В рамките на кампанията си „Да направим Америка отново здрава“ (MAHA), Робърт Ф. Кенеди-младши остро критикува растителните масла. Движението му набира популярност в социалните мрежи, като влиятелни личности, подкастъри (включително Джо Роган) и дори ресторантьорски вериги осъждат употребата им.
„Растителните масла са една от най-нездравословните съставки в храните“, заяви Кенеди в интервю за Fox News миналата есен, като добави, че те „са свързани с редица сериозни заболявания, включително широко разпространено възпаление, което засяга цялостното ни здраве“.
Какво представляват растителните масла?
Терминът „растителни масла“ е сравнително нов и се отнася до масла, извличани от семената на различни растения, които след това се рафинират с химикали като хексан и TBHQ (синтетичен консервант). Привържениците на движението MAHA се противопоставят на осем конкретни масла: царевично, рапично, памучно, гроздово, соево, слънчогледово, шафраново и оризово – наричани „омразната осмица“. Основният им аргумент е, че тези масла са богати на омега-6 мастни киселини, които, макар и необходими за организма, могат да доведат до възпаления, ако се консумират в големи количества.
Вредни ли са растителните масла?
Според Американската сърдечна асоциация „растителните масла съдържат високи нива на омега-6 мастни киселини, но това не е непременно лошо. Омега-6 е полиненаситена мазнина, от която тялото се нуждае, но не може да произведе само, така че трябва да я набавя чрез храната. Полиненаситените мазнини помагат за намаляване на лошия холестерол и понижават риска от сърдечни заболявания и инсулт“.
Западната диета обаче често е по-богата на омега-6, отколкото на омега-3 мастни киселини, които подпомагат здравето на сърцето, мозъка, очите, ставите и кожата. В този контекст омега-3 са наричани „здравословни мазнини“, но това не означава, че омега-6 са „нездравословни“. Лекари и диетолози препоръчват балансирано съотношение между двете.
Проблемът не е в маслата, а в ултра-обработените храни
Д-р Бринта Васагар, сертифициран семеен лекар и главен медицински директор на Progressive Community Health Centers, обяснява, че растителните масла най-често се срещат в ултра-обработените храни (UPFs): „Говорим за храни като дълбоко пържени изделия, пакетирани продукти и консерви с дълъг срок на годност. Те съдържат и много други вредни съставки – високи нива на захар, наситени мазнини и рафинирани въглехидрати – което затруднява определянето на това кое точно влияе отрицателно на здравето ни“.
Наситени мазнини срещу растителни масла
Движението MAHA насърчава употребата на говежда мас вместо растителни масла. Говеждата мас обаче е наситена мазнина, която повишава холестерола – именно поради това растителните масла стават популярни през последния век.
„Само защото дадена мазнина влияе по-слабо на холестерола, не означава, че тя има по-малко влияние върху риска от сърдечни заболявания“, подчертава д-р Васагар. Според нея все още няма достатъчно научни доказателства, че растителните масла са вредни за здравето.
Какво е заключението?
Най-разумният подход е умерената консумация. Специалистите препоръчват използването на масла от плодове, като зехтин, като по-здравословна алтернатива, но това не означава, че растителните масла трябва напълно да се изключат от диетата. Основният проблем не е в самите масла, а в тяхната прекомерна употреба в ултра-обработени храни.
Така че – трябва ли да се страхуваме от растителните масла? Простият отговор е не.
Четете още: Замърсяване с пестициди: кои плодове и зеленчуци са най-застрашени?
