Ако все още не сте гледали „Напълно непознат“ (A Complete Unknown), е крайно време да го направите. Той е едно от заглавията, номинирани за „Оскар“ в категорията за най-добър филм. Ето накратко сюжетът: На 19 години Боб Дилън (Тимъти Шаламе), който е твърдо решен да стане музикант, се премества от родното си градче в Минесота в Ню Йорк.
Младият изпълнител посещава в психиатричната болница кумира си Уди Гътри (Скут МакНайри) и се запознава с кънтрипевеца Пийт Сийгър (Едуард Нортън), който помага на младото дарование, съдействайки му да си намира работа като изпълнител в клубовете на Ийст Вилидж и да запише първия си албум.
Дилън среща художничката и своя бъдеща възлюблена Силви Русо (Ел Фанинг) и Джоан Байз (Моника Барбаро), която също свири кънтри.
Младият Боб става лице на движенията за човешки човека и срещу войната във Виетнам. За четири години записва голям брой хитове. През 1965 година Боб преминава към рок музиката и губи много приятели.
Няколко думи за режисьора
Джеймс Манголд, режисьор на супергероиката „Логан” и на спортната драма „Форд срещу Ферари”, отдавна се увлича от музиката. Още през 2005 година постановчикът заснема биографичен филм за кънтри легендата Джони Кеш „Да преминеш границата” с Хоакин Феникс в главната роля. Във филма за Дилън се появява и Кеш, чиято роля изпълнява Бойд Холбрук, но само за няколко минути.
Биографичният филм с Шаламе е заснет по книгата на Илайджа Ууд „Дилън хваща електрическа китара”, а снимките благословил лично американският поет и певец.
Манголд прекрасно разбира, че да вмести подробна биография на великия музикант в пълнометражен филм е невъзможно. По-рано Тод Хайнс елегантно и майсторски е показал многостранната същност на Дилън, като помолил актьори, сред които Кейт Бланшет и Кристиан Бейл, да представят певеца в шест образа на различни етапи от кариерата му в „Няма ме там”. Подходът на Манголд към нелеката задача е по-стандартен – спира се на началото на творческия път на певеца и се ограничава с периода 1961 – 1965 година.
Мащабното движение за правата на човека, началото на войната във Виетнам и убийството на Джон Кенеди съпровождат старта на кариерата на Дилън. Филмът показва как певецът записва първия си албум с оригинални песни The Freewheelin’ Bob Dylan, става звезда в цяла Америка и му тежи стоварилата се върху него слава. Музикантът тежко преживява диктата на продуцентите и очакванията на почитателите, иска да не спира на постигнатото и да продължи по-нататък.
Изпълнението му на фестивала за кънтри музика в Нюпорт през 1965, когато Дилън излязъл на сцената с електрическа китара, шокирал публиката и повечето си приятели, е представено като логично и дори естествено продължение на творческия му път. Жестът е невероятно смел, на истински пънкар. Боб не се приспособява към никого, не търси пари и слава, а се развива в хармония с настъпващите промени в заобикалящия го свят. Когато започва войната във Виетнам, музикантът изпълнява Blowin’ in the Wind, а след смъртта на Кенеди – The Times They Are a-Changin.
Изпълнението в Нюпорт и преходът на Дилън към рока се оказали повратен момент в историята на музиката, но на Манголд не му се занимава да прави обобщения и да го удря на патос.
Постановчикът деликатно и с всички подробности представя трансформацията на вътрешния свят и творчеството на младия изпълнител, включително и чрез общуването му с приятелите и близките. Боб много зряло за възрастта си отразява себе си и света наоколо и поразява околните с обхватността на текстовете, затова във времената на промени и сътресения отново и отново търси, намира и създава ново звучене.
За ролята на Дилън Шаламе е номиниран за „Оскар” в категорията „най-добра мъжка роля”. Специално за снимките актьорът се научил да свири на китара и хармоника, консултирал се с познати и биографи на музиканта, а също и с Джоел Коен, който подробно изучавал кънтри сцената от 1960-те за филма „Истинският Люин Дейвис”.
Шаламе изпълнява респектиращо в кадър повече от 40 песни, така че поклонниците на Дилън не могат да пропуснат биографичния филм за любимеца си. Значителна част от хронометража е отделена за изпълненията на фестивала в Нюпорт през различните години, а също така на концерти в клубове.
Филмът на Манголд е конвенционален, но информативен и увлекателен. Около фигурата на Дилън докрай си остава ореолът на тайнственост, не могат да разберат напълно певеца нито приятелките му, нито мениджърът му, нито по-големите му приятели.
Бушуващите в него страсти музикантът излива в песни. Дилън се проявява като истински бунтар и в личния си живот, и на сцената. Боб се увлича по Байз и не мисли за чувствата на приятелката си Силви, хваща електрическата китара и ранява право в сърцето и наставника си, легендата на кънтри Пийт Сийгър. Дилън не слуша никого и върви по своя уникален път.
Филмът е дотолкова плътно изпълнен със събития, че е трудно да откъснеш поглед от екрана, особено ако се интересуваш от културата и историята на Америка. Дилън става фигура, благодарение на която зрителите навлизат в света на протеста, промените и търсенето на свобода. Изглежда, днес песните не могат да оказват значително влияние на обществото. Биографичната кинотворба на Манголд с лека тъга припомня времето на надеждите и духовното единение. Днес филмът за Дилън, повел след себе си стотици хиляди младежи, изглежда почти като утопия.
