Проблемът с историята е, че – както е очевидно – тя вече се е случила. Ако не сте сигурни в нещо, няма как да се върнете назад и да проверите – почти всеки исторически период е пълен с пропуски, неясноти и въпроси, на които може никога да не получим отговор. Понякога обаче историците действително знаят истината, само за да открият, че широката публика е избрала да вярва в нещо друго. От Юлий Цезар до президента Кенеди съществува цяла поредица от широко разпространени – но неверни – исторически заблуди.
Наполеон е бил нисък
Някои дезинформации са толкова ефективни, че още се вярва в тях 200 години по-късно. Именно британският карикатурист Джеймс Гилрей създава образа на Наполеон като нисък, свадлив, помпозен и детински избухлив. „Малкият Бони“ всъщност е бил висок 170 см – леко над средното за времето си – но образът останал. Наполеон виждал и мразел карикатурите и по-късно казал, че Гилрей „е направил повече от всички армии на Европа, за да ме съсипе“.
Да развенчавам и други митове за Наполеон – не е стрелял по носа на Големия сфинкс в Египет, нито е прекарал нощ сам в Голямата пирамида. Скорошният филм на Ридли Скот „Наполеон“ не допринася особено за развенчаването на тези митове. „Той дойде от нищото, завладя всичко“, гласи постерът на филма над пронизващия поглед на Хоакин Финикс. А в действителност – той идва от благородническа фамилия от Корсика и завладява около 2% от познатия свят.
Президентът Кенеди не е казал, че е „поничка с мармалад“
През 1963 г. Джон Ф. Кенеди произнася една от най-известните си речи в Западен Берлин и казва „Ich bin ein Berliner“. Според популярния мит, това означавало, че е „поничка“. Истината е, че немският език не работи така – изразът е напълно граматически правилен и не се разбира като „аз съм поничка“, особено в Берлин, където думата Berliner не е имала сладкарско значение. В превод думата означа берлинчанин.
Великобритания воюва сама срещу нацистите
Между капитулацията на Франция през 1940 г. и нападението на Германия срещу Съветския съюз през 1941 г., Британия технически била сама срещу нацистите – но думата „сама“ е толкова подвеждаща, че спокойно може да се нарече невярна. По онова време Британската империя обхващала почти една четвърт от света, а с помощта на комбинация от натиск и стимул мъже и оръжия се стичали от Канада, Австралия, Южна Африка, Нова Зеландия и други. Индия мобилизирала два и половина милиона войници – най-голямата доброволческа армия, събирана някога – а хиляди мъже от Каймановите острови се присъединили към Кралския флот, еквивалент на около две трети от мъжкото пълнолетно население.
С нацистките стратези, готвещи планове за инвазия, и Луфтвафе, което сипело огън над Лондон, британският народ несъмнено се е чувствал изолиран. Военновременните речи на Уинстън Чърчил със сигурност черпели от този дух на смело непокорство – „ще защитаваме нашия остров, каквато и да е цената“ – и за няколко месеца положението изглеждало мрачно. Но популярният образ на Британия като смелия Давид срещу нацисткия Голиат никога не е бил напълно точен – дори в най-тежките ѝ дни.
Фернандо Магелан бил първият човек, който обиколил света
Това е една от онези истории, които се повтарят толкова често, че изглеждат безспорни – португалският изследовател Фернандо Магелан, плавайки под испански флаг, повежда първата експедиция за обиколка на света между 1519 и 1522 г. И макар постижението да е историческо, самият Магелан никога не завършил пътуването. Той е бил убит във Филипините през 1521 г. по време на сблъсък с местните жители.
От първоначалните пет кораба и около 270 души, само един кораб – „Виктория“ и 18 оцелели моряци са се върнали в Испания през 1522 г. начело с Хуан Себастиан Елкано, който всъщност е първият човек, който успешно е обиколил света. Магелан заслужава признание за ръководството на мисията и откритията по пътя, но не бива да му се приписва постижение, което той самият не е доживял.
