Само преди няколко години в света на финансите преобладаваше мнението, че парите в наличност си отиват. През 2018-та бивш заместник-управител на централната банка на Швеция прогнозира, че до 2025 г. страната вероятно ще се откаже от кеша.
Тази прогноза се оказа до голяма степен вярна. Само една на всеки 10 покупки се правят с пари в брой, а картата е най-разпространената форма на плащане, следвана от шведската система за мобилни плащания Swish. Използването на други услуги за разплащане през мобилен телефон също се разрастват бързо.
Всъщност Швеция и Норвегия имат най-ниското количество пари в обръщение като процент от БВП в света.
Но в днешния контекст, когато войната в Европа, непредсказуемостта в САЩ и страхът от руски хибридни атаки са почти част от ежедневието в Швеция, нещата се променят. И властите се опитват да насърчат гражданите да пазят и използват пари в брой в името на гражданската защита.
Швеция не е единствената скандинавска страна, която изостава от плановете за безкешово общество. Миналата година Норвегия, която има популярен еквивалент на Swish, наречен Vipps MobilePay, въведе законодателство, според което търговците на дребно могат да бъдат глобени или санкционирани, ако не приемат пари в брой. Правителството също така препоръча на гражданите да „държат малко пари в брой поради уязвимостта на решенията за цифрово плащане към кибератаки“.
Това не са гласове в пустиня. Стойността и броят на банкнотите в обращение са скочили рязко от 2020-та, обяви “Бенк ъф Инглънд” по време на откриването на нова изложба за бъдещето на парите. Общият номинал на хартиените пари в циркулация е нараснал с почти 16%, а количеството им – с почти 17%, показват официални данни на британските централни банкери.
През 2022-ра пък кешовите сделки са се увеличили за първи път от десетилетие насам със 7% – до общо 6.4 млрд. плащания.
Кампания за запазване на кеша, наречена “Национален кеш форум”, започна преди около година и Бундесбанк. Целта й е да съхрани парите в брой като универсален метод за плащане и да задържи повсеместното налагане на банкови карти.
Къде сме ние?
Едва 20 % от потребителските разходи у нас преминават през картови плащания. Далеч сме не само от скандинавците, но дори и от средноевропейското равнище. А според проучване на “Ей Ти Кърни” всеки 10 % увеличение на дигиталните разплащания намаляват сивата икономика с 4 процента.
В България на 1000 души от населението се падат 16 терминала за разплащане, докато средно в Европа се падат по 33.
При пазаруване в магазин 54% от българите предпочитат да плащат кеш, а 52% плащат с карта, ако сумата е над 1500 лв., показва проучване на Visa и EVO GROUP от 2022 година.
