Вашите разговори с министър Петкова вече придобиват историческа епистоларност – нещо като писмата на Сенека (Прочутият римски мислител и стоик пише „Нравствени писма до Луцилий“ – това са 124 послания до неговия приятел Луцилий, който от епикурейството преминава на позициите на стоицизма – бел. ред.) Лимитът на дълга е гласуван от Народното събрание – така че политическата воля е налице. Вие може да контролирате изпълнението, но не може да контролирате намеренията, а те са – държавата да се модернизира и да се направят инвестиции, които вие нямахте волята, желанието и умението да реализирате по време на вашето управление. Така премиерът Росен Желязков отговори на депутата от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ Мартин Димитров по време на блиц контрола в парламента за това за какво ще се харчи заложеният в държавния бюджет допълнителен дълг в размер на 7 млрд. лева.
Димитров обясни, че, когато за първи път видял в проектобюджета заложения дълг, той поискал от министъра на финансите Теменужка Петкова списък с конкретните проекти, които ще бъдат финансирани с въпросния заем от 7 млрд. лева. Тогава отговорът бил, че докато не бъде приет бюджетът, тя не би могла да му предостави нищо конкретно. След като бюджетът бил гласуван, той отново поискал списъка с проекти, но отново не го получил.
Мартин Димитров обясни своята настоятелност с практиката по време на управлението на ГЕРБ, когато в края на годината били изплащани милиарди левове, без всякакви критерии, без всякаква отчетност и прозрачност. Депутатът от ПП-ДБ обърна внимание и че при приемането на държавния бюджет за 2025 г. въпросните 7 мрлд. лева допълнителен дълг били гласувани да бъдат насочени през Българската банка за развитие за капитализиране на държавните фирми, както и към неясни други проекти. Димитров припомни и че по времето на Жан Виденов държавата фалирала, тъй като се давали заеми тъкмо на държавни фирми, които те после не връщали.
Не на последно място Мартин Димитров предупреди премиера, че тъй като намеренията на кабинета са въпросните 7 млрд. лева да не бъдат отчетени в дефицита, то това би означавало скрит дефицит и риск за еврозоната. Като цяло обаче депутатът от ПП-ДБ настояваше за списъка с конкретни проекти, за които парламентът да бъде информиран, още преди правителството да тегли заема.
Росен Желязков обясни, че въпросните 7 млрд. лева са възможен лимит на дълга, който може да се поеме за проекти, които държавата би могла да финансира в полза на общините и на държавните тръговски дружества и предприя. Той добави и че министрите ще направят необходимата обосновка и по целесъобразност, и по финансови параметри, но ще информират депутатите, едва след като дългът бъде изтеглен.
В отговор на притесненията на Мартин Димитров за „неясните други проекти“, премиерът Желязков му обърна внимание, че Българската банка за развитие може да финансира неограничено само държавни търговски дружества, а по отношение на частните лица – физически и юридически – има лимит и той е до 5 млн. лева.
„Така че не търсете заек, който може да изскочи от храсталака на презумпцията за корупция“, призова Желязков депутата от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“.
