Гордост за България е да има световни шампиони. Те развяват нашето знаме, зареждат ни с ударна доза положителни емоции и по някакъв специфичен начин ни вдъхновяват – без значение дали ще се запалим по тяхната спортна дисциплина или не – изпълват ни с увереност, че с хъс, воля и смелост, всяка победа е постижима. Дори над прибоя. Няма грешка – днес ще ви разкажем за Ая Касабова – 14-годишната наша сънародничка, вече двукратна световна шампионка по кайт сърф за младежи. За предизвикателствата в този спорт ще научим от майка й Мила Пеева – човекът, отговарящ за логистиката, без която да станеш шампион по кайт сърф е изключително трудно. Независимо от неограничените количества хъс, воля и смелост.
Госпожо Пеева, вие ли сте „виновникът“ Ая да се занимава с кайт сърф?
– Да, с баща й ще си присвоим тази заслуга. С мъжа ми сме кайт сърфисти от много време и когато Ая се роди, ние вече бяхме толкова зарибени, че прекарвахме цяло лято по места, където може да се кара кайт сърф. Така че нейното желание да се занимава професионално с този спорт дойде някак естествено – като продължение на начина ни на живот. Не се учудихме, когато ни обяви, че това е нейното нещо и че тя трябва да се състезава.
Тогава давахте ли си сметка, какво означава това?
– Не. Не си давахме сметка за цялата сложност при тренирането на този спорт. Но естествено много се зарадвахме на избора на Ая, защото вярваме, че всяко дете трябва да има възможност да практикува един или друг спорт сред природата, за да избегне новите „модни тенденции“, като заседяване с телефон, лаптоп или таблет.
Когато Ая ви обяви, че иска да се състезава, в България организираха ли се подобни прояви?
– Може би е имало едно-две състезания. Любопитното е, че макар и в България кайт сърфът да е много популярен спорт, повечето хора го практикуват само като хоби. Той дори си няма собствена федерация, а е под шапката на ветроходството. Има и един друг момент – дори и да се организират състезания по кайт сърф – едно-две в годината – те често се отменят поради липса на подходящи условия.
Принципно цялото крайбрежие на Черно море е подходящо, но проблемът е, че вятърът в България е много нестабилен и често пъти е много слаб. Факт е, че като бяхме деца и ходехме на море, имахме усещането, че духа много силно, но днес е различно. Цялото крайбрежие е почти застроено, а това до голяма степен влияе на силата на вятъра. Предполагам, че донякъде и смяната в климата е повлияла.
На последно място дори и да уцелиш хубаво време със силен вятър, дивите плажове у нас стават все по-малко и това си има своите ограничения. Вероятно е вариант да се кара извън сезона, но през зимата е много студено.
Вие как научавате за състезанията в чужбина?
– Постоянно поддържаме връзка с други състезатели, с треньори, с хора от индустрията, с представители на различните марки. Когато веднъж си създал съответните контакти, е по-лесно – знаеш какво да следиш. Някои от състезанията са класически – т.е. за тях се знае предварително и излиза календар в началото на годината. На тях например Ая се явява и в момента. Останалите ги търсим, защото много често в различни държави организират състезания, които обаче не се анонсират широко и за тях трябва да се рови.
Как разбирате, че едно състезание е важно и трябва да насочите усилията си към него?
– На този етап за Ая всяко състезание е важно, защото сега е моментът тя да се покаже и да се докаже – да стане разпознаваемо лице. Така може да привлича последователи в „Инстаграм“, а те са важни, защото биха помогнали за намиране на спонсорства.
Слава Богу, за последните две години успяхме да постигнем много по отношение на разпознаваемостта – Ая се яви на сериозни състезания, направи впечатление. Така или иначе ние се стараем да не пропускаме участие, на което имаме физическата възможност да отидем, за да трупа опит, да се вижда в кайт средите и да печели титли.
Каква е стълбичката, по която Ая се изкачи до най-големия си успех до момента?
