Президентските избори ще се проведат през есента на 2026 г., но партиите вече започнаха да обмислят своите кандидатури. БСП е изключително горда с двата мандата на президента Румен Радев, който заедно с партията АБВ номинира за кандидат през 2016 година. Сега левицата ще се опита да излъчи също толкова обединяваща според своите критерии кандидатура, която нищо чудно да е жена.
„Следващият кандидат за държавен глава на левицата може да бъде жена – Ваня Григорова, Илияна Йотова или друга. Имаме много такива дами в БСП“, каза в интервю за националното радио в неделя зам.-председателят на БСП и председател на Софийската партийна организация Иван Таков.
Според
неофициални коментари на социалисти Ваня Григорова е сред фаворитите за номинация.
Тя е бивш синдикалист и неуспешен независим кандидат за изборите за Европейския парламент през 2019 г., въпреки „подкупващото“ мото на кампанията – „Хората преди печалбите“. Тогава тя получи само 9320 гласа (0.4 процента).
Григорова обаче натрупа популярност на местните избори през 2023 г., когато стана кандидат за кмет на Столична община, издигната от местна лява коалиция, включително от БСП. На първия тур изпревари кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян и достига да балотаж, където загуби от кандидата на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев с минимална разлика.
Тя е чест гост в медиите и застъпва силно популистка реторика,
основана на разделенията в обществото, но често без да посочва аргументи.
Например тя твърди, че данъците ни са „африкански“, защото облагодетелстват богатите фирми и граждани. Също така смята, че осигуровките у нас са ниски, но не за работниците, а за богатите. Тя обаче няма нищо против да получава подкрепата на богатата червена върхушка.
В телевизионно интервю през 2023 г. Григорова отказа да отговори на въпроса дали руският президент Владимир Путин е агресор, след като нападна Украйна през февруари 2022 година. Като причина да не отговори, тя посочи обстоятелството, че не е геополитик.
Досега жена не е ставала президент на България, което от гледна точка на
традиционната масова подкрепа за генерали и хора с „твърда ръка“
е съвсем лесно обяснимо. Но не невъзможно.
На пръсти се броят жените, дръзнали да се кандидатират за високия пост през годините. Сред тях са Татяна Дончева, Цецка Цачева, Ренета Инджова, фолк певицата Луна, Мария Капон и Меглена Кунева. Мая Манолова се беше кандидатирала през 2016 г., но се оттегли от надпреварата, защото заподозря „задкулисни сделки“ и „предрешено съревнование“. Тогава БСП номинира Румен Радев.
Преди 10 ноември 1989 г. жените също не са били назначавани на най-високите постове. През 1947 г. е назначена първата министърка – Цола Драгойчева, а по-късно на политическата сцена се появяват и други имена като Елена Лагадинова и Людмила Живкова.
В това отношение
България не е била някакво изключение от процесите в Европа.
Там обаче ситуацията започва да се променя след 1979 г., когато Маргарет Тачър е избрана за министър-председател на Великобритания.
След стартирането на т. нар. български преход към развито гражданско общество и пазарна икономика (т.е. след 10 ноември 1989 г.), първата жена, която сподели бремето с първия демократично избран държавен глава Желю Желев бе Блага Митрова, а втората нейна „колежка“ бе Маргарита Попова – вице на президента Росен Плевнелиев.
От другата страна на българския политически спектър кандидатите все още не са ясни, въпреки че се мисли по темата.
Лидерът на ГЕРБ
Бойко Борисов обаче наскоро категорично отхвърли възможността да се кандидатира,
въпреки че негови съпартийци настоявали да го направи.
„20 години съм мислил по този въпрос. Аз мога да бъда само в изпълнителната власт. Не мога да бъда лицемер“, обяви Борисов.
„Демократична България“ пък обмисля да проведе вътрешен избор, в който да излъчат своя кандидат и призоваха коалиционния си партньор „Продължаваме промяната“ също да се включи в тази процедура.
Все пак до изборите има година и половина, така че има време за номинации. И за… по-екстравагантни номинации, разбира се!
