В последния брой (78) на списание Banker Special имате възможност да прочетете разговора с Нейно Превъзходителство посланика на Германия в България Ирене Мария Планк. Пред главния редактор Силвия Джагарова и колегата Калоян Атанасов Н. Пр. Ирене Планк изразява категоричната позиция, че когато България изпълни критериите за конвергенция, трябва да бъде допусната в еврозоната. Тук публикуваме разговора без съкращения.
Ваше Превъзходителство, защо избрахте кариера в дипломацията?
– Всъщност не я избрах съзнателно. Работех в стартъп в Берлин и бях доста щастлива там, но реших да потърся работа, с която придобия опит и в чужбина. Един приятел ми посочи обява на германското външно министерство, която насърчаваше млади професионалисти да кандидатстват. Реших да опитам и бях приета.
Нямах ясна представа в какво се въвличам, но никога не съм съжалявала за това решение. Работата в германската дипломация е най-доброто нещо, което можеше да ми се случи – разширява хоризонтите ми, обогатяващо е, и до известна степен приключенческо. Никога не съм се съмнявала в ползата от това, което правя – това е обществена служба в най-добрия ѝ вид.
По време на кариерата Ви сте била на дипломатически мисии в Брюксел, Бейрут, Афганистан, Конго, САЩ, Мароко… Къде срещнахте най-големите предизвикателства и къде беше най-вълнуващо?
– Мога ли да отговоря много дипломатично? Зависи! Вероятно времето ми в Киншаса беше най-предизвикателно, защото страната беше преживяла изключително трудни и брутални времена и все още имаше много предизвикателства за преодоляване. Но във всички тези страни открих, че повечето неща са много различни от това, което си представяш, преди да заживееш там. Така че преживяването винаги е изключително обогатяващо.
Вие сте посланик на Германия в България от началото на 2023 година. Какви са впечатленията Ви от нашата страна досега?
– Българите са чудесни хора! Имаме доверени партньори, с които посолството работи. Но и извън работната среда – „инкогнито“, се срещам с хора от всички прослойки на обществото ви. България има много образовани хора и е сред лидерите в различни спортове – много международни трофеи бяха спечелени от изключителни български спортисти! Имате висок процент влиятелни жени на лидерски позиции.
Особено впечатлена съм от ентусиазма на младото поколение. Тук има компетентни хора с голям потенциал. Харесва ми да общувам с тези „светли умове“, които са мотивирани и отдадени на страната си, с впечатляващи езикови умения, включително по немски.
Възхищавам се на богатството на природата ви, на биоразнообразието, богатата ви история и култура, уникалната музика, минералните извори, вкусната кухня, изисканото вино и българското гостоприемство.
В туризма, икономически и геостратегически, Черноморският регион става все по-важен. България е наш основен политически партньор в Балканския регион. Вътрешнополитическата ситуация тук бе предизвикателна, но съм удоволетворена, че страната ви вече има редовно правителство. Сега ще могат да се правят структурни реформи, да се решават по-глобални въпроси, да се планират дългосрочни проекти, да се изпълняват споразумения – като Плана за възстановяване и устойчивост. Повишената стабилност ще помогне и на бизнеса, и на администрацията. Посолството ни е готово да работи с партньори от всички области.
Добра новина е и пълното членство на България в Шенген, с предимствата, които то носи на гражданите и за икономиката. Така че, имам добри и оптимистични впечатления. Много неща тук вървят напред и съм щастлива да бъда на толкова динамично място.
Българите и германците близки ли са като менталитет и светоглед?
– Клишетата и националните стереотипи са ни добре известни, в някои отношения те са верни, а в други – остарели. И България и Германия имат богати на култура и разнообразие общества, интегрални части от Европа сме. Отчасти споделяме и сходни преживявания от комунизма. Двете страни сме членки на ЕС и НАТО и тези съюзи представляват ценности, към които се придържаме и сме готови да защитаваме. Германия и България го доказват с подкрепата си за Украйна – не само политическа и военна, но и за интеграцията на бежанците.
