Лидерите на държавите членки на ЕС ще се срещат в четвъртък (6 март), за да обсъдят как да намерят стотици милиарди евро в подкрепа на амбициозните проекти на Брюксел по отношение създаването и укрепването на единната европейска отбрана. Очакват се напрегнати разговори и вероятно силна опозиция от по-пестеливите страни от блока.
Председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви във вторник (4 март), че ЕС подготвя план за превъоръжаване на стойност до 800 милиарда евро, за да даде нов тласък на европейската отбрана. Тя обясни, че средствата са планирани за следващите пет години. Те трябва да бъдат осигурени от националните бюджети, от заеми и от пренасочване на средства от кохезионните фондове за отбрана. Блокът трябва да действа спешно заради заплахите от Русия и поведението на новия стопанин на Белия дом, който вече показа, че не е настроен (меко казано)
за диалог с ЕС и спря американската помощ за Украйна.
Според изчисленията на Комисията, ако държавите увеличат своите разходи за отбрана средно с 1.5% от БВП, това може да доведе до мобилизирането на близо 650 милиарда евро за период от четири години.
Урсула фон дер Лайен е изпратила писмо до всички държави членки в общността, в което представя новия план, наречен “Превъоръжи Европа”. Анализатори обаче се опасяват, че планът на председателката прехвърля тежестта за намирането на парите върху държавите-членки, част от които и досега отделят малко средства за отбрана, а бюджетите на други са свръхнатоварени.
Другият проблем е, че
в плана липсват идеи за източници на свежи пари,
а се залага на добре познатите стари механизми, като пренасочване на неизползвани средства от еврофондове и поемане на общ дълг. Интересно е обаче, че там липсва предишната идея на Брюксел за използване на замразени руски активи. Най-вероятно това се дължи на промененото отношение на Вашингтон към Москва.
В същото време консерваторът Фридрих Мерц, чиято партия спечели изборите в Германия през февруари и е вероятния бъдещ канцлер, успя да убеди социалдемократите на Олаф Шолц да подкрепят безпрецедентен план за
увеличаване на разходите за отбрана до 1 трилион евро
през следващото десетилетие.
Целта на Мерц е да придвижи споразумението преди да встъпи в длъжност новия парламент, защото там опозицията в лицето на „Алтернатива за Германия“ и „Левицата“ може да провалят намеренията му. Друг е въпросът, че съставът на новия Бундестаг може да оспори решението, взето в последния момент.
Правителството на Полша също обяви във вторник, че планира да пренасочи 30 милиарда злоти (7.21 милиарда евро) от своя дял от еврофондовете за икономическо възстановяване след ковид към отбраната. Премиерът Доналд Туск посочи, че кабинетът вече работи приоритетно, за да приеме законопроект за рационализиране на разходите за отбрана.
Плановете на европейските страни са съвсем логични, като се има предвид, че
новата американска администрация показа открито предпочитанията си към Русия.
Освен това паузата във военната помощ на САЩ оказва по-голям натиск върху европейските съюзници, които публично подкрепиха президента Володимир Зеленски след сблъсъка с Тръмп в Овалния кабинет миналата седмица. Сега украинския президент обяви, че иска да преговаря за край на войната по американските правила, а Тръмп обеща мирът да дойде скоро, но събитията са толкова динамични, че е трудно да се прогнозират резултати. Особено финансови.
Каквото и да се случи обаче, Европа, която смята Кремъл за най-голямата заплаха за сигурността си, трябва да е наясно, че руските военни разходи надхвърлят разходите за отбрана
на всички страни от Европейския съюз и Обединеното кралство, взети заедно.
Поне това се твърди в изследването „Военен баланс“, проведено от базирания в Обединеното кралство Международен институт за стратегически изследвания .
Според това проучване общите разходи за отбрана на Русия през 2024 г. ще нарастват с 42% до 13.1 трилиона рубли, което се равнява на 462 милиарда долара по паритет на покупателната способност. Прогнозата на института е, че през 2025 г. руските военни разходи ще нараснат с 13.7% до 15.6 трлн. рубли (550 млрд. долара).
Това означава, че ЕС трябва спешно да намери надеждни и дългосрочни източници на финансиране на отбраната, без да се налага да орязва ключови приоритети като иновации, земеделие и здравеопазване.
