Хиляди сърби се стекоха по улиците и централният площад на югоизточния сръбски град Ниш „Крал Милан“ на 1 март. Те пристигнаха от различни краища на страната и блокираха града за 18 часа. Това бе четвъртата поред блокада, след като студентите „затвориха“ Белград, Нови Сад и Крагуевац и поставиха исканията си към управляващите – да поемат отговорност за срутването на жп козирката в Нови Сад през ноември 2024 г., при което загинаха 15 души, и да поведат активна борба с корупцията. Блокадата в Ниш мина под надслов „Студентски едикт“ – по аналогия с едиктите, издавани по време на Римската република, при встъпване в длъжност на магистратите.
От ноември до днес протести се организират почти всеки ден и студентите уверяват, че нямат намерение да се откажат докато не постигнат резултати. Към тях се присъединиха преподаватели, адвокати, медицински специалисти, представители на ИТ сектора и хора от различни браншове. Гневът на тълпата разтърси властта на президента Александър Вучич и обкръжението му и доведе до две оставки – на премиера Милош Вучевич и на кмета на Нови Сад Милан Джурич. Това обаче не успокои студентите, които смятат, че
става дума за изкупителни жертви, зад които режимът на Вучич да се скрие,
и ако сега се откажат, просто всичко ще продължи по старому.
„Искаме държавни институции, които работят в интерес на всички нас, а не в наша вреда. Искаме система, която цени знанието и работата, а не подчинението и мълчанието“, заявяват сръбските студенти.
Ето какво споделиха неколцина от протестиращите пред „БАНКЕРЪ“, докато блокадата на Ниш не затвори града за почти едно денонощие (по обясними причини те не пожелаха да бъдат снимани, но се подписват под думите си с две ръце).
Милорад (22 г.): „Корупцията се е просмукала във всяка клетка на обществото ни. Участвам в демонстрациите, защото съм сигурен, че 80% от сърбите не искат Вучич и хората му и подозирам, че разчита на корпоративен вот и страха на хората, че могат да загубят работата си, ако не го подкрепят“.
Савица (21 г.): „Протестите са единственият начин, който може да доведе до промяна в Сърбия. Участвам от самото начало през ноември и мисля, че движението ни обединява хората. Дори такива, които не вярваха, че е възможно някои да ни обърне внимание, вече са с нас на улицата. Важно е да не се отказваме, защото гласът ни се чува все повече“.
Ана (21 г.): „Ние се самоорганизирахме и прекратихме учебните занятия в над 60 факултета в страната. Образованието ни е важно и ще продължим, но сега имаме неотложна задача – да сложим край на корупцията, която задушава отношенията и доходите ни, както и на шуробаджанащината, която се смята за сигурна гаранция за успех в нашата страна“.
Неманя (23 г.): „Ние искаме промяна и не я обвързваме с определени партии, нито с предпочитания към Запада или Русия. Важно ни е най-вече какво се случва у нас. Никой не ни диктува какво да мислим и как да действаме. Искаме да бъдат организирани честни избори и победителите да се ангажират с истински реформи. Само така ще можем да продължим напред“.
Наталия (21 г.): „Управляващите твръдят, че са изпълнили исканията ни, но ние сме на мнение, че нито едно от тях не е изпълнено напълно. Две оставки не решават проблема. Реакцията на правителството е пореден опит да ни запушат устите. Те не очакваха, че толкова много хора от цялата страна ще ни подкрепят, а по-скоро си мислеха, че гласът ни ще пропадне, защото сме млади и нямаме опит в социалните борби“.
Владислав (24 г.): „Защо не разберат, че искаме прости неща? Трудно ли е да публикуват цялата документация за ремонта на жп гарата в Нови Сад и да подведат под отговорност виновните? Ако всичко е изрядно, както твърдят, няма от какво да се притесняват. Ние искаме и наказателно преследване срещу всички нападатели на студенти, преподаватели и граждани и 20% увеличение на бюджета за висше образование. Но това вероятно ще е още по-трудно да получим“.
