Преди 55 години от китайския космодрум „Джиуцюан“ е успешно изстреляна ракетата-носител „Чанчжън–1“ с първия за Китай изкуствен спътник „Дунфан Хун–1“.
От този ден Китай е петата в света космическа държава. Днес Китай заема стабилна позиция сред световните лидери. Той има своя орбитална станция, собствена ракетна програма, лунни и марсиански апарати, частна космонавтика и дори планове за далечния космос.
Как Поднебесната постигна всичкото това?
През XXI век никой вече не нарича Китай догонващ. Особено в Космоса. Макар че само преди 30 години китайската космонавтика беше приемана с ирония или като екзотика на фона на успехите на САЩ, Русия и европейските страни.
Китайската космическа програма започва не като научен проект, а като политическо предизвикателство. В края на 1950-е, след изстрелването на съветския „Спутник–1” ръководството на Китай решава, че всяка велика държава се нуждае от свой Космос.
Отначало всичко е под съветски патронаж – в рамките на програма за военно и техническо сътрудничество. СССР помага с технологии, обучение на специалисти и дори с предоставяне на образци на нова ракетна техника. Но в началото на 1960-е отношенията между СССР и КНР се развалят и китайците остават без подкрепа. Налага им се буквално да досглобяват своите ракети по спомени, остатъци от документация и разузнавателни данни.
Въпреки това през 1970 година Китай самостоятелно извежда в орбита първия си спътник – „Дунфан Хун – 1”. Това е сигнал към света – Китай е в Космоса.
Също както в СССР и САЩ появата на китайската космическа програма е пряко свързана с развитието на средствата за пренос и доставка на ядрени бойни глави. Балистичната ракета със среден обсег Дунфан-4 е в основата на първата и втората космическа ракета „Чанчжън – 1“, която постовя основата на китайската орбитална космонавтика.
Космонавтиката е невъзможна без инфраструктура за изстрелване.
Първият китайски космодрум – „Джиуцюан“ – е построен през 1958 година в северозападен Китай, в пустинната и слабо населена провинция Гансу. Мястото е избирано с оглед на сигурността – за да не падат ракетите с токсично гориво в населени райони в случай на авария.
По-късно се появяват и други космодруми: „Тайюан“, предназначен за изстрелване на полярни орбити, и „Сичан“ – по-близко разположен до екватора и подходящ за изстрелване в геостационарна орбита.
„Сичан“ е разположен в централната част на Китай, с идеята да е по-защитен при нахлуване на неприятелска държава. И най-съвременният – „Уънчан“ на остров Хайнан. „Уънчан“ става ключов обект за изстрелване на тежките ракети „Чанчжън–5” и бъдещи изстрелвания към далечния Космос. Той е построен на морския бряг с цел облекчаване на логистиката и понижаване на рисковете при изстрелванията.
Вътрешната политика на Китай има своето отражение и върху космонавтиката. Макар че космическата програма се появява като израз на политическите амбиции на Мао Дзедун, тя и пострадва най-сериозно по време на маоистката „културна революция” от 1960–1970-е години. Тогава китайската държава гони и репресира представителите на интелигенцията и интелектуалния елит. В частност, на Китай му се налага да закрие програмата за разработка на пилотирани космически кораби.Тя е възобновена едва през 90-е години.
Новата роля на космонавтиката и пилотираните полети
През 1980-е се очерта ново направление в китайската космическа програма – Китай пристъпва към разработка на телекомуникационни спътници и ракети с повишена товароподемност за извеждане в геостационарна орбита. Тази орбита е удобна с това, че по нея спътниците се движат в синхрон със Земята, сякаш са увиснали над една точка от повърхността ѝ, което е удобно за транслиране на телефонни връзки, телевизионни и радио сигнали.
Геостационарната орбита се намира на височина 36 000 км, което изисква по-мощни ракети. Такава именно е и „Чанчжън–3”.
Началото на китайските пилотирани полети в Космоса е пряко свързано с руската космонавтика. През 1990-е Китай се сдобива от Русия с технологичната документация за кораба „Союз”, а също и с тренажори и елементи за скафандри. Китайските инженери адаптират тази база към собствените си задачи и в резултат се появява корабът „Шънджоу” – външно приличащ на „Съюз”, но с увеличен вътрешен обем и собствени системи.
Китай става третата страна в света, изпратила човек в Космоса. Този успех засилва вътрешната легитимност на властта, демонстрира технологичен суверенитет и стана мощен импулс за развитието на космическия отрасъл.
Конкуренти на SpaceX преди раждането на SpaceX
През 1990-е Китай притежава средства за изстрелване в геостационарна орбита на сравнително невисока цена. По онова време руската космонавтика преживява трудности с във връзка с разпадането на СССР и се бори за оцеляване, а американската – оперира с твърде скъпи средства за изстрелване. В онези години започва да се развива спътниковият телекомуникационен пазар, който започва да изпитва остра необходимост от сигурни и евтини средства за достигане до геостационарна орбита.