– Интересното е, че стълбичка нямаше. Още по-интересното е, че в Тарифа й беше първото състезание в живота и го спечели. Няма да крия, че това беше изненада и за нас, защото все още нямахме реална представа както за нейното ниво, така и за това на останалите, защото се движехме в малко по-затворен кръг.
Това даде големия старт на нейните амбиции, след като видя, че може и че нивото й е достатъчно високо, за да продължи напред и нагоре. Все пак тогава Ая беше на 12 години, а човек на тази възраст има едни представи и идеи в главата си, за които не е много ясно дали ще се окажат релевантни – адекватни на реалността. За нея това беше опит да види как седят нещата в действителност. На нея много й хареса. Според мен много й хареса да е първа, така че това се оказа голям стимул за бъдещото й развитие.
Някой помагаше ли й при подготовката за първото й състезание?
– В интерес на истината човекът, който направи Ая състезател на толкова високо ниво, е българин – наш близък, вече и приятел. Това е нейният първи треньор – Рашко Батов. Има училище на Лимнос, където ходим през лятото. Той беше първият човек, който истински повярва в нея, когато беше 11-годишна. Казахме му – тя много иска да се състезава, много е мотивирана. На повечето хора това им звучи много детско и въздушно. Но той прие, след като видя потенциала в нея.
Двамата работиха много сериозно цели две лета, залагайки, естествено, на всички важни базови неща – подход, мислене, начин на тренировка, дисциплина. Ние сме му изключително благодарни. Тя също много го обича и уважава. И всеки път, като се видим, иска да тренира с него. Но той, за съжаление, не може толкова много да пътува.
Задължителни ли са тези постоянни пътувания?
– Да, защото няма нито едно място по света, което целогодишно да предлага условия за тренировка. Човек в буквалния смисъл на думата трябва да гони вятъра.
И Вие сте човекът, който отговаря за „преследването“ – за логистиката?
– Баща й също помага, но аз съм човекът, който през последните години отговаря за цялата организация. Има световно признати спотове – места, където в определен период през годината, заради подходящите условия, голяма част от професионалните кайтисти се събират, за да тренират. От септември до края на ноември това е Бразилия.
След това всички се преместват в Кейптаун (Южна Африка), където вятърът е много силен, а вълните -огромни. Там има възможност за тренировки до средата на февруари, след което всички тръгват в посока Мароко или към испанската Тарифа, макар и по онова време там да е още хладно. Тарифа е най-известният европейски спот в света. И това е мястото, където Ая два пъти стана световен шампион.
След това, когато в Европа настъпи лятото, има по-голям шанс човек да си намери място на Стария континент, независимо, че е и много пренаселено. Но всяка година излизат и нови места. Някой открива някакъв нов спот и информира и останалите – че е подходящо, че има силен вятър. И цяла една група кайтисти веднага се отнася натам. Не трябва да имаме илюзии – пътува се супер много и къде ли не…
Коя е била най-далечната ви дестинация?
– Може би Австралия, там има много хубави условия за трениране, докато в България е зима. Но е много далече и организацията е трудна заради визите – въпреки че уж лесно се взимат, все пак трябва да се премине през един процес, който отнема време – т.е. ти днес не можеш да си кажеш, ето – утре – според прогнозата там, някъде в Австралия, ще духа силен вятър, взимам кайт сърфа и тръгвам. Човек до последния момент не е сигурен дали всичко ще стане, както го е планирал и организирал.
Например през декември отидохме до Кейптаун, където винаги има вятър, но точно двете седмици, в които ние бяхме там, от 50 години насам нямаше и повей и се прахоса и цялото ни време, и инвестицията. А тя не беше никак малка – билетите за Кейптаун са към 1300-1400 евро на човек, настаняването е минимум 100 евро на вечер. Бяхме предвидили и да платим за местен треньор.
