Огромни са надеждите на българския бизнес да участва в следвоенното възстановяване на Украйна. За целта отсега трябва да се планира как да бъдат преодолени всички трудности, с които ще се сблъскат нашите логистични компании в разрушената Украйна. За разискване по тази важна тема се обърнахме към инж. Мартин Янев – член на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и заместник-председател на Клъстер „Зелен транспорт“ (КЗТ).
Инж. Янев, неотдавна в София се проведе публичната дискусия на тема „Три години война в Украйна: Време за равносметка за Европа“, организирана от Института за икономическа политика съвместно с българския клон на Фондация „Конрад Аденауер“, на която изнесохте доклад. Какви бяха основните Ви заключения в него?
– Възстановяването на Украйна след приключването на войната ще се осъществява в изключително сложен логистичен пейзаж. Той ще е формиран от мащаба на разрушенията, от икономическите ограничения и от необходимостта от координирана международна подкрепа. Няколко са ключовите проблеми, които се очертават.
На първо място – високата степен на увреждане на украинската инфраструктура е огромно предизвикателство. Основните пътища, мостове, жп линии и пристанища, т.е. всички жизненоважни транспортни артерии, в различна степен са разрушени. С това в голяма степен бяха парализирани предвоенните вериги за доставки. Възстановяването на украинската транспортна инфраструктура ще изисква не само огромно количество материали, но и реално функционираща транспортна мрежа за доставянето им. Нещо, което ни напомня вечния казус за кокошката и яйцето. На практика не можете да транспортирате цимент и стомана, ако шосетата и релсите са разрушени, но пък за възстановяването на същите тези шосета и релси имате нужда от тези материали.
На второ място – явява се проблем с наличността на ресурсите и разходите. Икономиката на Украйна преди войната разчиташе на износ на стоки, като зърно и стомана, например, но с минирането, опустошаването на земеделските земи и разрушаването на заводите местното производство драстично намаля. Вносът на строителни материали – цимент, стъкло, тежки машини и т.н. – означава възстановяването на Украйна да става на завишени глобални цени на материалите и при затруднения във веригите на доставки. Които не са нищо друго, освен… резултат от негативните ефекти на войната. Разходите за гориво, което е от решаващо значение за транспорта и машините, също се повишиха. А недостигът на работна ръка е друг много сериозен проблем, тъй като милиони украинци избягаха или бяха разселени.
И на трето място – координацията ще е истински логистичен кошмар. Украинското правителство, вероятно чрез своето Министерство на инфраструктурата, ще трябва да ръководи този процес. То обаче е с ограничен финансов и кадрови капацитет, а да не забравяме и слуховете за високи нива на корупция в страната. Основните донори – ЕС, Г-7 и международните банки – обещават милиарди, но съгласуването на техните приоритети с нуждите на Украйна няма да е лесно. Една група може да финансира лъскава нова магистрала, а друга да се фокусира върху изграждането на жилища, оставяйки празнини между едното и другото. И това при положение, че парите текат гладко. Да не забравяме, че бюрокрацията и рисковете от корупция могат да задръстят потоците от средства, забавяйки доставките на всичко.
Не бива да забравяме и сигурността и безопасността на възстановителните екипи, тъй като след спирането на войната ще останат много минни полета, опасни полуразрушени сгради и дори цели квартали, може би заразени вододайни зони и пр.?
– Да, сигурността добавя още една висока бариера пред логистиката. Не само минни полета, но и неексплодирали боеприпаси и потенциална нестабилност в близост до границите (особено с Русия и Беларус) могат да ограничат безопасния достъп до строителните площадки. Само разчистването на минните полета и отломките се оценява на милиарди долари и изисква специализирано оборудване и опит, с каквито Украйна почти не разполага. Транспортирането на тази екипировка, обучението на местни жители или наемането на чуждестранни екипи, на които да се гарантира безопасността им, ще забави и оскъпи възстановяването на страната.
Другият голям проблем ще е човешкият фактор. Милиони разселени украинци би трябвало да се върнат, за да възстановят страната си. За целта трябва да се появят работни места и жилища. Затова логистиката трябва да даде приоритет на изграждането на модулни жилища и временни мостове – докато планира дългосрочни проекти като високоскоростна железница или нови пристанища. Балансирането на скоростта и мащаба е трудно, когато веригите за доставки са разтегнати и местните кадри са разпръснати.
Разликата между стандартите на украинската и европейската жп мрежа също ще бави доставките на стоки и материали от Европа?
– Да, интеграцията на Украйна с глобалните пазари също усложнява нещата. Украйна има желание да се присъедини към ЕС, което означава привеждане в съответствие на новата местна инфраструктура с европейските стандарти. Новата жп инфраструктура трябва да е с 1435 мм междурелсие, а в Украйна е останалото от съветско време 1520 милиметра (т.е. 1.520 метра). Превключването означава тесни места с двоен габарит на границите. Това се отнася и за екологичните стандарти и всичко останало. Преоборудването (или изграждането им наново) ще изисква допълнително време и разходи. Особено, ако всичко идва от Европа.
