„Груповият чат е бил разкрит!“ Това изречение е кошмар за повечето млади мъже, които членуват в приятелски чат групи. В тях те пишат какви ли не глупости – смешки, скандални коментари и изрази, за които биха се срамували, ако излязат на светло. И докато техните грехове обикновено остават без особени последици, то един такъв чат от висши държавни лица може да провокира международен скандал.
Точно това се случи с администрацията на Доналд Тръмп. Документирането на сериозни военни решения в групов чат, създаването на цели списъци с операции, поздравленията по повод успешни удари и дори заразната арогантност сред участниците – всичко това звучи като обикновен младежки чат, но с ужасяващи последствия.
Разкритите съобщения демонстрират безпрецедентно ниво на небрежност и липса на дипломатическа сдържаност. Вместо официални срещи, обсъжданията на стратегически въпроси са се провеждали в платформи, използвани предимно за неформални разговори. Това не само компрометира националната сигурност, но и поставя под съмнение компетентността на хората, вземащи ключови решения в Белия дом.
Как са били разкрити?
По най-небрежния начин администраторът на чата, който заема длъжността на съветник по националната сигурност на Белия дом, Майкъл Уолц е добавил главният редактор на американското списание The Atlantic – Джефри Голдбърг. Журналистът твърди, че на 11 март е получил заявка за връзка в приложението от потребител, който се е представил като Майкъл Уолц, съветник по националната сигурност на Белия дом. След няколко дни журналистът получил известие, че е включен в чат стая, наречена „Houthi PC small group“.
Така Голдбърг е станал свидетел на дискусия от първостепенно значение за националната сигурност на САЩ – плановете за нападение на йеменската въоръжена групировка на хутите. Представители на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп твърдят, че съобщенията, изпратени в груповия чат в Signal, не са съдържали класифицирана информация и нападнаха The Atlantic, като американският президент Доналд Тръмп каза следното: „Не съм голям фен на „The Atlantic”. За мен това е списание, което върви към закриване. То не е кой знае какво издание“.
Голдбърг първоначално публикува статия, в която разкри основната информация на чата, а след като се допита до Белия дом и оттам не получи директен отказ, извади на показ и целия разговор.
В чата участват вицепрезидента Джей Ди Ванс, министъра на отбраната Пийт Хегсет, директора на ЦРУ Джон Ратклиф и съветника по националната сигурност Майк Уолц, директора на националното разузнаване Тулси Габард (TG), нейния действащ началник на кабинета Джо Кент, началника на кабинета на Белия дом Сузи Уайлс, заместник-началника на кабинета на Белия дом Стивън Милър (S M), държавния секретар Марко Рубио (MAR), пратеника на Украйна и Близкия изток Стив Виткоф и други високопоставени служители.
Какво представлява самият чат?
Голяма част от обсъжданията в секретната група за планиране на операции срещу хутите се фокусира върху графика и причините за предстоящите атаки, като се съдържат и критики от членове на администрацията на Тръмп относно предполагаемата некомпетентност на европейските съюзници на САЩ.
От разговорите става ясно, че министърът на отбраната на САЩ е изпратил съобщение до групата, което включва непознат за него телефонен номер – този на Голдбърг – в 11:44 часа. Това се случи 31 минути преди излитането на първите американски бойни самолети и два часа и една минута преди началото на времевия прозорец, в който се очакваше ключовата цел (терористът от хутите) да бъде елиминирана от тези американски самолети.
В чата се описва хронологията на излитането на изтребителите F-18, нанасянето на удари от дронове и изстрелването на ракетите Tomahawk. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс отговаря: „Ще се помоля за успех“.
По-късно дискусията продължава с подробности за резултатите от атаките.
„Първата цел – техният най-добър ракетен специалист – беше потвърдено, че е влязъл в сградата на приятелката си и сега тя е разрушена.“
Ванс отговоря минута по-късно: „Отлично“.
Тридесет и пет минути след това Ратклиф, директорът на ЦРУ, пише: „Добро начало“, което Уолц последва с текст, съдържащ емоджи с юмрук, емоджи с американско знаме и емоджи с огън.
