Предишни изследвания показват, че пробиотиците могат да подобрят различни аспекти на здравето, включително психичното.
Ново проучване сочи, че пробиотиците могат да намалят негативните емоции и да подобрят ежедневното настроение.
Резултатите показват, че са необходими около две седмици, за да се усети ефектът – приблизително същото време, което е нужно и на антидепресантите.
Пробиотиците – т.нар. „добри“ бактерии в чревната микрофлора – са обект на множество изследвания през последните години. Те не само подобряват здравето на червата, но също така засилват имунната система, намаляват възпаления и може би предпазват от заболявания като дерматит, остеопороза, затлъстяване и пародонтоза.
Сега ново изследване, публикувано в списание npj Mental Health Research, допълва тези открития, като показва, че те могат да намалят негативните чувства и да подобрят ежедневното настроение.
Учените наблюдавали 88 участници, които не са приемали пробиотици или антибиотици през последните 3 месеца и нямат диагноза психично разстройство. Те били разделени на две групи – едната получавала пробиотик, другата – плацебо, в продължение на 4 седмици.
Участниците попълнили психологически въпросници в началото и в края на проучването, а също така ежедневно докладвали за настроението си.
„Докато много хора вече приемат пробиотици, науката все още не разбира напълно как точно действат и какви ефекти имат върху физиологията ни,“ казва д-р Катерина Джонсън от Университета в Лайден, съавтор на изследването.
Изследователите открили, че пробиотиците намаляват негативното настроение според ежедневните доклади на участниците, макар че стандартните въпросници не показали значителна промяна.
„Интересно е, че открихме това значително намаляване именно чрез ежедневно проследяване,“ казва Джонсън. „Това показва, че такива методи могат да уловят фини промени, които стандартните психологически инструменти пропускат.“
Пробиотиците действат за същото време като антидепресантите
Проучването показва, че ефектът от пробиотиците започва да се усеща след около 2 седмици – също като антидепресантите.
„Може би и двата вида въздействат върху мозъка чрез общи пътища – например блуждаещия нерв или чрез противовъзпалителни ефекти,“ добавя Джонсън.
Ново измерение в чревно-мозъчната връзка?
Психиатърът д-р Нейтън Карол от Ню Джърси коментира проучването като „вълнуващо“. Според него, това изследване откроява още начини, чрез които здравето на червата може да влияе на емоциите.
„Повечето хора не знаят, че в червата има пет пъти повече неврони, отколкото в гръбначния мозък – нарича се чревна нервна система,“ споделя той.
Как да изберем подходящ пробиотик?
Регистрираният диетолог Моник Ричард съветва да се внимава с етикетите и да не се избира пробиотик само по най-високия брой щамове. Това може да доведе до подуване, газове и диария.
Най-добре е да се консултирате с професионалист, който да препоръча щам, подходящ за вашето здравословно състояние и цели.
Пробиотици се съдържат и в ферментирали храни като кимчи, кефир, кисело зеле, нато, мисо и комбуча – които също са богати на фибри и полезни вещества.
Балансираното хранене остава в основата
„Протеините, въглехидратите и мазнините са жизненоважни за производството на невротрансмитери като серотонин, допамин и мелатонин,“ казва Ричард. „А фибрите от плодове и зеленчуци са незаменима пребиотична храна за пробиотиците.“
„Ако можехме просто да кажем ‘Не се тревожи, бъди щастлив’ и това да се случи – би било прекрасно. Но с добра храна, баланс и хидратация, можем да повлияем положително на емоциите и устойчивостта си,“ заключава тя.