Викингите носели шлемове с рога
Шлемът на викингите е едновременно лесно разпознаваем и напълно загадъчен. След като научиш, че викингите всъщност не са носили такива шлемове, (този стереотип се появява едва през XIX век), е трудно да разбереш защо изобщо някой би го повярвал. Рогата нямат никаква практическа цел в битка, освен че утежняват носещия ги и понякога се закачат по дърветата. Освен това биха представлявали ненужно предизвикателство за ковачите от VIII до X век. Открити са само два напълно запазени викингски шлема, и двата са със съвсем гладки страни.
Извън темата за шлемовете, някои стереотипи за викингите се оказват напълно верни. Те наистина пътували в дървени дълги лодки с редици гребци и едно платно. Наистина използвали кръгли дървени щитове и страховити бойни брадви (мечовете били достъпни само за благородниците). И наистина нападали селища из цяла Европа със свирепост, която всявала страх от Мала Азия до Ирландия. Но не са пиели от черепите на враговете си, нито са имали специален клас „берсерки“ – воини, които се хвърляли голи в битка.
Мария-Антоанета казала: „Нека ядат пасти“
Горката Мария-Антоанета. Все едно да бъдеш публично обезглавена не е достатъчно, сега името ѝ е станало синоним на алчност, безсърдечие и разточителство, основно заради едно изречение, което е, в най-добрия случай, грешен превод. Прочутата фраза гласи: „Qu’ils mangent de la brioche“ – „Нека ядат бриош“ (вид луксозен хляб), а не торта, както често се превежда. Но по-важното е – тя никога не е казвала това.
Фразата произлиза от „Изповеди“ на философа Жан-Жак Русо, написани 24 години преди Френската революция, когато Мария-Антоанета е била едва на 11 години.
Антоанета е била яростно мразена по онова време, но съвременните историци гледат по-меко на образа ѝ. Тя била удобна мишена за френското недоволство – чужденка, жена, кралица – въпреки че бракът ѝ бил нещастен и реалната ѝ власт – минимална. Клеветнически брошури я изобразявали като коварна интригантка, а репутацията ѝ на разточителка била до голяма степен заслужена – веднъж дори си поръчала да ѝ построят цял фермерски комплекс в градините на Версай, за да си играе на селянка със своите придворни.
Средновековните хора вярвали, че Земята е плоска
Това е един от най-упоритите митове за Средновековието – че хората тогава вярвали, че Земята е плоска и че, ако отплаваш достатъчно далеч, ще паднеш от ръба ѝ. Истината е, че още от древността е било добре известно, поне сред образованите хора, че Земята е сфера. Още през III век пр.н.е. гръцкият учен Ератостен изчислил приблизителната обиколка на Земята с удивителна точност, използвайки само сянката на пръчка.
Средновековни учени и духовници в Европа също не вярвали, че Земята е плоска – напротив, сферичната ѝ форма била част от официалното учение в университетите и теологичните школи. Визуализации на кръглата Земя могат да се видят в ръкописи, космологични диаграми и дори в религиозни текстове от онова време.
Тогава откъде идва този мит? Той става популярен чак през XIX век, когато някои писатели и историци започват да очернят Средновековието като „тъмна епоха“ на невежество и фанатизъм – противопоставена на „просветената“ наука на Новото време. Митът за „плоската Земя“ бил удобен начин да се подчертае предполагаемата глупост на миналото. Но днес знаем, че средновековните хора не били чак толкова заблудени.
Гладиаторските битки се водели до смърт
Двама тежко въоръжени бойци в един-единствен дуел пред тълпа, жадна за кръв – трудно е да си представим как такава битка не би завършила със смърт. Но животът на гладиатора не е бил винаги жесток, кратък и брутален. Твърде много смърт била лоша за бизнеса: за да предложиш добро шоу, трябвали добре обучени и екипирани бойци, а високата смъртност означавала лоша възвръщаемост за организаторите и инвеститорите. Гладиаторите често се биели с цел да ранят, а не да убият, а съдбата на победения често зависела от волята на публиката. Успешен гладиатор можел да се превърне в знаменитост – с портрети на обществени места и дори със спонсорски сделки.
