Казахстан предизвика ново напрежение в рамките на ОПЕК+, като заяви, че стратегията му за петролно производство ще се ръководи от националните интереси, а не от груповите квоти. Това поставя под въпрос бъдещото спазване на споразуменията и единството в картела.
Министърът на енергетиката на Казахстан Ерлан Аккенжанов заяви пред агенция „Ройтерс“ на 23 април, че страната, която помпа около 2% от световния петрол, не може да намали добива от ключови находища, ръководени от чуждестранни компании като Chevron и ExxonMobil. Мегапроекти като Тенгиз, Кашаган и Карачаганак имат 70% дял от производството на черно злато в Казахстан и в момента се разширяват, което допълнително увеличава националния добив над целевите квоти на ОПЕК+.
Тази тема е особено чувствителена след неотдавнашното признание на ОПЕК+ за натрупано свръхпроизводство от 457 000 барела на ден, което групата се ангажира да компенсира до юни 2026 година. Констатацията засили вниманието към страните членки, които надвишават договорените лимити, а казахската позиция сега заплашва да усложни и без това крехкия баланс.
Изявлението на Казахстан идва само дни след като цените на петрола се стабилизираха в резултат на закриването на къси позиции и очакванията за допълнителни ограничения от страна на ОПЕК+. Приоритизирането на националните интереси от страна на правителството в Астана обаче може отново да подкопае тези усилия. Според източници, цитирани от ZeroHedge, напрежението се е засилило зад кулисите, като страни като Саудитска Арабия изразяват недоволство от продължаващото свръхпроизводство на Казахстан.
Въпреки ангажимента да намали производството до юни 2026 г. , за да компенсира произведените наднормени количества гориво, Аккенжанов подчерта ограниченото влияние на страната му върху съвместните предприятия и предупреди срещу спирането на добива от разработени находища, което според него би могло да причини необратими щети.
С оглед на очаквания транзит от 1.2 милиона барела на ден по петролопровода CPC през тази година, износът на Казахстан остава силен, дори когато други производители обмислят по-дълбоки редукции. Прецедентът показва нарастващото напрежение в рамките на ОПЕК+, където националните приоритети и големите петролни сделки все повече затрудняват съгласуването на производствените цели между страните членки.
