НАТО ще проведе ключова среща на върха в Хага на 24-25 юни, на която ще бъде определена посоката на западната отбрана. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще присъства на събитието, което ще бъде първата му поява на среща на Алианса от декември 2019 г. насам. Неговата цел е членовете на НАТО да изразходват 5% от БВП за военни цели, което обаче е непостижима цел за повечето държави.
Междувременно изтече информация, че западният Алианс ще поиска от европейските страни членки да разширят петкратно наземните си възможности за противовъздушна отбрана. Според военни експерти това е базово изискване предвид заплахата от руска агресия. Това предложение ще бъде обсъдено на срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО в Брюксел в четвъртък. Целта на тази среща е да подготви тази на върха на лидерите в Хага, като се предложат балансирани опции, които няма да разгневят Тръмп.
Другата им важна тема на срещата в Брюксел ще бъде
планът за най-голямото увеличаване на оръжейните запаси от Студената война,
като целта е да се намали зависимостта от американските отбранителни системи.
Проблемът с ПВО стана още по-видим, след като страните от ЕС изпратиха голяма част от запасите си на Украйна след пълномащабното нашествие на Русия през 2022 година. Въпреки дипломатическите усилия от цял свят за край на войната, засега няма никакъв пробив, а бойните действия текат с пълна сила. Това накара НАТО да планира по-активно защитата на европейския си фланг от различните видове въздушни и ракетни опасности.
През 2022 г.
Германия предложи инициативата „Европейски небесен щит”
за създаване на интегрираната многоешелонна система за ПВО и ПРО (противоракетна отбрана) на страните от НАТО на Стария континент.
В основата си концепцията се базира на зенитни комплекси, разработени в САЩ и Израел. Франция и Италия обаче скочиха срещу инициативата, защото, според тях, тя ще стимулира покупката на неевропейско оборудване и технологии за ПВО и ПРО за сметка на европейските производители. Резултатът от този и други подобни спорове е, че сред европейските партньори в НАТО остават доста въпроси за изчистване, ако искат да са стабилен партньор на САЩ, както настоява Тръмп.
Възможна
конфликтна точка с Вашингтон би била темата за разходите
на страните от ЕС за отбрана.
Те са скочили с 30% между 2021 и 2024 г., но повечето са тръгнали от много ниска база. 23-те страни, които са членки едновременно на ЕС и НАТО, харчат средно по 2% от своя БВП, но Европейската комисия смекчи своите правила, за да позволи повече разходи за отбрана на национално ниво. Например държавите членки ще могат да използват използват до 1.5% от своя брутен вътрешен продукт в продължение на 4 години за военни разходи, без да се боят, че престъпват бюджетните правила, които поставят таван върху дефицитите и държавните дългове.
Въпреки това
европейските страни остават далеч от претенциите на Тръмп,
който настоява, че Европа трябва сама да се погрижи за сигурността си. Единствено Полша отговаря на неговите изисквания – тя харчи най-много в ЕС за отбрана, като разходите й са 5% от БВП.
В това отношение България не е сред изоставащите страни. Министърът на отбраната Атанас Запрянов обяви по време на форум в София на 3 юни, че се готви ударно увеличение на бюджета за отбрана, като от 2% от БВП тази година трябва да стигне до 3.5% от БВП през 2032 година.
В ход са и
преговори на правителството с германския производител „Райнметал“.
Германският концерн иска да инвестира в завод за барут у нас, като предложението е съвместна компания с държавата, като участието на „Райнметал“ в нея да бъде 51%, а на България – 49%. Общата инвестиция е за 420 млн. евро.
Действията на европейските правителства в последните месеци показват, че отбраната от маргинална тема вече е топ приоритет. Въпросът е с какви темпове ще се развиват плановете на Брюксел, за да отговорят на изискванията на НАТО. Самият Алианс пък е изправен пред нелеката задача да планира защитата си от руска агресия и да угоди на Тръмп.