Китай предлага услугите си и няколко компании, включително американски, решават да се възползват.
Специално в интерес на клиентите, Китай разработва нова модификация на ракетата „Чжанчжън – 2Е” – със странични ускорители, които позволяват да се изстрелват спътници с маса до 3 тона. Към средата на 1990-е на китайските ракети с търговски товари стават няколко аварии и тяхната привлекателност за поръчителите забележимо спада.
Към края на 1990-е търговските перспективи пред китайските ракети са под голям въпрос поради въведените от САЩ ограничения на доставките на технологии. Американските военни започват да подозират китайските специалисти, че незаконно са получили достъп до техните технологии. След ограниченията, въведени през 1998 година, търсенето на китайски ракети се формира, с малки изключения, от вътрешни клиенти – както държавни, така и частни. От 2023 година такива ограничения действат и спрямо руските ракети, което ги прави пряк конкурент на китайските на международния пазар.
Къде е Китай днес?
Днес китайската космонавтика обхваща практически всички ключови направления, като сред тях са:
– Орбитални пилотирани експедиции: Многомодулната обитаема станция „Тянгун” редовно приема екипажи на продължителни експедиции. Китайците са отработили скачване на модулите, половингодишно пребиваване на екипажа м орбита, снабдяване чрез изстрелване на товарни кораби и ротация на екипите.
– Производство и изстрелване на спътници от всички класове и с различни предназначения.
Китай изстрелва десетки спътници в година. Става въпрос и за геостационарни комуникационни апарати и за спътници за дистанционно сондиране на Земята, и метеорологични спътници, и военни апарати. Работи се по собствена система за ранно предупреждение и оптично разузнаване.
– Лунна програма: Тази програма се развива вече 20 години. Тя включва орбитални апарати, достигане до повърхността, луноходи и доставка на лунни образци на Земята. Китайците първи изстрелват апарат на обратната страна на Луната. Изстрелването на „Чанъе – 6” позволи до Земята да достигне почва от Луната.
– Марсианска програма: Китай достигна орбитата на Марс и марсоходът „Чжужун” кацна на повърхността. „Чжужун” прекара повече от 90 марсиански дни в активна работа, предавайки данни за климата, състоянието на повърхността и състава на атмосферата на Марс. Китай стана третата страна с марсианска програма след СССР и САЩ.
– Разработки на тежки и свръхтежки ракети: Освен вече действащите ракети от тежък клас „Чанчжен-5“, върви активна разработка на свръхтежкия носител „Чанчжен-9“. Той е предвиден за извеждане в орбита на товари с тегло до 150 тона – целта е те да достигнат до Луната и далечния Космос.
– Създаване на навигационната система BeiDou: Системата покрива цялото земно кълбо, използва се в селското стопанство и транспорта, за военни цели и от спасителните служби. BeiDou стана стратегически елемент от техническата независимост на Китай от американската GPS.
– Многоспътникови групировки за интернет: Китай развива компанията Guowang, която е аналогична на Starlink и OneWeb. Планира се тя да разполата с над 13000 спътника за широколентов достъп до интернет по цялата територия на страната и извън нея. Това е един от приоритетните проекти за следващото десетилетие.
Китай и идеята за частен Космос
Развитието на частния сектор в китайската космонавтика започва сравнително неотдавна – през 2014 година. Оттогава насам се учредяват над 10 частни компании, които постигат забележителни успехи в разработката на ракетна и спътникова техника, която значително превъзхожда скромните успехи на руските частни компании.
Най-известните китайски компании са:
● i-Space – първата китайска частна компания, осъществила изстрелване в орбита с ракетата с твърдо гориво „Hyperbola-1” през 2019 година.
● Galactic Energy — извършва търговски изстрелвания с ракети с твърдо гориво от лек клас, включително следващи технологията „морски старт”, с разработване на ракети за многократна употреба.
● LandSpace е първата компания в света, която е извършила изстрелване в орбита на ракета с кислородно-метанови двигатели собствена разработка. В актива си компанията има три успешни изстрелвания на свои леки ракети, и за 2025 година планира първите си летателни изпитвания на ракети от среден клас с първа степен за многократна употреба.
Макар че китайският частен сектор е несравним по мащаб и независимост с американския, той бързо догонва и активно се конкурира вътре в страната, получавайки подкрепа от държавата. Впрочем „частният елемент” при китайските частници е относителен, всички те така или иначе са свързани с държавни институти или производители, но за развитието си използват инвестиции от недържавни източници.
Китайската космонавтика не е „китайска имитация” на световните постижения. Това е собствен модел – прагматичен, самодостатъчен, целеустремен, с хоризонт на планирането десетилетия напред. Китай не бърза, но не прави крачки назад. И най-вероятно в следващите години само ще ускорява темпото.
