Страните членки на Европейския съюз (ЕС) одобриха по принцип на 19 май създаването на фонд от 150 млрд. евро за колективна отбрана, известен като „Действия за сигурност в Европа“(SAFE). Схемата заеми срещу оръжия, предложена от Европейската комисия през март, ще бъде финансирана чрез съвместни заеми, набирани от капиталовите пазари и гарантирани от общия бюджет на общността, и ще отпуска кредити на страните от блока и на някои други държави, включително и Украйна, за проекти, засилващи отбранителния им потенциал и насърчаващи оръжейния сектор на Стария континент.
Това е знаков обрат за Брюксел, наложен от войната на Русия срещу Украйна и изискванията на американския президент Доналд Тръмп към Европа да харчи повече за собствената си сигурност, които вече достигат 5% от БВП на отделните нации.
Инициативата ще позволи на държавите от ЕС да вземат заеми от Брюксел и да харчат парите за оръжейни системи и платформи чрез общи поръчки, което трябва да ускори превъоръжаването на общността. Както и да развие европейския отбранителен индустриален сектор след десетилетията на спад чрез насочване на по-голямата част от средствата към оръжейни компании на територията на Стария континент и подизпълнители извън ЕС, готови да се преместят в Европа.
Мащабът на участието на фирми извън ЕС, в частност от Обединеното кралство, Съединените щати и Турция, беше най-оспорваният елемент от инициативата, като Франция оглави призивите да се гарантира, че лъвският пай от парите ще бъде похарчен в блока. Според официални представители на ЕК, на 19 май държавите от общността са се съгласили кредитите да могат да се харчат за продукция, в която 65% от стойността на вложените компоненти са с произход от оръжейни компании от ЕС, Украйна, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.
Преговорите по въпроса отнеха месеци, като участието на Турция беше изключително чувствителна тема за Гърция и Кипър заради дългогодишния им спор с Анкара за Северен Кипър, който бе отделен от Република Кипър след турското нахлуване и окупация на региона през 1974 година.
„Не можем да финансираме отбранителния сектор в държава, която активно предизвиква страни членки на ЕС, посочва участник в дискусиите. Атина настояваше турското участие да е постепенно, обратимо и придружено с конкретни политически отстъпки, въпреки че окончателния вот за одобрението на всеки отделен заем не изисква единодушно решение.
Оръжейните компании от трети държави, като BAE Systems на Великобритания, могат да имат до 35% участие в стойността на покупката, освен ако страната им не подпише дсвустранен пакт за отбрана с ЕС и след това – отделно техническо споразумение, в което да бъдат описани конкретни подробности от отношенията между контрагентите. Лондон и Брюксел се договориха на 19 май да подпишат пакт за отбрана на двустранна среща на върха в Лондон.
В допълнение, приносът на всеки отделен подизпълнител извън ЕС във всеки финансиран със заемни средства проект е ограничен до 15 процента. Този таван може да се повиши до 35%, ако фирмите имат съществуващи отношения с основния изпълнител от общността или пък европейският контрагент „поеме ангажимент да проучи в рамките на две години възможностите да замени подизпълнителя с алтрнатива от блока“. Това ще „осигури гъвкавост“ на изпълнителите извън ЕС, според официален представител на общността.
Схемата ще покрива покупките на ключови отбранителни компоненти, включително артилерийски боеприпаси, ракети и дронове, системи за противовъздушна отбрана, стратегически самолети за военна мобилност и системи за кибер и изкуствен интелект. Тъй като схемата заеми срещу оръжия е предложена съгласно извънредните правомощия в договорите на ЕС, тя не изисква одобрението на Европейския парламент и може да влезе в сила преди края на месеца след официалното й одобрение, твърдят официални представители на Брюксел.
Фондът за обща отбрана, в комбинация с новите правила, позволяващи на страните членки на ЕС фискална гъвкавост за въоръжаване, може да мобилизира общо 800 млрд. евро за отбранителния бранш на блока. П