Интересен аспект от чата е разкриването на истинската позиция на администрацията на Тръмп спрямо Европа. Съветникът по национална сигурност на Тръмп подчертава, че
европейските държави нямат военноморски способности
да защитават ключови корабни маршрути и че ще се наложи САЩ да ги „отворят отново“.
Уолц също намеква, че администрацията на Тръмп е планирала да накара европейските държави да платят за операциите, което е в съответствие с по-широкото настояване на президента американските съюзници да споделят по-голяма част от тежестта, когато става въпрос за съвместни разходи за отбрана. Но е забележително – и показателно за транзакционния подход на Тръмп към външната политика – че висши служители формулират тази дискусия около идеята, че САЩ трябва да предприемат едностранни военни действия и след това да изпратят сметката на други държави.
Обяснителен режим
В часовете след като Голдбърг разкри, че е попаднал в този чат, администрацията на Доналд Тръмп изпадна в обяснителен режим. Американският президент използва любимия си подход – пълно отричане и агресивно нападение по източника на информация. Това обаче не помогна и вината за тази колосална грешка бе преписана на Майкъл Уолц. Той пое пълна отговорност за случилото се и обясни следното: „Не ви ли се е случвало да сте записали нечий контакт, но номерът да е на друг човек“.
И да ни се е случвало Майк, ти си съветник по националната сигурност на Белия дом. Не можеш да си позволяваш подобни грешки, особено при обсъждането на такава тема. Това е равносилно на това да се застреляш сам в крака. Как Щатите да ти се доверят да мислиш за националната им сигурност, след като не можеш да осигуриш един скрит групов чат, без да добавиш външно лице? Под въпрос остава и това дали Signal е подходяща и надеждна платформа за извършването на подобен тип дискусии.
Използван ли е бил и преди Signal от правителството?
Правителствени служители са използвали приложението Signal за организационна кореспонденция и преди, като например планиране на „чувствителни срещи“. Но в администрацията на Джо Байдън лицата, които са имали разрешение да го инсталират на служебните си телефони, са били инструктирани да го използват пестеливо, според бивш служител по националната сигурност, който е работил в администрацията. Също така чатовете не са защитени от хакери.
Освен опасенията за сигурността, Signal и други подобни приложения могат да позволят на потребителите да заобикалят законите за достъп до публична информация. Без специален софтуер за архивиране съобщенията често не могат да бъдат предоставени при искания за достъп до обществена информация. В статия на The Atlantic се посочва, че някои съобщения са били настроени да изчезват след една седмица, а други – след четири, което е в разрез с американските закони.
Отправени критики към Белия дом
Разкритията на The Atlantic предизвикаха остри реакции от страна на представители на Демократическата партия. Те нарекоха използването на чатове в Signal с цел обсъждане на политики и извършване на операции като незаконно и поискаха разследване на случая.
„Това е един от най-шокиращите пробиви във военното разузнаване, за които съм чел от много, много дълго време“, написа лидерът на демократите в СенатаЧък Шумър.
„Това е откровено незаконно и опасно отвъд всякакво въображение. Нашата национална сигурност е в ръцете на пълни аматьори“, заяви в публикация в X сенатор Елизабет Уорън, която е член на Комитета по въоръжените сили в Сената.
„Той е добър човек. Научи си урока“
Поддръжниците на Тръмп обаче омаловажиха разкритията, наричайки ги „лов на вещици“ и опит за дискредитиране на президента. Самият държавен глава защити Уолц, като дори изтъкна, че той бил „добър човек“ и си бил „научил урока“. Според източниците на The Atlantic, американският президент е инструктирал всички в администрацията да защитават замесените в скандала и да нападат източника на информацията. Те смятат, че освен ако положението не се влоши още повече, Тръмп едва ли ще накаже някого. Сефте.
Този случай не е просто поредният политически скандал. Той е симптом на по-дълбок проблем – как дигиталната ера, с нейната небрежност и привидна неформалност, може да ерозира основите на традиционното държавно управление. Какво ще стане, когато решенията за война и мир се взимат чрез съобщения, които могат да изчезнат с едно натискане на бутон? И може ли държавата да функционира нормално в свят, където сигурността се жертва за удобството на технологиите?