Някои съвременни изследователи предполагат, че само една на всеки десет гладиаторски битки е завършвала със смърт. Победите на арената дори можели да донесат свобода на поробения гладиатор, символизирана чрез подаряването на дървен меч. Именно римският автор Ювенал писал, че „хляб и зрелища“ са всичко, от което се нуждае народът, за да не се вдигне на бунт. А трудно можеш да поддържаш постоянни зрелища, ако убиваш всичките си артисти.
Строителите на Тадж Махал били осакатени
Наречен „сълза върху бузата на времето“ от индийския поет Рабиндранат Тагор, Тадж Махал е прочут не само с архитектурата си, но и с романтичната си история. Построен от съкрушения моголски император Шах Джахан като мавзолей за любимата му съпруга Мумтаз Махал, Тадж Махал е символ на вечна любов и красота. Според легендата, императорът бил толкова решен никой бъдещ монумент да не надмине този, че заповядал да бъдат отрязани ръцете на всичките 20 000 работници, които го построили.
Тази смесица от романтика и жестокост е изключително привлекателна за разказвачите, но истината е, че това е просто история. За съжаление, масови осакатявания все пак съществуват в миналото. През XIII век някои монголски завоеватели отчитали броя на жертвите, като режели дясното им ухо и ги събирали на купчини. А византийският император Василий II Българоубиец е смятан за отговорен за ослепяването на до 15 000 български пленници през 1014 г., оставяйки по едно око на водач на всеки сто души, за да ги върне обратно у дома.
Айнщайн се провалил по математика в училище
Утешително е да си мислим, че неразбраният гений може да дреме у всеки от нас, и твърдението, че Айнщайн се е провалил по математика като дете е вдъхвало надежда на поколения ученици с лош успех. В това има зрънце истина – през 1895 г. Айнщайн се явява и не успява да издържи приемен изпит за специалност по електроинженерство в Цюрих, когато е едва на 16 години – но той винаги е бил отличник по математика и наука, като сам си е преподавал геометрия още на 12 години. През 1905 г. получава докторска степен – същата година, в която публикува теорията на относителността.
Този мит започва да се разпространява по вестниците още през 30-те години, така че Айнщайн е имал удоволствието лично да го опровергае. „Преди да навърша 15, вече бях овладял диференциалното и интегрално смятане“, казал той с усмивка. Не твърдим, че образователната система винаги извлича най-доброто от надарените ученици, но ако не ви върви по математика в училище, Нобелова награда за физика вероятно няма да получите.
Юлий Цезар бил император на Рим
Юлий Цезар е една от централните фигури в човешката история – военен и политически лидер с поразително чувство за собственото си величие. Шекспир пише, че той стоял „над тесния свят като Колос“, и наистина извършил доста „императорски“ дела. Той покорил Галия (днешна Франция) с жестокост, сравнима с геноцид, буквално променил времето, като въвел 365-дневния календар, и бил брутално убит от римската аристокрация на стълбите на Сената – поведение, достойно за император. Но макар че „Цезар“ става титла на първия римски император – Юлий Цезар не е бил император.
Цезар управлявал в последните дни на Римската република – демокрация, ръководена от двама избираеми консули с мандат от една година. Той станал консул през 59 г. пр.н.е. и използвал комбинация от военни победи и политически интриги, за да натрупа ужасяваща власт. През 44 г. пр.н.е. бил обявен за „доживотен диктатор“ и веднага след това убит от сенатори, чийто амбиции съвпаднали със страха, че Цезар иска да стане крал. Истинският първи император на Рим станал Октавиан Август – пра-племенник и осиновен син на Юлий Цезар, който излязъл победител от гражданските войни и установил императорския режим.
