През уикенда в три страни от Европейския съюз се проведоха ключови избори, не случайно 18 май беше наречен „Супер неделя“. Румънците гласуваха на втори тур на президентските избори, поляците на първи тур, а в португалците дадоха своя вот за нов парламент. След обявяването на първите резултати, Брюксел си отдъхна облекчено, защото проевропейските кандидати печелят, макар със сравнително малка преднина, но за всички е очевиден възходът на крайнодесните популистки сили, които печелят все повече гласове.
В Румъния проевропейският либерален кмет на Букурещ Никушор Дан обърна разликата в първия тур и спечели около 54% от гласовете срещу крайнодесния кандидат Джордже Симион. Това се случи благодарение на гласовете на молдовци с румънско гражданство и на диаспората в чужбина. Този резултат стана възможен след като в края на миналата година съдът анулира първия тур на президентските избори, който спечели крайнодесният кандидат Калин Джорджеску, който беше заподозрян във връзки с Русия, която е помогнала кампанията му.
Новият президент Никушор Дан ще се сблъска
със силно разделено общество и икономическа несигурност.
Огромна част от обществото не приема позициите на центриста за продължаване на силната румънска подкрепа за Украйна и зелените политики. Дан подкрепя инициативата за въоръжаване на Европа и развитието на националния военнопромишлен комплекс и се обявява за постепенно постигане на целта за военни разходи от 3.5% от Брутния вътрешен продукт.
Политиците в Брюксел се опасяваха, че победа на Симион
би рискувала да приближи Румъния до орбитата на Русия,
обтягайки отношенията с НАТО и ЕС във време на засилено геополитическо напрежение. Въпреки че тази възможност бе избегната, не може да не направи впечатление, че евроскептичните и антисистемни избиратели се увеличават.
Това означава, че Дан трябва да намери работещ компромис, за да сложи край на изострящото се противопоставяне между румънците, както и неравенствата между градските и селски райони в страната.
Всъщност това бе една от
основните причини за възхода на популистите,
а редица, дори проевропейски анализатори твърдят, че има райони, които са забравени от управляващите в Букурещ от десетилетия. Другите болни проблеми са корупцията и шуробаджанащината.
Играта обаче не е приключила за Симион, чиято партия остава втората по големина политическа сила в страната. А в парламент, където една трета от депутатите принадлежат към крайнодесни партии, които подобряват резултатите си на всеки избори, избирането на Дан може да не е достатъчно, за да държи крайната десница настрана от властта.
В Полша
центристкият кмет на Варшава Рафал Тшасковски
спечели с малка разлика в първия тур на президентските избори, а Карол Навроцки, който бе подкрепен от националистическата партия „Право и справедливост“ (ПиС), остана на второ място.
Основни акценти в кампанията бяха Тшасковски вътрешни проблеми като жилищно настаняване, корупция и сигурност, а по-десните и крайнодесни кандидати яростно се противопоставиха на пакта на ЕС за миграцията, Зелената сделка и разширяването на правомощията на Брюксел.
След десетилетие под ръководството на президента Анджей Дуда от ПиС, президентството на Тшасковски би позволило на
правителството на премиера Доналд Туск да започне съдебни реформи
и да укрепи връзките си с ЕС.
Само че резултатът от втория тур съвсем не е е сигурен, защото крайнодесните кандидати Славомир Менцен и Гжегож Браун спечелиха приблизително една пета от гласовете на първия тур и не е изключено техните симпатизанти да подкрепят Навроцки, за да блокират възможността за либерално президентство.
Най-голямата изненада обаче дойде от Португалия, където крайнодясната партия „Стига“ се класира почти наравно със социалистите за второ място на предсрочните парламентарни избори. Управляващият в Португалия
дясноцентристки „Демократичен съюз“ е с най-много гласове,
но не и пълно мнозинство.
На предишните избори през март 2024 г. „Демократичният съюз“ спечели около 29 процента. Това доведе до съставяне на правителство на малцинството, което се разпадна година по-късно. За да спечели абсолютно мнозинство, партията трябва да събере поне 42% от гласовете. Лидерът на партията и настоюящ премиер Луиш Монтенегро отказва да сключва каквито и да било сделки с крайнодесните.
Резултата на „Стига“ обаче
е сигнал за край на твърдата двупартийност в Португалия.
През 50-те години португалска демокрация след „революцията на карамфилите“ срещу фашистката диктатура, резултатите от неделя бележат първия път, когато трета партия постига толкова силен резултат. Според някои анализатори това е „структурна промяна в политическата система“.
Изборите в неделя бяха тест за проевропейската ориентация на част от страните в блока. Резултатите показаха, че посоката е ясна, но има твърде много вътрешни проблеми, които нямат нищо общо с ЕС, които скоро трябва да бъдат решени. Ако това не се случи, крайнодесните популисти са на прага.
