Рожденото име на папа Франциск е Хорхе Марио Берголио. Той е роден на 17 декември 1936 г. в Буенос Айрес, Аржентина, в семейство на италиански имигранти. Присъединява се към Обществото на Исус (йезуитите) през 1958 г. и е ръкоположен за свещеник през 1969 година.
Франциск разказва, че баба му го е научила да се моли, а религиозното си призвание е получил на 17 години, докато отива на изповед. „Не знам какво беше, но това промени живота ми… Осъзнах, че те чакат мен“, пише той в автобиографията си.
На 13 декември 1969 г. е ръкоположен за свещеник и веднага започва да преподава. През 1973 г. той е назначен за глава на йезуитите в Аржентина, назначение, което по-късно признава за „лудост“, тъй като е само на 36 години.
Берголио заминава за Германия през 1986 г., за да допише дисертацията си. След което изпада в забвение, изместен от по-прогресивните йезуитски лидери, докато през 1992 г. папа Йоан Павел II го назначава за помощник епископ в Буенос Айрес. Той става архиепископ шест години по-късно, а през 2001 г. е ръкоположен за кардинал.
Берголио беше близо до това да стане папа през 2005 г., когато бе избран Бенедикт, като бе втори по спечелени гласове в няколко кръга на гласуване, преди да се откаже.
След оставката на папа Бенедикт XVI, Берголио е избран за папа на 13 март 2013 г., приемайки името Франциск в чест на Свети Франциск от Асизи. Той е първият йезуит, първият папа от Америка и първият неевропеец, заемал този пост от над 1200 години.
Папството му се характеризира със смирение, социална справедливост, грижа за маргинализираните, междурелигиозен диалог и екологична отговорност.
Папа Франциск ще бъде запомнен с усилията си за реформиране на Католическата църква, застъпничеството си за бедните и глобалното си влияние по въпроси като миграцията, климатичните промени и мира. Автор е на няколко книги, включително „Живот: Моята история през историята и Надежда“, последната публикувана през януари 2025 година.