България е основна част от европейската общност, а това ни сближи и като мислене. България има място в ЕС и глас, който страната може и трябва да използва уверено. „Mitgestalten“ е германска дума, която е трудно да се преведе, нещо като „да допринасяш за напредъка“. Тоест, да бъдеш „видим“, конструктивен, да задаваш теми и идеи, да внасяш своя принос.
Вашето място е на нашата обща маса, в нашата обща „къща“ – където сме се договорили да се придържаме към определени стандарти. Различията в културата, историята и традициите, всъщност са красиви активи, заради които континента ни е очарователен и интригуващ.
България и Германия традиционно имат близки политически и икономически отношения. Как се развиват те сега? В кои области сте доволни от постигнатите резултати и къде нещата трябва да се подобрят?
– През 2022 г. търговският обем между нашите страни достигна рекордните 12 млрд. евро, което е почти двойно повече спрямо втория ви най-голям търговски партньор. Но да бъдем честни: Германия и ЕС преживяват икономически трудни времена. Има само един начин да го преодолеем – с по-силна европейска интеграция.
Какво означава това на практика? Когато България изпълни критериите за конвергенция, трябва да бъде допусната в Еврозоната. За да постигнем по-дълбока интеграция, имаме нужда и от Съюза на капиталовите пазари. Същото важи и за търговското споразумение ЕС-Меркосур. Ако повече германски коли се изнасят за Латинска Америка, то и автомобилни компоненти, произведени в България, ще бъдат изнасяни.
Хиляди български студенти следват висше образование в германски университети, стипендии и обменни програми също засилват академичните връзки. Имаме програма за двустранни дипломи между Техническия университет в София и престижни германски университети.
Германските културни и образователни партньори в България, като Гьоте-институт, DAAD (Германската служба за академичен обмен) и „Централната агенция за германските училища в чужбина“ допринасят за близките ни отношения на университетско и гимназиално ниво. Немският е един от най-широко изучаваните чужди езици в България, има многобройни немскоезични училища и културни институции, популяризиращи германската култура.
Германски компании инвестират ли в България и в кои икономически области?
– Най-голямата частна компания в страната – Aurubis – е германска. Както и три от десетте най-големи работодатели тук. Миналата година Aurubis започна мащабна инвестиция от 400 млн. евро в България, за да увеличи капацитета, да подобри устойчивостта и да разшири производството си в Пирдоп. Тази инвестиция демонстрира две неща. Първо, конкурентоспособността и Зелената сделка са две страни на една и съща монета. Второто е, че германският бизнес има достатъчно финансови ресурси, за да инвестира в проекти за бъдещето.
Българският ИТ сектор също привлича инвестиции с гиганти като SAP, които отвориха новата си централа в София, или Bosch, Mercedes-Benz, Flix, Schwarz Gruppe, които преместват част от своята ИТ инфраструктура в България. Развиваме и научно сътрудничество в области като полярните изследвания, археологията и AI.
Но има и нереализиран потенциал. Германските компании за възобновяема енергия – особено в областта на вятърната енергия – са готови да инвестират в България, но им липсват необходимите разрешения и регулаторната рамка. Потенциални инвеститори ми задават и трудни въпросиза върховенството на закона в България. Реформата на правната система би помогнала за стимулирането на допълнителни инвестиции.
Кои са двустранните проекти или събития, върху които работите в момента?
– През септември 2024 г. България и Германия подписаха съвместна декларация за сътрудничество в областта на енергетиката и климатичните действия. С нея искаме да задълбочим отношенията си във водородните и възобновяеми енергийни проекти, в зеления преход, улавянето, използването и съхранението на въглерод, както и енергийната сигурност.
