С 52 гласа „Против“ (32 на ГЕРБ-СДС, 19 на ПП-ДБ и един от „БСП – Обединена левица“), както и с 84 гласа „Въздържал се“ (34 от ГЕРБ-СДС, 5 от ПП-ДБ, 14 от „БСП – Обединена левица“, 14 от ДПС – ДПС и 17 от „Има такъв народ“) парламентът отхвърли проекта на решение, с което искаше да задължи Министерския съвет да предоговори действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали с цел значителното увеличаване на концесионните плащания и повишаване на контрола, а при невъзможност – да предприеме действия по прекратяването им.
„За“ проекта на решение гласуваха 44 депутати – един от „ПП-ДБ“, 31 от „Възраждане“ и 12 от МЕЧ.
Вносители на предложението бяха Радостин Василев, Кирил Веселински и Христо Расташки от МЕЧ.
От „Има такъв народ“ не подкрепиха предложението, тъй като не бе приета тяхната редакционна поправка – а именно да се премахне изречението с варианта за прекратяване на договорите. Тошко Йорданов от ИТН посочи, че ако договорите бъдат разтрогнати, концесионерите ще спечелят, а България ще загуби много. От МЕЧ обаче не приеха поправката с аргумента, че така предоговарянето ще се обезсмисли.
В мотивите си от МЕЧ посочваха, че договорените концесионни такси са нищожни по размер в сравнение със световните практики на страни с богати залежи на подземни богатства. При извършени одити през годините се установявало, че заплатените концесионни такси по договорите за добив на злато, ценни и редки метали са средно около 1.5% от приходите от продажбата на добиваните подземни богатства на частните дружества концесионери.
От МЕЧ поясняват: „Границите за концесионни възнаграждения за метални полезни изкопаеми са от 0.8% до 4.0 процента. Например Дънди Прешъс Металс Инк. – концесионер на находище Челопеч, заплаща на държавата концесионно възнаграждение в размер на 1.5 процента“.
Те добавят и че след проверка на ДАНС и заключение на прокуратурата, се установява, че министри в различни правителства са сключвали допълнителни споразумения към концесионните договори за златните находища изцяло против интереса на Република България. Тези допълнителни споразумения, според проверката, дават възможност на частните фирми концесионери да увеличат допълнително печалбите си, ощетявайки българската държава.
Пример за това са сключеното на 28.12.2009 г. от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков допълнително споразумение №4 към договора за концесия на златното находище в Челопеч, както и подписаното на 11.08. 2015 г. допълнително споразумение № 5 от Министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
С допълнителните споразумения се намаляват средствата за задължителната минимална екологична програма, средствата по задължителната за концесионерите инвестиционна програма, отменен е контролният съвет и достъпът до обекта, намалява се и концесионното възнаграждение, въпреки че добивът на руда е многократно увеличен и цената на златото е значително повишена, прекратен е и контролът на количеството концентрат, което се изнася от държавата.
Това са неизгодни клаузи, договорени изцяло против интересите на България. В същото време липсата на точен и ясен метод за определянето на добитото количество злато, ценни и редки метали водят до широки възможности за злоупотреби на частните фирми концесионери, изтъкнаха още вносителите на проекта за решение.
По време на дискусиите по законопроекта от „Възраждане“ също се изказаха срещу настоящите концесионни договори и срещу допълнителните споразумения. Техни депутати се похвалиха, че са били единствената партия, която е застанала до хората в Своге и е събирала подписи в техния район да не се добиват злато и ценни метали.
Освен това Ангел Славчев от „Възраждане“ определи като проблем, че България няма ясна стратегия за управление на подземните си богатства и че от неговата партия били единствените, които говорят за това от 10 години. Той обяви и че у нас концесиите се дават без търгове – просто идва една фирма, прави проучване и започва да добива.
Неговият съпартиец – Георги Иванов, пък говори за малката концесионна такса от 1.5%, като даде пример с Германия, където тя била 30%, в Мексико – 30%, в Аржентина – 35%, а в Индия – 42 процента.
Делян Добрев, (бивш икономически министър в периода от март 2012 – март 2013), настоящ депутат от ГЕРБ-СДС, взе думата, пояснявайки, че иска да опровергае неистините, лансирани от „Възраждане“ и МЕЧ. По думите му в България концесионното възнаграждение за нефт и газ е между 2 и 30 процента.
„Ето защо, когато казвате, че еди-къде си било 25%, трябва да кажете, че и в България за нефт и газ е също 30 процента„, посъветва ги Добрев и добави: „Ако ние намерим газ в Черно море или нефт в Черно море и започнем да го добиваме, тогава те ще плащат до четири процента„.
По думите на Добрев най-високите концесионни възнаграждения в Европа са до 4% за металите и в България те също са в този диапазон. Освен това депутатът от ГЕРБ-СДС обърна внимание, че процентът се определя от това колко богато или бедно е едно находище, а българските са бедни. По време на дебатите той имал усещането, че изживява някакво дежавю, тъй като същите тези ги бил слушал и от Волен Сидеров преди десетина години.
„Планът „Сидеров“ беше едно към едно това, което говорите днес – вие се движите по него и ако той беше тук, сигурно щеше да излезе да ви поздрави, че сте чели неговия план и го преписвате – нищо по-различно не се случва„, коментира Добрев.