Накратко, логистиката на възстановяването на Украйна зависи от ремонта на счупен транспортен гръбнак, осигуряване на оскъдни ресурси, синхронизиране на объркана мрежа от заинтересовани страни, осигуряване на безопасност, мотивиране на диаспората да се завърне и постигане на високи международни стандарти. И всичко това трябва да се случи в най-кратки срокове и при строги бюджети.
Успехът ще изисква креативност и такова високо ниво на глобално сътрудничество, каквото е рядкост дори и в мирно време!
И все пак кои ще са основните предизвикателства?
Първото основно предизвикателство ще са прекъснатите транспортни мрежи. Войната разнебити логистичния живот на Украйна. Пътищата са в кратери, мостовете са разрушени, а жп линиите – някога превозващи 60% от товарите в страната – или са са повредени, или са минирани. Пристанища като Мариупол са разрушени, а операциите в порт Одеса са нестабилни при продължаващи рискове. Транспортирането на каквото и да било е истинско изпитание. А пренасочването по заобиколни пътища през Румъния или Полша само ще доведе до ново забавяне и увеличаване на разходите.
Като следствие от това се появява проблемът със снабдяването и недостигът на материали. Производството на Украйна е осакатено. Стоманодобивните заводи като „Азовстал“ са развалини, а циментовите фабрики са или повредени, или нямат енергия и работна ръка. Преди войната Украйна е изнасяла 40 млн. тона зърно годишно. Сега земеделската земя е опустошена и минирана. Вносът на основни продукти – дървен материал, стъкло, асфалт – се натъква на спънки по глобалната верига за доставки. Суровините вече са по-скъпи, а разходите за енергия – по-високи. Конкурирането с други глобални купувачи означава по-дълги срокове и по-високи цени за доставки.
Оттук следват енергийните ограничения. Веригите за доставки живеят от енергия. Мрежата на Украйна е повредена – електроцентрали, подстанции. Това принуждава фабрики и влакове да се борят за ток. Дизелът за камиони и генератори е оскъден и скъп. Слънчеви или вятърни проекти биха могли да помогнат в дългосрочен план, но тяхното създаване изисква материали и логистика, които са в недостиг.
Така стигаме и до недостиг на кадри. Милиони украинци – квалифицирани работници – са избягали в Европа и извън нея. Възстановяването се нуждае от инженери, заварчици, шофьори, строители. Примамването им обратно изисква работни места и жилища, които зависят от възстановяването на веригите за доставки. Чуждестранните изпълнители може да запълнят дупките, но те носят езикови бариери, по-високи разходи и собствено оборудване, което допълнително ще натовари веригите за доставки.
В резултат от всичко това поне в началото се очаква хаос във финансирането и доставките. Паричният поток задвижва веригите за доставки, но хазната на Украйна е празна. Обещаните от ЕС 50 млрд. евро, пакети от САЩ и заеми от Световната банка, ще се подават неравномерно. Донорите често обвързват средства с конкретни проекти (училище тук, магистрала там), оставяйки празнини – като доставката на камиони за превозване на тухлите за изграждането на училището. Корупционните рискове също са препятствие, което трябва да бъде заобиколено и изкоренено.
В първите години пред логистичните компании ще се изправят като голяма бариера и рисковете за сигурността. Дори след войната веригите за доставки са изправени пред физически заплахи. Противопехотните мини задръстват много райони, което прави транспортирането на стоки или достъпа до кариери опасно. Неексплодиралите боеприпаси ще забавят подготовката на обекти. Застрахователните разходи за превозвачите рязко ще се покачват в тази среда, ако приемем, че компаниите рискуват оборудване и персонал. Разчистването изисква специализирано оборудване – машини за разминиране, единици за обезвреждане на бомби. Това означава повече внос, повече логистика, повече време и по-големи разходи.
В резултат от всичко това може да оприличим веригата на доставка на за възстановяване на Украйна като митичното чудовище Хидра. Поправете едната глава (да речем – път), а друга (недостиг на гориво или работна ръка) започва да хапе по-силно. Разбира се, има и заобиколни решения, като използването на полски,румънски и български пътища и пристанища, възстановяване на фериботната линия „Варна – Черноморск“, установяване на директна корабна линия Варна – Одеса, увеличаване на транспортните капацитети между България и Румъния, използване на сглобяеми сгради. Но всяка дейност се нуждае от безмилостно приоретизиране и координация, за да могат Украйна и нейните партньори да преодолеят жестоките следвоенни трудности.