Това се казва лош късмет…
И то при положение, че постоянно търсим по-евтини полети и понякога сме имали по 12-13 часа престой на някое летище, за да може билетът да ни излезе с 30% по-евтин.
Може ли да кажете нещо повече за самия спорт? При него има ли физически сблъсък между различните конкуренти?
– Не. При стандартния формат състезание принципът е следният – трима кайт сърфисти правят така наречения хийт, като имат седем опита – всеки влиза във водата, изпълнява подготвените си трикове, докато другите го чакат на брега. Когато той излезе, влиза вторият, после третият и така… седем пъти. На практика състезателят няма директна конкуренция с другите. Въпреки всичко състезание си е – всеки гледа да се представи по-добре, да спечели и да задмине конкуренцията.
Другият формат е, когато трима души влизат заедно и в рамките на определено време – примерно 10 минути – всеки прави, каквото може, като тогава е малко по-трудно, защото трябва да има съобразяване и с другите двама играчи – накратко има ограничено пространство, в което трябва да се правят триковете, и това е по-предизвикателен формат. Ая е свикнала в момента и на двата.
И при двата формата е важно да не си сам – нужен е екип от хора, които да ти надуват кайта, когато си във водата; хора, които да ти държат резервен кайт във въздуха; хора, които тичат напред, назад и ти показват какви са ти точките към момента и да ти дават някакъв съвет.
По най-приблизителни изчисления, за да се представи един състезателен максимално добре, са необходими минимум четирима-петима човека. И понеже не всеки разполага с толкова голям екип, състезателите си помагат взаимно.
Това на доброволен принцип ли се прави?
– Да. Разбира се, ако някой има възможност да си плати екип – той може да си наеме хора и да си плати за него. Но и той трябва да е обучен – защото хората трябва да знаят какво да правят, за да могат да помогнат.
Състезанията по кайт сърф имат ли паричен награден фонд?
– В състезанията за юноши няма финансови награди. За големите – от няколко години вече има, като за различните състезания те са различни, но да кажем, плюс, минус, първо място е 3000 евро, което не може да покрие дори самолетният билет до съответното място. Ето защо 99% от състезателите се поддържат от различни спонсори – те са единственият начин да оцелееш в спорта. Вариант е и ако някой има семейство, което би могло да го подкрепя на 100 процента.
Сега се водят дискусии в индустрията да се опитат да увеличат съответните наградни фондове, но е трудно, защото парите пак трябва да дойдат от компании извън кайт индустрията. Ето например марката, с която Ая кара в момента, тя успя да направи колаборация с Porsche International и се опитва повече да ги ангажира.
На практика днес всеки състезател работи в посока и резултати, и Инстаграм, и социални мрежи. Присъствието там е важно, защото от количеството на последователите ти зависи и качеството на различните по характер спонсори. При Ая това е трудно, защото тя е дете и ние самите не искаме да има максимална експозиция на живота ѝ, защото на тази възраст това не е подходящо. И заради това не можем да показваме през цялото време сензационно съдържание.
Кога ви предстои ново сериозно състезание?
– През април, но за да участва, тя трябва да се пребори, защото точките, които има събрани от миналата година, са само от едно състезание – първото й, с големите, което тя спечели. Но те не й стигат, за да може да се класира автоматично на следващото. Сега тя прави нови трикове, които заснема, за да изпрати като видео заявка.
Важно ли е мястото, на което прави триковете?
– Важното е във видеото да се вижда самият трик, защото се оценява като по време на състезание – т.е. съдиите преглеждат всички заявки и оценяват всички видеа, все едно хората са в състезание и спрямо тези точки ги класират. За състезанието през април има четири свободни места, така че конкуренцията е сериозна. След това ще дойде ред на втората част.
Каква е тя?
-Това е самото състезание, на което тя трябва да се пребори за по-предна позиция, за да може да събере точки и така да си гарантира следващо участие. Така че всичко е навързано и трябва винаги да си топ, за да може да продължаваш.