Вече организирахме три събития за зеления преход във въглищните региони – Стара Загора, Перник и Кюстендил, обсъждайки възможностите за бъдещо развитие. България закупи германска система за противовъздушна отбрана с опция за допълнителни доставки. Посетих международното изложение „Хемус“ в Пловдив и добих представа за възможностите на българския отбранителен сектор. Планираме да задълбочим сътрудничеството в сферата на отбраната.
Фокусираме се и върху съвместни проекти за борба срещу антисемитизма и дезинформацията. Медийната грамотност трябва постоянно да се подобрява, тъй като тя е важна за качествената информираност на гражданите.
Ценим позитивната комуникация в една съвременна информационна среда, която е разделяща и следва пазарната логика, че лошите новини се продават по-добре. „Актът за цифровите услуги“ (DSA) може да бъде от голяма полза в борбата срещу омразата и дезинформацията в онлайн пространството.
Това, което е незаконно в реалния живот, не трябва да бъде позволено и онлайн. DSA ще принуди големите платформи да поемат отговорност.
Горди сме от близките си отношения с 91-ва немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, която тази година празнува юбилей, от Немското училище (Deutsche Schule) в София и над 30 езикови гимназии в цялата страна, където немският език е със специален.
Специален проект е фестивалът на немскоезичния театър, който пожъна огромен успех, след като го възстановихме след COVID. Целим да продължим и друг проект, започнат миналата есен – лятното училище за студенти от България, Германия, Франция и Северна Македония, с фокус върху историята, идентичността ни, процеса на разширяване на ЕС и сътрудничеството.
Очакваме с нетърпение и първите посещения на най-високо политическо ниво, било тук или в Берлин. С редовното българско правителство – и бъдещото ново германско – се надяваме да възобновим контактите между нашите държавни глави, правителства и между парламентите ни!
Какво не знаят българите за Германия и за „непознатите“ й туристически дестинации?
– Над 440 000 българи живеят и работят в Германия, в различни сфери на нашето общество. Много от тях са толкова добре интегрирани, че изглеждат повече германци от много германци, високо образовани и успешниспециалисти. Връзките им с България са силни, така че едва ли остават много тайни при толкова голяма диаспора! Даже научавам нови неща за собствената си страна от българи, които се завръщат и споделят преживяванията си.
Относно „непознатите“ дестинации в Германия, мога да ви препоръчам Бремен. От 28 май до 1 юни „ханзейският град“ празнува световните си наследства, които са Градската община и статуята на „Роланд“. Там можете да видите и „Градските музиканти на Бремен“, и да завършите посещението си с чаша червено вино Rotspoon в Bremer Ratskeller.
Много чужденци не знаят, но германците имат чувство за хумор. Трудно е да се забележи на пръв поглед, но всъщност можем да бъдем много забавни. Само понякога и когато е уместно.
Имате ли модел или пример за подражание в дипломацията?
– Франс Тимерманс е дипломат и политик, показал, че можеш да бъдеш етичен и да постигаш резултати. Емили Хабер е перфектното съчетание на изключителен интелект, знания, аналитични способности, честност и политическа ефективност. Тоно Айтел е визионер, грижовен, физически и морално смел.
Занимавате ли се с някакъв спорт или хобита?
– Обичам да карам колело, да чета книги и да плета чорапи. Любимото ми място за почивка е там, където е семейството ми.
Какво искате да постигнете до края на мандата си в София?
– Решена съм да продължа да играя роля в засилването на германо-българско-европейските връзки. Ще използваме инструментите, с които разполагаме, за да се борим срещу злонамерени чужди атаки и да защитаваме нашите общества чрез сътрудничество в отбранителния сектор, информационното пространство, чрез послания за европейска увереност, сила и оптимизъм.
Искам да строим, вместо да разрушаваме, да разширяваме икономическото си сътрудничество и перспективите пред следващото поколение. Да покажем доброто, въпреки всичко лошо, със срещи и съвместни проекти между българи, германци, европейци…