Кристофор Колумб е открил Америка
Може би най-големият мит в историята, това погрешно схващане е толкова дълбоко вкоренено, че в Съединените щати дори има официален празник в негова чест. През 1492 г. Колумб прекосява Атлантическия океан и достига до Бахамите в служба на испанската корона. Той обаче никога не стъпва на Северноамериканския континент. За разлика от него, викингският изследовател Лейф Ериксон го прави близо 500 години по-рано, като неговото акостиране в съвременна Канада е описано в полумитичните саги за Винланд. През 60-те години на XX век тази легенда е потвърдена с откритието на Л’Анс о Медоуз – руините на викингско селище на брега на Нюфаундленд.
Ако се върнем още по-назад, първите хора, които „откриват“ Америка, са ранни хора от Азия, които достигат до Северна Америка по суша, когато континентите все още са били свързани. От тях произлизат всички коренни народи на Америка. Колумб безспорно е важна историческа фигура – неговите пътешествия поставят началото на бързата колонизация на Новия свят, – но дори и той самият не е вярвал, че е открил Америка. Целта му е била да открие алтернативен морски път към Източна Азия и до последния си дъх е твърдял, че именно това е направил.
Братя Грим са написали много известни приказки
Ако някога си гледал филм на Дисни, значи си се сблъсквал с творчеството на Братя Грим. Снежанка, Спящата красавица, Пепеляшка, Принцесата и жабокът и Рапунцел („Tangled“) произлизат от техния приказен арсенал, както и Червената шапчица и Хензел и Гретел, които през последните години получиха и игрални филмови адаптации. Те са едни от малкото автори на приказки, които хората познават – може би редом с Ханс Кристиан Андерсен, известен с „Малката русалка“. Двамата братя дори получиха главни роли във филма на Тери Гилиъм от 2005 г. „Братя Грим“, където бяха изиграни от Мат Деймън и Хийт Леджър.
Но братята – Якоб и Вилхелм – по-скоро не са били писатели, а фолклористи. Те не са създали приказките, които разказват, а са ги събрали и записвали – обединявайки германски нравоучителни истории, които често ги предхождат с векове. Публикувани за първи път през 1812 г., приказките на братя Грим бързо се превръщат в културен символ за германския народ, възхваляващ смелостта, честността и – недвусмислено – послушанието към родителите. Тези версии са значително по-мрачни от модерните им преразкази. Например, в „Пепеляшка“ грозните сестри си режат части от стъпалата, за да се вмъкнат в стъклената пантофка, а по-късно гълъби им изкълват очите.
Великата китайска стена се вижда от Космоса
Това е един от онези митове, които се разпадат почти веднага щом се замислиш. Великата китайска стена е широка около 4,5 метра в горната си част и около 6,5 метра в основата – приблизително колкото дължината на един голям автомобил. Ако това не е достатъчно доказателство, първият китайски астронавт в Космоса, Ян Ливей, потвърди пред журналисти през 2003 г., че стената изобщо не се вижда. По-интересният въпрос е откъде всъщност произлиза този мит – особено в неговите още по-абсурдни варианти, че стената е единственият паметник, видим от Космоса, или дори че се вижда от Луната.
Фразата „видима от Космоса“ е донякъде подвеждаща – много неща могат да се видят от достатъчно ниска орбита, с достатъчно добър фотоапарат, при ясно време – но само няколко структури наистина се виждат от 100 км височина с невоъоръжено око. Изкуствените острови Палм Джумейра в Дубай се открояват ясно на фона на тъмното море, а НАСА потвърждава, че и огромният китайски язовир „Трите клисури“ също се забелязва отчетливо. Същото важи и за разпростиращата се мина Бингам Каньон в Юта и повечето големи градове – особено през нощта.
Четете още:: 14-те най-големи компании, които започнаха от нулата
