Наградата „Прицкер” за 2025 г. получи Лю Цзякун. В началото на март китайският архитект стана носител на най-престижната професионална награда в своята сфера. За четири десетилетия Лю Цзякун е проектирал повече от 30 обекта – от музеи и университетски кампуси до търговски и обществени сгради.
Най-впечатляващото в построените от него сгради е това, че между тях няма никаква прилика: именно липсата на разпознаваем стил отбелязва в заявлението си комитетът на „архитектурния Нобел”. Личният почерк на тазгодишния носител на „Прицкер“ се проявява не във визуалните образи, а в „стратегията”: Цзякун не натрапва формата на средата, а напротив, извлича я от околното пространство.
Изпод валяка
Лю Цзякун е роден през 1956 година в Чънду, три години преди Големия глад в Китай. Детството си прекарал между стените на градската болница, където работела майка му. От ранна възраст проявявал интерес към изкуството и литературата. Като юноша попаднал под валяка на „Културната революция” – в рамките на програмата на Мао Дзедун за масово преселване на градските младежи на село бил изпратен в селски район.
Професионалният му път съвпаднал с началото на постмаоистката епоха, когато архитектурата в Китай започнала да се освобождава от идеологическите ограничения. Лю Цзякун започнал практиката си през 1982 година като един от специалистите, участващи във възстановяването на Китай след политическите и икономическите сътресения. Същевременно той доста успешно се занимавал с литература и дори му идвало на ум да остави архитектурата, в която с времето започнал да се разочарова.
Случило се така, че през 1993 година Цзякун посетил персоналната изложба на съкурсника си Тан Хуа, която го подтикнала да осъзнае, че проектирането може да бъде не просто занаят, а средство за самоизразяване, неотстъпващо на литературата в поетиката и образността. През 1999 година той основал в Чънду Jiakun Architects, едно от първите в страната частни архитектурни бюра.
Традиция без форма
Още първите независими проекти на Лю Цзякун може да бъдат смятани за манифест на неговия архитектурен метод. В работите си той се обръща към китайската традиция не като към нещо наследено от предците, което трябва да бъде запазено, а като към отправна точка за нови решения, необременени от носталгия и стилизация.
През 2002 година в Чънду е открит проектираният от него Музей на каменните скулптури Luyeyuan. Сградата сякаш излиза от сянката на бамбуковата гора. Грубият бетон и сивите шисти не влизат в конфликт с природата, а напротив, се разтварят в нея, създавайки усещане за тишина и хармония.
В сградата на един от факултетите на Съчуанския художествен институт, построен в Чунцин по негов проект две години по-късно, архитектурата придобива черти на скулптура. Ръждивочервената фасада е набраздена от ниши и издадени навън елементи, превръщайки постройката в пластична, обемна композиция. Тук Цзякун не просто конструира пространството, той работи със сянката, дълбочината и фактурата така, сякаш изсича формата от каменен масив.
Ако модернизмът твърдеше, че формата следва функцията, то в постройките на Цзякун формата се подчинява на контекста. Неговите сгради не се опитват да доминират, те се вплитат в тъканта на града, позволявайки на околните обекти да запазят собствения си глас. Такъв голям проект на архитекта е West Village (Западното село) в Чънду, пететажен комплекс колкото цяло каре (т.е. застроената площ между четири улици, образуващи четириъгълник), съчетал общественото пространство с паркинги, спортни зони, офиси и магазини. Перфорираните тухли, през които расте трева, създават ефект на естествен пейзаж, пътеките, разположени на различни нива, сякаш са продължение на градските улици.
За Цзякун е важна и историята на мястото, която той буквално имплантира в сградите. Така в памет на разрушителното съчуанско земетресение от 2008 година архитектът създава от отломките на разрушените сгради „тухли на възраждането”, които използва за строителството на Музея на историческата дестилерия „Шуйцзинфан” в Чънду, офисната сграда на фармацевтичната компания „Новартис” в Шанхай (2014) и комплекса West Village (Западното село) в Чънду (2015).
Но най-важното качество на архитектурата на Лю Цзякун е това, че той проектира за хората. И по подобие на многослойната човешка психика неговите сгради съчетават утопия и реалност, история и съвременност, колективна и индивидуална памет.
