Американският президент Доналд Тръмп започна втория си мандат с агресивен икономически дневен ред, който засегна не само основните му търговски партньори по света, а и гражданите на Съединените щати.
Американците избраха Тръмп за президент с надеждата, че той ще се бори с инфлацията и ще даде тласък на икономиката, която по думите му при Джо Байдън е била на ръба на колапса. С наближаването на стотния ден от управлението му американците дават слаби оценки на републиканците и по двата показателя.
Проучване на „Ройтерс“/Ипсос, публикувано в сряда (23 април), показва, че
само 37% от анкетираните одобряват икономическата политика на Тръмп,
което е спад от 42% от встъпването му в длъжност на 20 януари, когато той обеща на избирателите „Златна ера за Америка“.
След като определи основен данък върху вноса от 10% и много по-висок за десетки страни по-рано този месец, Тръмп внезапно замрази по-строгите налози за 90 дни, за да се опитат страните да договорят по-малко строги ставки.
След това той се опита да окаже натиск върху Федералния резерв да се подчини на волята му да намали лихвените проценти и предизвика най-масовите разпродажби на американски активи на финансовите пазари в САЩ от първите месеци на пандемията преди пет години. Американците са загрижени, че
цените на акциите паднаха рязко през последните седмици
заради притесненията на инвеститорите от плановете на Тръмп да повиши митата върху вносните стоки. И заради заканите му да уволни председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл, който отговаря за контрола върху инфлацията.
В реч по празниците Пауъл се опълчи на Тръмп и определи хаотично въведените мита като вредни за икономиката и отправи тежки критики към подхода на милиардера Илон Мъск за съкращаване на разходите. Планираните мерки за икономии може да натоварят още повече пазара на труда, тъй като много работни места зависят директно или индиректно от държавно финансиране.
Според него непостоянството на президента относно митата и несигурността, която предизвиква в световен мащаб, могат да доведат
до най-високите тарифи върху вноса в САЩ от един век насам.
Това ще принуди бизнесът и инвеститорите да се отдръпнат.
„Ако Съединените щати се превърнат в юрисдикция, в която рисковете са структурно по-високи занапред, това ще ни направи по-малко привлекателни“, посочи шефът на Фед.
В същото време Тръмп предупреди, че ръстът на американската икономика може да се забави, ако Пауъл – който той нарича „Големият губещ“ и „Господин Твърде късно“ – не предприеме незабавно намаляване на лихвените проценти. Той подчерта, че
опасенията за ускоряване на инфлацията са безпочвени,
защото цените на енергията и хранителните стоки летят надолу.
Това обаче една ли ще е достатъчно. В началото на седмицата Международният валутен фонд понижи прогнозите си за растеж за САЩ, Китай и за повечето останали държави заради въздействието на американските мита. Фондът предупреди, че по-нататъшното търговско напрежение ще забави растежа още повече.
„Навлизаме в нова ера, тъй като глобалната икономическа система, която функционираше през последните 80 години, се пренастройва“, посочи главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.
Търговската политика на Тръмп се отрази и
на икономическата активност в еврозоната, която през април е в застой.
На упреците, че руши икономиката на страната си, американският президент отговаря, че това усещане за спад е нормално, защото Съединените щати са в период на промяна, а действията, които предстоят, са огромни.
„Връщаме просперитета в Америка, а това отнема време“, твърди той.
По време на предизборната си кампания Тръмп обещаваше на избирателите бум американската икономика, възход на средната класа и пазара на труда.
Засега обаче няма никакви изгледи това да се случи. В същото време американската политика е показала, че е изключително гъвкава и нищо чудно отново да намери спасителни варианти.
