота на рускоезичните емигранти, и това е непривичен за днешното време топъл, много човечен, макар и в много отношения ироничен поглед към постсъветските хора. Ани е внучка на имигрантка узбечка и предпочита да говори на английски заради чудовищия си акцент. Торос и Гарник са арменци, повече нелепи отколкото страшни, импулсивни, опитващи се да решават проблемите според разбиранията в престъпния свят, но ако не се получи, превъртяват.
Те не изглеждат като отрепки и мафиоти, но в Америка, където управлява законът, те се държат като неуправляеми животни, с които е по-добре да си нямаш работа, ненапразно героинята ги нарича „арменски маймуни”. Случайно оказалият се сред тях Игор също е от имигрантска среда, действа интуитивно, според обстоятелствата, но семейството, за което е започнал да работи явно поради нужда от средства, му харесва все по-малко и по-малко.
В бурното пътешествие из нощния град компанията на мутрите и присъединилата се към тях Ани срещат най-различни рускоговорящи хора –охрана в клубовете, посетители в заведенията, просто минувачи на улицата.
За огромния брой западни зрители всички тези евреи, арменци и узбеки са все славяни, и дори е за чудене, че режисьорът американец ги различава и създава потресаваща палитра на местния нееднороден „руски свят” с всички тънкости на различните манталитети. Вярно, узбеките са недоволни, казват, че дори трето поколение узбечка не може да бъде стриптийзьорка.
Драмата на Ани пък се състои в това, че мечтаеща как ще се измъкне от бедността и априори вярваща в американската мечта, се е взела за Пепеляшка, срещнала принца от приказката. Тя толкова силно и чистосърдечно е повярвала в новия живот, че ще се бори за него със силата на разярена лъвица, а ще отсъпи едва след като разбере, че не губи нищо.
Иван е нейна пълна противоположност – разглезен, мразещ родителите си, той като истински руски човек, подчертаващ и изтъкващ своята рускост, не иска да поеме отговорност за съдбата си и се огъва пред онези, от които е финансово и социално зависим и от чиято власт не може да се отърве.
Айделщайн е добър и изобщо не прилича на предишните си роли, но голямото откровение на филма е Майки Мадисън. Със силата на играта си в един кадър тя изпъква наравно с четиримата харизматични актьори мъже взети заедно, един от които е Юра Борисов, който и тук потвърждава невероятния си талант.
Романтичен, колкото и в „Купе номер шест”, тъкмо Юра Борисов осигурява на филма нежния, финален сантимент, който в края на краищата слага нещата по местата им. Пулсиращият, динамичен филм на финала сваля напрежението и дава воля на истинските, а не на приказните чувства.
